О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
гр.София, 02.11.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 408/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решението от 24.11.2008г., постановено по гр.дело №2142/2008г. на Софийски градски съд, ІІ гр.о., с което е отхвърлен искът на П. И. Я. срещу Г. ф. / ГФ/ за сумата от 2302.20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на собственото му моторно превозно средство “Ф” рег. № С* Касаторът иска отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят Я. в изложението си към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата относно определяне на размера на обезщетението за причинени на МПС вреди по застраховка Гражданска отговорност, което според него трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на застрахователното събитие, в какъвто смисъл е духа на Наредбата за методиката за уреждане на претенции за обезщетения за вреди в Наредба №24 на К. за финансов надзор. Застъпено е становище, че възприетата от СГС схема за определяне на размера на обезщетението за вреди противоречи на възприетите от КЗ принципи на обезщетяване на вреди по застраховка Гражданска отговорност и решаването на този въпрос е от значение за правилното прилагане на закона/ чл.208, ал.3 КЗ и чл. 273 ТЗ/
Ответникът по жалбата Г. ф. /ГФ/ в писмено становище възразява срещу допускането до касационно обжалване на въззивното решение с аргументите, че формулираните от касатора оплаквания не обосноват такъв извод.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че на 22.11.2003г. в гр. С. е станало ПТП, при което увредения на ищеца автомобил “ Ф. Т. ” рег. № С* е претърпял вреди, представляващи “тотална щета”, по вина на И. Д. К. , починал при ПТП и без да е застраховал управляваното от него МПС “В”. За да уважи частично предявеният иск за вреди/ в размер на 579.81 лв./ и отхвърли иска за разликата до 2880лв., въззивният съд е приел, че по правило, релевантно за задълженията на Г. ф. /ГФ/ към застрахования при него собственик по отношение на размера на дължимото обезщетение е уговорената в О. условия методика за ликвидиране на щетите, а начинът за определяне на оценката е посочен в методиката на застрахователя. Платеното обезщетение следва да съответства на поетото задължение на застрахователя по полица, ако такава би сключена от виновния водач, т.е в случая е приложима методиката на Г. ф. , съгласно която той дължи 60% от стойността на МПС в размер на 579.81лв.
Или основния спорен по делото материалноправен въпрос е за определяне на обезщетението при “тотална щета” на моторно превозно средство от застраховка “Гражданска отговорност” тогава когато отговорността е насочена срещу ГФ – дали се дължат действителните вреди, като средна пазарна цена към момента на ПТП или се прилага методиката ГФ при определянето им.
Доколкото поставения от касатора въпрос е от пряко значение за изхода на делото, следва да се приеме, че е изпълнено главното условия за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не е осъществена допълнителната предпоставка на закона по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, а именно спорния по делото въпрос не е решен в противоречие с цитираното решение на ВКС, доколкото отсъства идентичност на спора от обективна и субективна страна. В конкретния случай вредите се изчислени по методиката на ГФ за “тотална щета” на МПС при предявена пасивна легитимация на Г. фонд.
Не е налице и втората реливирана от касатора допълнителна предпоставка на закона по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Позоваването на чл.208 и чл.273 КЗ за селективния критерий – от значение за точното прилагане закона, както и за развитие на правото, е неиздържано, поради факта, че нормите, с оглед на времето си на действие след 1.01.2006г., няма приложение за настъпилото преди това застрахователно събитие на 22.11.2003г.
В заключение, при отсъствия на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 24.11.2008г., постановено по гр.дело №2142/2008г. на СГС, ІІг.о., в частта, с която е отхвърлен искът на П. И. Я. от гр. С. срещу Г. ф. , гр. С. за разликата от 579.71 лв. до 2880 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: