O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 01.02. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 344 / 2017 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК..
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 106862/ 15.08.2016 г. на А. Б. чрез адв. М. А., срещу определение № 17658 от 15.07.2016 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д.
№ 3136/2016 г., с което са оставени без разглеждане частни жалби срещу актове по чл. 248, ал. 1 ГПК и по движение на производството пред Софийски районен съд по гр. д. № 42162/2013 г. и е отменено негово определение от 10.06.2014 г. за връщане на исковата молба, като делото му е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Видно от съдържанието на жалбата, Б. обжалва определението на градския съд само в частта, с която е отменено прекратителното определение и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Иска се отмяна на въззивния акт като неправилен поради нарушаване на материалноправната разпоредба на чл. 129, ал. 1, предл. 1-во СК регламентираща представителството на малолетно дете от родителите му, на чл. 4, ал. 2 ЗЛС регламентираща дееспособността на ненавършилите пълнолетие лица и правните действия които те могат да осъществяват сами и със съгласие на родителите си, както и на процесуалноправната разпоредба на чл. 28, ал. 2 ГПК отнасяща се до извършване на процесуални правни действия от непълнолетни и ограничено запретени лица. Твърди се, че след като упражняването на родителските права било предоставено, след развода, на майката на непълнолетната ищца, то бащата не можел да дава съгласие за действия по предявяване на иск пред съда и да я представлява. В отделно представеното изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване се извежда въпросът за това дали родителят комуто със съдебното бракоразводно решение не е предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете може да потвърждава извършените от последното процесуалноправни действия и същите да се считат валидно извършени. Навежда се специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, обосновано чрез изтъкнато противоречие между приетото от въззивния съд в обжалвания акт и ППВС № 1/ 1974 г.
Ответната страна не е депозирала в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на IV –то г.о., като обсъди данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и е редовна, но е недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на самостоятелен касационен контрол.
Съображенията за това са следните:
Обжалва се определение, в частта му, с която след като е отменено прекратяването на делото по подадената искова молба, делото е върнато на сезирания с нея първоинстанционен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Следователно, в обжалваната му част определението не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК, който определя първата категория определения, които подлежат на отделен, самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност, а оттук то не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК визираща първата група определения подлежащи на обжалване пред касационния съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговор на въпроса кои определения са преграждащи е даден с т. 5 на ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, запазващо своята актуалност и при новия ГПК, както и с т. 9, б“в“ на ТР №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Определението, в обжалваната му част, не е и сред категорията определения обхванати от чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като нито в ГПК, нито в друг специален закон, изрично е предвидена неговата обжалваемост. Последователна и безпротиворечива е практиката на ВКС, че такова определение, не попада в хипотезата на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК и не може да бъде проверявано за законосъобразност от касационния съд самостоятелно при условията на чл. 280, ал.1 ГПК. Определението не попада в предметния обхват на ТД № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по въпроса за неговата самостоятелна обжалваемост не е налице противоречива задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал.3 или чл. 290 ГПК.
Определението, в обжалваната му част, е по движение на делото, така неговата законосъобразност може да бъде проверявана при и във връзка с обжалване на решението като акт по съществото на спора.
Като насочена срещу акт, който в съответната си част не подлежи на обжалване, така недопустима, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, състав на IV – г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 106862/ 15.08.2016 г. срещу определение № 17658 от 15.07.2016 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 3136/2016 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 344 / 2017 г. по описа на ВКС, IV- то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: