Определение №619 от по търг. дело №168/168 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 619
София, 27,07,2010 г.
   
            Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                            Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 168 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8309/30. ХІІ.2009 г. на едноличния търговец П. С. П. от гр. Ш., действащ с фирмата „П”, подадена чрез процесуалния му представител адв. Г от АК Ш. против въззивното решение на Ш. окръжен съд, ГК, от 27. ХІ.2009 г., постановено по гр. д. № 510/2009 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № Т-96/1.VІІ.2009 г. на РС Ш. по гр. д. № 251/09 г. С последното Е. настоящ касатор е бил осъден да заплати на К. Ж. В. от гр. Н. пазар, област Ш. по обективно кумулативно съединените й искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и съответно по чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 14 660 лв., от която 14 557 лв., представляваща платено на Е. по договор за строителство от 20. ХІІ.2006 г. възнаграждение от страна на възложителката В. , а разликата от 103 лв. – неустойка, дължима съгласно уговорката по чл. 2 от ЕТ-строител по тази вече развалена – вследствие неизпълнението му – двустранна сделка с нотариална заверка на подписите на страните.
Оплакванията на Е. касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като инвокира доводи, че от името на Е. П. било действало лице без представителна власт, касаторът претендира отменяване на въззивното решение на Ш. ОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав със задължителното указание да бъде изключено от събрания доказателствен материал представеното пълномощно на името на С. П. С. или, алтернативно – да се постанови съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който предявените срещу него два осъдителни иска на Кр. В. да се отхвърлят – като неоснователни и недоказани.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК едноличният търговец П. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Ш. ОС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, свеждащ се до това: „дали е допустимо пред въззивната инстанция за пръв път да се представи писмено доказателство, което е могло да бъде представено от страната още с исковата молба, в случай че първоинстанционният съд не е указал на ищеца изрично, че следва да представи това доказателство или въобще какво задължение за съда вменява чл. 146, ал. 2 ГПК – да сочи за кои факти следва да се представят доказателства или да сочи какви доказателства /определени документи или др./ трябва да представят страните за твърдяните от тях обстоятелства?”.
Ответницата по касация К. Ж. В. от гр. Н. пазар, област Шумен не е ангажирала становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение, изложени в жалбата на Е. П. П.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Шуменския ОС, касационната жалба на Е. П. П. от гр. Ш. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед изменения в законодателството или обществените условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая релевираният от касатора П. процесуалноправен въпрос въобще не е такъв, който да е релевантен за изхода на делото. Напротив, констатира се, че произнасянето на въззивния съд по него представлява единствено излагане на допълнителни съображения, по ключовия за изхода на спора негов решаващ правен извод за наличието на процесуална преклузия – по смисъла на чл. 133 ГПК, спрямо противопоставеното едва с въззивната жалба възражение на ЕТ-ответник по исковете, че лицето, което било подписало процесния договор за строителство от 20. ХІІ.2006 г. като негов пълномощник /Спасимир П. С. /, всъщност не разполагало с надлежна представителна власт и съответно, че не било оправомощавано да получава плащания от името на този едноличен търговец. Ето защо въпросното „търговско пълномощно” със заверка от 20.І.2006 г. е било приобщено към доказателствения материал по делото с нарочното определение на въззивния съд от 10.ІХ.2009 г., но само защото възражението на Е. П. за това, че от негово име е действало лице без представителна власт, е било направено едва с въззивната му жалба – вместо в отговор пред първостепенния съд по исковата молба на К. Ж. В.
С оглед изложеното, предвид изцяло хипотетичния характер на релевирания от него процесуалноправен въпрос, достъпът на Е. П. П. до касационен контрол на постановеното срещу него осъдително въззивно решение на Шуменския ОС ще следва да бъде отказан.
 
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд, ГК, от 27. ХІ.2009 г., постановено по гр. д. № 510/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
 
 
2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 168 по описа за 2010 г.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top