6
гр. д. № 4454/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 619
София, 04.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4454/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 909 от 22.05.2015 г. по гр. д. № 2235/2014 г. Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение от 08.05.2014 г. по гр. д. № 16871/2012 г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлен предявения от И. Д. Д., А. Д. Д. и Й. Д. Б. срещу [фирма], [населено място] ревандикационен иск 2300 кв. м., съставляващи северната- северозападна част от ПИ № 000974 по КВС за землището на [населено място], м. „Край село” като неоснователен.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ищците с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани три въпроса, за които се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, поради което обуславят основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допускането се иска по въпроса: представената скица № К09481 от 24.11.2014 г. за процесния имот може ли да се счита, че придружава решение № 0957А от 12.10.2014 г. както и може ли да се ползват изработените и приети по делото скици от допуснатата техническа експертиза; 2. противопоставим ли е на ищците сключеният договор за продажба на парцел І от кв. 486, от който е част спорния терен, който договор е сключен на 20.12.2004 г. между МЗЗГ като продавач и [фирма] и е недействителен като сключен в нарушение на норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ; 3. следва ли да се приеме, че „ищците са извършили всички процесуални действия, които са във възможностите във връзка с възстановяване на имота и тъй като пречка се явява административния орган ОСЗ- Р. дали събраните доказателства са годни да обосноват извод за основателност на иска”. Допускането на касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Твърди се че решението противоречи на възприетото в Р от 07.03.2002 г. по гр. д. № 2360/2001 г. на ВКС, ІV г. о. и че решаването на въпросите е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Не е заявил искане за присъждане на разноски за това производство.
Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците поддържат, че са собственици на спорния терен на основание земеделска реституция, като се позовават на решение № 0957А от 12.10.2014 г. на ОСЗ-Р. и сключена между наследниците на общия наследодател А. З. Д. неформална делба.
От фактическа страна по делото е установено, че решението на ОСЗ –Р. от 12.10.2014 е постановено, след като с влязло в сила решение по гр. д. № 1522/2001 г. на Пловдивски районен съд са обявени за нищожни три решения на поземлената комисия: Р № 0957 от 12.06.1996 г., с което е отказано възстановяване на овощната градина в стари реални граници поради това, че попада в северната машинна база, която е част от стопанския двор на ТКЗС [населено място]; Р № 10000 от 05.101998 г., с което е била определена подлежащата на възстановяване земя след прилагане на коефициент за намаление; Р № 0957Ц от 15.12.2000 г., с което е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 2300 кв. м. земеделска земя и друга от 4.6870 дка. Нищожността е прогласена, след като съдът е приел, че решенията са постановени на основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, въпреки, че не са били налице нови доказателства или обстоятелства, които да послужат като основание за изменение на първоначалното решение. От това е направен извод, че административния орган като ги е постановил е излязъл извън пределите на предоставената му компетентност.
В резултат на това решение по адм. д. № 1522/2001 г. на Пловдивски РС е била възстановена висящността на реституционната преписка при ОСЗ Р.. На това основание е постановено решение № 0957А от 12.10.2014 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Д. на овощна градина с площ от 2.300 дка, ІV категория, в землището на [населено място], м. „Край село”. В решението имотът не е индивидуализиран с граници или съседи по КВС или по предходен помощен план, поради което то не отговаря на изискванията на чл. 14, ал 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Обосновано на тези данни първоинстанционният съд е направил извод, че това решение не удостоверява право на собственост и не легитимира ищците като носители на това право.
За основателно е намерено възражението на ответника, че той се легитимира като носител на правото на собственост за парцел І в кв. 486 на основание договор за продажба на търговско предприятие е сключен от него като купувач с [фирма] на 30.10.2007 г.
От доказателствата по делото се установява, че овощната градина, предмет на иска, е била част от стопанския двор на бившето ТКЗС и в частност част от терена от 12672 кв. м., съставлявал стопански двор № 3 – машинен двор извън регулацията на [населено място].
След влизане в сила на ЗСПЗЗ на основание чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ комисия, в която е участвал и представител на ликвидационния съвет на ВКЗС [населено място], е определила необходимата площ, прилежаща към сградите на стопанския двор като за стопански двор № 3 – Машинен комплекс е определила терен от 12.672 дка, за което е съставен протокол от 04.08.1994 г. Фактически в протокола е описана цялата земя, използвана за стопански двор, без да се направи разграничение на прилежащата площ. Това е така, тъй като към този момент земята, включена в стопанските дворове на кооперативните стопанства, не е подлежала на възстановяване – чл. 10 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението му обн. в ДВ бр. 79/1996 г.
През 2004 г. публичен изпълнител на Агенцията за държавни вземания [населено място] по изп. д. № 2467/2001 г. е изнесла на търг сградите, построени в парцел І в кв. 486, за събиране на задължения на П. „М.”, [населено място]. С постановление № 001303-13-01 от 24.08.2004 г. сградите са възложени на обявения за купувач [фирма], [населено място].
На 17.09.2004 г. е съставен акт за държавна собственост на парцел І в кв. 486 по плана на [населено място] описан като стопански двор № 3 – машинен двор извън регулация.
На 5.11.2004 г. Министерство на земеделието и горите е издало заповед № РД 46-542, с която е разрешило извършване на продажба на държавен имот с площ от 12672 кв. м., представляващ прилежаща площ към стопански двор № 3 – машинен на бивше ТКЗС, съставляващ парцел І в кв. 486 по плана на [населено място]. На 20.12.2004 г. е сключен договор за покупка на недвижим имот, частна държавна собственост, на основание чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ между Министерство на земеделието и [фирма], [населено място].
С изменението и допълнението на ЗСПЗЗ, обнародвано в ДВ бр. 79/1996 г., е приета нова ал. 12 към чл. 10, изменена с ДВ бр. 98 от 1998 г., съгласно която се възстановяват правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. С § 34 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр. 98 от 28.10.1997 г. е бил определен нов тримесечен срок от влизане на закона в сила, в който на заинтересуваните лица е предоставена възможността да поискат от поземлената комисия да отмени решенията , с които е отказано да възстанови собствеността на заявената земя на основание отменените, съответно изменените разпоредби. По делото няма данни касаторите да са упражнили това право.
С решение № 2042 от 11.12.2009 г. по гр. д. № 2710/2009 г., постановено от Пловдивски окръжен съд на основание чл. 271 ГПК, е отхвърлен предявения от касаторите срещу Министерство на земеделието и горите и Й. К. иск за прогласяване за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – като противоречащ на закона, сключения договор за продажба на парцел І в кв. 486 като прилежаща земя в стопански двор № 3 на бившето ТКЗС. Решението е влязло в сила на 30.04.2010 г., когато с определение от същата дата, по гр. д. № 665/2010 г. на ВКС, не е допусната касационна проверка. В това производство е била приета техническа експертиза, която е установила, че застроената площ в парцел І възлиза на 3480 кв. м., общата територия на площадката, изчислена като прилежаща площ към терена съгласно Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти от 1982 г. възлиза на 4143 кв. м. Вещите лица са изследвали и нормативно прилежащата площ към сградите и съоръженията към момента на ликвидацията на ТКЗС. Установили са, че към този момент – 1994 г. за стопански двор № 3 – Машинен двор са били предвидени два парцела. За парцел І освен битовата сграда и хангар като обем на дейност са били посочени и паркиране на открито на 100 бр. селскостопански машини, за което е била изградена бетонна площадка. Съобразно това прилежащия терен от 12.672 дка са намерили, че е бил в рамките на допустимото по действалите норми.
От това заключение съдът е направил извод, че земята, чието възстановяване претендират ищците, касатори в настоящото производство, е загубила земеделския си характер, поради което не е подлежала на възстановяване, а договорът за покупко-продажба на държавен имот сключен на 20.12.20004 г. между МЗГ и [фирма], [населено място], не е нищожен като противоречащ на императивни норми на закона.
С приета по делото техническа експертиза също е установено, че застроената площ със стопански сгради е в размер на 287 кв. м., необходимата за обслужването им около тях възлиза на 177 кв. м. или общо неподлежащата на възстановяване площ е в размер на 464 кв. м. от парцел І по КВС. В скица № 3 към заключението на в. л. инж. Й. е нанесен имота на ищците включен в терена, за който е отреден парцел І, както и свободната от застрояване от него площ, която е определена на 1836 кв. м.
Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че по делото не се установява останалата площ в стопанския двор, която няма обслужващо предназначение, да не може да се използва за земеделско ползване, но е налице акт за държавна собственост, в който като основание за придобиване правото на собственост от държавата е посочен чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ. Актът има формална доказателствена сила. Тя е оборима, но не се опровергава от събраните по делото доказателства, поради което изключва претендираните от ищците права. Съдът се е позовал и на задължителната сила на решението, с което е отхвърлен иска за прогласяване за нищожен договора за продажба на земята, сключен от Държавата.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като е основал правния си извод за неоснователност на иска на липсата на конститутивно реституционно решение за възстановяване правото на собственост върху имота, ревандикация на който се иска.
Поставеният първи въпрос за това може ли да се ползват касаторите от представена и приета скица по делото, както и от изготвените скици от техническата експертиза не е правен въпрос, разрешен от съда. Това е въпрос за относимостта на доказателствата, които съдът преценява съобразно твърденията на страните и установеното и с другите събрани доказателства. Въпросът не може да бъде определен като общо основание за допускане на касационна проверка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
Въпросът дали сделката, с която ответникът се легитимира като собственик на терена, е противопоставима на касаторите, е разрешен с влязло в сила решение, в което е прието, че тя е действителна и е отхвърлен иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяването й за нищожна. Съдът се е позовал на силата на пресъдено нещо на това решение и не се е произнасял по поставения от касаторите въпрос. Основание за допускане касационна проверка може да бъде само материалноправен или процесуален въпрос разрешен от съда, който е от значение за изхода на спора.
Третия въпрос е за това: следва ли да се приеме, че касаторите са извършили всички действия за възстановяване на посочения земеделски въпрос. Той не е правен въпрос и не е разрешаван от съда. От значение за спора е не какви действия са предприети, а дали в полза на ищците е издадено позитивно решение на ОСЗ за възстановяване на имота в съществуващи или реални граници. Разгледаните последни два въпроса също не обуславят общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по тях.
В посочения като четвърти въпрос, фактически е направено искане за допускане касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК без да е формулиран правен въпрос и да е мотивирано дали той е от значение за точното прилагане на закона или с какво би допринесъл за развитието на правото. От това следва, че не е поставен въпрос, който обуславя основанието, на което се иска допускане на касационна проверка. Липсата на въпрос е достатъчно основание за отклоняване на искането за допускане на касационна проверка, в какъвто смисъл е разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.20010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
При проверка на решението не се установи да са налице релевираните основания за допускане на касационна проверка, поради което такава няма да бъде допусната.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 909 от 22.05.2015 г. по гр. д. № 2235/2014 г. Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: