О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 01.02.2018 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и седемдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 1853 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Г. М.,гр.М., и на К. И. Б., [населено място], срещу въззивно решение №23/05.01.2017г., по гр.д. №4347/2017г. на Софийския апелативен съд.
В. Г. М. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него срещу К. Б. искове с правно основание чл.108 ЗС по отношение на недвижими имоти : целият самостоятелен обект в сграда с № 48489.6.657.2.1, находящ се на първия етаж в сграда №2, построена в поземлен имот 48489.6.657 по КК и КР на [населено място], малка зала от втория етаж, както е описана в документа за собственост –„заемаща 1/4 ид.ч. от него”, находяща се на втория етаж в сграда №2, построена в поземлен имот №48489.6.657. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване по конкретизиран съгласно ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС въпрос дали формалната липса или нередовност на инвестиционен проект е определящо за валидността на сделка с реална част от по-голям обект, когато тази част може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Сочи се противоречие с ТР№3/2014г., ОСГК и решение №202/2016г. по гр.д.№2008/2016г., ВКС, І г.о.
К. И. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен в установителната част предявеният от В. М. срещу него иск по чл.108 ЗС – за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот – 1/4 ид.ч. от имот с идентификатор № 48489.6.657 по КК и КР на [населено място], целият с площ 2 194 кв.м. по скица, а по документ за собственост – 2180 кв.м. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличие основанието по чл.280,ал.1.т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по следните въпроси : теренът, в който е построена сграда в режим на етажна собственост, може ли да се придобива в собственост от лице, преди то да е придобило обект в сградата; Направеното по друго дело признание от страната има ли доказателствена стойност и следва ли да се приеме за доказано признатото обстоятелство при липса на доказателства, които го опровергават; Длъжен ли е съдът да посочи в решението си защо не кредитира дадено доказателство; Допустимо ли е показанията на свидетел да бъдат изключени от доказателствата по делото само защото не се подкрепят от други доказателства; Когато са налице противоречиви показания на двама свидетели за един и същи факт, кои показания не следва да се кредитират; Допустимо ли е да се кредитират показания на заинтересован свидетел, когато не се подкрепят от други доказателства; Когато ответникът оспори правото на собственост на ищеца, придобито на деривативно основание, възниква ли задължение за последния да докаже правата на своя праводател; Преклудира ли се възможността на ответника да излага правни доводи срещу изложените от ищеца основания в исковата молба, без да сочи нови факти и обстоятелства; Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си след като обсъди доводите на страните и вички относими към спора. Прилагат се решения на ВКС с твърдение, че обжалваното им противоречи.
Всяка страна оспорва касационната жалба на насрещната страна.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение след като е отменено решение №52/2016г. по гр.д.№174/2015г. на Видински окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на К. Б., че В. М. е собственик на недвижими имоти : самостоятелен обект в сграда с № 48489.6.657.2.1, находящ се на първия етаж на сграда №2, построена в имот 48489.6.657 по КК и КР на [населено място] /целия първи етаж/ и 1/4 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с № 48489.6.657.2.2, находящ се на втория етаж в сграда №2, построена в същия имот с предназначение на обекта за административна дейност, представляващ по документ за собственост „малката зала на втория етаж”, е постановено друго, с което е отхвърлен в установителната част искът с правно основание чл.108 ЗС, предявен от В. М. срещу К. Б. за признаване за установено, че ищецът е собственик на тези два имота. Потвърдено е първоинстанционното решение №52/2016г. и поправеното с него решение №1/2016г. по гр.д.№174/2015г. в останалата част, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.108 ЗС в осъдителната част – за предаване владението върху описаните по-горе три имота, както и в частта, с която е признато за установено, че ищецът М. е собственик на 1/4 ид.ч. от имот с идентификатор № 48489.6.657 по КК и КР на [населено място], целият с площ 2 194 кв.м. по скица, а по документ за собственост – 2180 кв.м.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба по нот.акт№166/2005г. продавачът кооперация „Пролет” е прехвърлила на В. М. и М. Ц. при равни права собствеността върху целия първи етаж и малката зала от втория етаж, заемаща 1/4 ид.ч. от етажа на построената четириетажна административна сграда в УПИ ХХVІ, пл.№ 4647, кв.340 по плана на [населено място] с площ 2 180 кв.м. заедно с 1/4 ид.ч. от дворното място, върху което е построена като последното е прехвърлено безвъзмездно.С последващ договор по нот.акт №160/2014г. М. е закупил от Ц. и съпруга техните идеални части от дворното място и от обектите в сградата. Ревандикационният иск е неоснователен по отношение на първия етаж и т.н. малка зала от втория етаж от процесната сграда. Тълкувайки волята на страните въззивният съд е приел, че предмет на договора за продажба не са идеални части от втория етаж, реално обособена част от етажа – „малката зала”, която заема част от етажа. За неоснователни са приети възраженията на ответника, че нотариалният акт за продажба от 2005г. удостоверява действие, което не е извършено от нотариуса, поради нарушения на чл.475, ал.1, изр.1 ГПК /отм./, както и възраженията за симулация – по договора за продажба от 2005г. прехвърлянето се желаело от страните, но се симулирало основанието за това и дисимулираната сделка противоречи на закона – чл.29 ЗК/прехвърляне на дялове при прекратяване на членствено правоотношение в кооперацията/. Останалите доводи на ответника са приети за основателни. За безспорно установено е прието, че понастоящем нямало одобрени инвестиционни проекти и че не е извършено преустройство на закупените от ищеца първи етаж и т.н.”малка зала” на втория етаж от сградата с оглед представените книжа.Тя се състои от помещения №№ 12, 13,14,17 и 18 в западната част на етажа, фактически обособени от останалите помещения. Облигационното и вещното действие на договора за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот настъпват в различни моменти и последното може да настъпи след определен период във времето /ТР №3/2014г. ОСГК/, поради което в случая не е настъпил вещният ефект на сделката относно първия етаж и малката зала на втория етаж, по която ищецът е купувач.Тези обекти не са обособени като самостоятелни с оглед изискванията на закона – липсва акт, който да уреди статуса на обектите – одобрен инвестиционен проект -чл.202 ЗУТ/. На този етап ищецът не се легитимира като собственик на твърдяното деривативно основание, въпреки установеното от техническата експертиза и посоченото в архитектурния проект, че първият етаж и помещенията, от които се състои т.нар. „малка зала”, са фактически реално обособими в самостоятелни обекти и че предназначението на сградата и помещенията в нея не представлява пречка за това. Липсата на пречка може да се изведе и косвено от приключилия спор между кооперацията /праводател на ищеца/ и ищеца, което е индиция, че страните не са се позовали и на последваща невъзможност за възникване предмета на сделката, която да е основание за развалянето и. След като ищецът не се легитимира като собственик към настоящия момент на процесните обекти в сградата, то ревандикационните искове, касаещи тези части от имота са неоснователни. Възражението за нищожност на договора поради невъзможен предмет относно първия етаж е разгледано от въззивния съд, въпреки че е прието за несвоевременно направено – след срока за отговор на исковата молба, тъй като първоинстанционният съд ги е обсъждал. Процесният договор за продажба е валиден, но е с отложено вещноправно действие. Ищецът е собственик на процесната 1/4 ид.ч. от УПИ, прехвърлена му безвъзмездно, по отношение на която не са направени самостоятелни възражения и не са събирани доказателства да са налице пречки за прехвърлянето и като обект на собственост. По делото остава недоказано, че ответникът, който защитава по исков ред твърдяно качество на владелец, упражнява фактическа власт върху дворното място, в което се намира сградата, след като на 19.09.2014г. ищцовата страна е сменила ключовете, даващи достъп до спорните имоти. Въззивният съд е посочил, че с оглед очертания предмет на спора от предприетата от ответника защита, не трябва да се изследват правата на праводателя на ищеца – кооперация Пролет.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от В. М. срещу К. Б. изсове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик и осъждане на ответника за предаване владението върху следните недвижими имоти : обект в сграда с № 48489.6.657.2.1, находящ се на първия етаж на сграда №2, построена в имот 48489.6.657 по КК и КР на [населено място] /целия първи етаж/ и „малка зала” от втория етаж, описана в документа за собственост като заемаща 1/4 ид.ч. от него, находяща се на втория етаж в сграда №2, построена в имот 48489.6.657 по КК и КР на [населено място]. Касационна проверка на въззивното решение в посочената част в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК следва да се допусне по поставения от касатора въпрос за преценка предвид и конкретните факти по делото дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС – решение №202/2016г. по гр.д.№2008/2016г., ВКС, І г.о. и приетото с ТР№3/2016г., ОСГК. В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на В. М. няма поставени въпроси във връзка с отхвърлената осъдителна част на иска по чл.108 ЗС – за предаване владението върху 1/4 ид.ч. от дворното място, поради недоказаност на изискуемата от закона предпоставка ответникът да владее имота. Ето защо в тази част не може да се допусне касационно обжалване на решението.
Не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение и в останалата част – относно уважената установителна част на иска по чл.108 ЗС – за признаване за установено по отношение на ответника Б., че ищецът е собственик на 1/4 ид.ч. от имот с идентификатор № 48489.6.657 по КК и КР на [населено място], целият с площ 2 194 кв.м. по скица, а по документ за собственост – 2180 кв.м., поради липса на общата предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК /ред.до ДВ, бр.86/20017г./. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани правни въпроси, които да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение в посочената част. Решаващите изводи на въззивния съд са, че договорът за продажба от 2005г. е валиден, но е с отложено вещноправно действие. Ищецът е собственик на процесната 1/4 ид.ч. от УПИ, прехвърлена му безвъзмездно и по отношение на тази част от договора не са направени самостоятелни възражения и не са събирани доказателства да са налице пречки за прехвърлянето и като обект на собственост. Ето защо въпросът за това дали е допустимо да се прехвърля идеална част от дворно място -обща част към построената в него сграда- етажна собственост, е изцяло неотносим. Той не е включен в предмета на спора пред въззивния съд и по него няма произнасяне във въззивното решение. Изцяло неотносими са всички въпроси, касаещи кредитирането на свидетелските показания и признанието за факти и обстоятелства на страна по делото, направено по друг съдебен процес във връзка с твърдяната от касатора /ответник/ симулация на договора за покупко-продажба от 2005г. Тези въпроси не са обусловили изхода на спора за процесната 1/4 ид.ч. от дворното място, за която въззивният съд е приел, че придобита безвъзмездно по неоспорена в тази част сделка. Въпросите, касаещи оспорването от ответника на правото на собственост на ищеца и доказателствената тежест за последния да доказва правата на своите праводатели, както и въпросът дали се преклудира възможността ответникът да излага правни доводи срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава спорното право, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират в исковата молба и които са извън хипотезата на чл.147 ГПК също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел в обжалваната от К. Б. част на своето решение, че в спорния предмет, чиито параметри са очертани от предприетата от ответника защита срещу основателността на исковете в срока за отговор по чл.131 ГПК не са правата на праводателя на ищеца –кооперацията-продавач, които не са оспорени своевременно.Възрженията са релевирани с писмената защита след приключване на устните състезания в първата инстанция и не следва да се обсъждат. Даденото разрешение не е в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Самият касатор твърди, че след като в отговора на исковата молба е оспорил правата на ищеца, то при това оспорване не е необходимо изрично възражение, че ищецът трябва да докаже и правата на праводателя си. Посочената от касатора практика на ВКС не е в този смисъл и приетото от възвивния съд не е в противоречие с нея. Така с решение № 288/2010г. по т.д.№530/2010г., ІІ т.о. е прието, че преклузията по чл.133 ГПК се отнася до изрично посочените в разпоредбата процесуални действия във връзка с предявяване на насрещен иск, привличане на тр.л.помагач, както и относно несвоевременно въведени възражения на релевантни за спора факти, но не се отнася за възможността на ответника да се брани с посочване на чисто правни съображения срещу посочените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства и без да сочи нови факти и доказателства. С решение № 358/2010г. по гр.д.№1183/2009г., ІІІ г.о. е прието, че следва да се прави разграничение между възражение по чл.133 ГПК и направен от ответника правен или фактически довод по основанието на иска въз основа на обстоятелствата по делото. В посочените случаи се касае за наведени от ответника чисто правни доводи по съществото на спора при очертаното от исковата молба основание на иска, без сочене на нови факти, респ.събиране на нови доказателства, но не и за допълнително посочване на факти и възражения срещу съществуване правата на ищеца, основани на възражение срещу правата на неговия праводател. В останалата част изложението съдържа оплаквания по съществото на правния спор, свързани със събиране и обсъждане на доказателства, които не могат да послужат пряко като основание за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл. 288 ГПК по предварителна селекция на жалбите.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №23/05.01.2017г., по гр.д. №4347/2017г. на Софийския апелативен съд в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от В. Г. М. срещу К. И. Б. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик и осъждане на ответника за предаване владението върху следните недвижими имоти : обект в сграда с № 48489.6.657.2.1, находящ се на първия етаж на сграда №2, построена в имот 48489.6.657 по КК и КР на [населено място] /целия първи етаж/ и „малка зала” от втория етаж, описана в документа за собственост като заемаща 1/4 ид.ч. от него, находяща се на втория етаж в сграда №2, построена в имот 48489.6.657 по КК и КР на [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
УКАЗВА на В. Г. М. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 250 лева за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: