О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
гр. София, 03.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 220 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците „А” О. , гр. П. и „Р” О. , гр. С. чрез процесуалния им представител адв. С касационна жалба на ответниците С. Т. С., С. Ц. Р., А. Д. А., тримата от гр. П. и М. Ф. К. от гр. С. чрез процесуалния им представител адв. В срещу решение № 744 от 03.12.2008г. по гр. д. № 719/2008г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 2 състав. С обжалвания съдебен акт е оставено в сила решение № 53 от 14.04.2008г. по гр. д. № 247/2007г. на Пирдопски районен съд, с което ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху дървена барака /бунгало/ с площ 46.01 кв. м., намираща се в местността „А”, землището на гр. П., в част от подотдел 641-8 на горско стопанство, при граници: част от подотдел 641-9, част от подотдел 641-7 и гора; обезсилено е допълнително решение № 76 от 10.06.2008г. по същото дело, с което е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56, том ІІІ, рег. № 3* дело № 393 от 26.10.2006г. на нотариус Е. П. с район на действие района на Пирдопски районен съд и е прекратено производството по делото в тази му част.
Касаторите „А” О. , гр. П. и „Р” О. , гр. С. обжалват въззивното решение само в частта, с която е обезсилено допълнителното решение и е прекратено производството, като поддържат становище, че в тази част обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на закона – чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ и трайната съдебна практика. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите в писмено изложение обосновават допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочат, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: при уважаване на иска за защита правата на трети лица, засегнати от издаден охранителен акт, разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ разпростира ли своето действие върху всички нотариални актове или само върху констативните нотариални актове.
Касаторите С. Т. С., С. Ц. Р., А. Д. А., тримата от гр. П. и М. Ф. К. от гр. С. обжалват въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и поддържат, че съдебният акт в обжалваната му част е неправилен поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Касаторите правят оплакване и за недопустимост на въззивното решение. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновават допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като сочат, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, установена с решение № 232/23.02.2006г. по гр. д. № 2792/2004г., ВКС, ІV г. о. и решение № 1700/21.03.2000г. по адм. д. № 4794/1999г., ВАС, І отд., и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпросът за разграничаване на вещите на движими и недвижими и изискването за трайна прикрепеност на вещта към земята, въведено с чл. 110, ал. 1 ЗС, като разграничителен критерий.
„А” О. , гр. П. и „Р” О. , гр. С. оспорват касационната жалба на ответниците и правят възражение, че същата е недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 1 000 лв. Релевират доводи, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същите отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в тях се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Налице е правен интерес от обжалване на въззивното решение предвид пазарната цената на бунгалото.
По касационната жалба на ответниците С. Т. С., С. Ц. Р., А. Д. А. и М. Ф. К.:
За да направи извод, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесната дървена барака /бунгало/ с площ 46.01 кв. м. по силата на продажба от „Д” ЕО. в ликвидация, гр. П. чрез търг, проведен през м. април 2001г. за продажба на движимо и недвижимо имущество, описано в информационния меморандум. След обсъждане на заключенията на съдебно-техническата експертиза, свидетелските показания и писмените доказателства, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че бунгалото е движима вещ, тъй като не е трайно прикрепено към земята. Въззивният съд е приел, че дървената барака е била предмет на проведената през м. април 2001г. тръжна процедура, като се е позовал на приложения информационен меморандум, съдържащ описание на съществените признаци на вещите, обект на наддавателни предложения, отчел е обстоятелството, че след пълното описание на параметрите на хижа „Б” се съдържа и описание на барака дървена /бунгало/, както и че същата фигурира в приложения инвентарен опис на вещите, продадени заедно с хижа /стопанска сграда и бунгало/.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
Съобразно доводите на касаторите и въз основа на въззивното решение и данните по делото основните материалноправни въпроси, които са от значение за решаването на възникналия между страните спор, могат да бъдат формулирани по следния начин: дали дървената барака /бунгало/ е била предмет на тръжната процедура през м. април 2001г.; дали същата е продадена на ищците; процесната дървена барака /бунгало/ представлява ли недвижим имот или е движима вещ съобразно разграничителния критерий на чл. 110, ал. 1 ЗС.
Посочените материалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 232/23.02.2006г. по гр. д. № 2792/2004г., ВКС, ІV г. о. Разграничителният критерий на вещите на движими и недвижими в чл. 110 ЗС определя като недвижими вещи земята, растенията, сградите и другите постройки, и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или постройката. Следователно когато една вещ не е трайно прикрепена към земята или постройката, тя представлява движима вещ, но когато се прикрепи трайно, правната й характеристика се променя и тя става недвижима. Въззивният съд се е съобразил с този разграничителен критерий и въз основа на обсъдените заключения на съдебно-техническата експертиза е приел, че процесното бунгало не е трайно прикрепено към земята.
Неоснователно е позоваването на решение № 1700/21.03.2000г. по адм. д. № 4794/1999г., ВАС, І отд., поради това, че под „практика на ВКС” по смисъла на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се разбира трайната, непротиворечива, константна практика, създадена с решенията на отделните състави, както и тълкувателните решения и постановленията на Общите събрания и на Пленума на ВС и ВКС, постановени при действието на ЗУС и ЗСВ, но не и практиката на ВАС.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
По отношение на въпросите дали дървената барака /бунгало/ е била предмет на тръжната процедура през м. април 2001г. и дали същата е продадена на ищците не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като тези въпроси са конкретни и зависят от представените по делото доказателства, поради което относно тях не може да има постоянна съдебна практика, която да бъде нарушена. Посочените въпроси се отнасят до конкретни факти и са значими за настоящия правен спор, но не са от значение за разширен кръг субекти, нито за развитие на правото и точното прилагане на закона, поради което не е налице и предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По касационната жалба на ищците „А” О. и „Р” ООД:
За да обезсили допълнителното решение на Пирдопски районен съд и прекрати производството по делото в частта по искането за отмяна на нотариалния акт, легитимиращ ответниците по иска като собственици на бунгалото, въззивният съд е приел, че в хипотезата на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ законодателят е имал предвид издаден констативен нотариален акт за собственост или нотариален акт по обстоятелствена проверка. Изложил е съображения, че тази защита не намира приложение в случаите, когато нотариалният акт е конститутивен, т. е. удостоверяващ правна сделка. Поради това, че в случая нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56, том ІІІ, рег. № 3* дело № 393 от 26.10.2006г. на нотариус Е. П. с район на действие района на Пирдопски районен съд удостоверява извършена правна сделка – покупко-продажба, въззивната инстанция е направила извод, че отмяната на цитирания нотариален акт се явява недопустима.
Не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. По въпроса дали при уважаване на иска за защита правата на трети лица, засегнати от издаден охранителен акт, разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ разпростира своето действие върху всички нотариални актове или само върху констативните нотариални актове, има формирана съдебна практика на ВКС в смисъл, че на отмяна подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, докато нотариален акт за сделка не се отменя по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ – решение № 1164/08.11.2007г. по гр. д. № 809/2006г., ВКС, ІІІ г. о., решение № 1* от 11.11.2008г. по гр. д. № 4872/2007г., ВКС, ІІ г. о., решение № 1* от 27.01.2009г. по гр. д. № 5249/2007г., ВКС, ІІ г. о., решение № 1* от 15.01.2009г. по гр. д. № 2977/2007г., ВКС, ІІ г. о. и други.
Въз основа на изложените съображения съдебният състав приема, че не са налице сочените в касационните жалби и изложенията основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 744 от 03.12.2008г. по гр. д. № 719/2008г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.