3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
С., 12.01. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4936/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 275 от 04.06.2015г. по в. гр. дело № 228/2015г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1797 от 27.11.2014г. по гр. дело № 1971/2014г. на Плевенски районен съд, с което С. С. К. е осъдена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да заплати на [фирма] сумата 1322,08 лв. представляваща констатирана липса на парични суми при изпълнение на отчетническа дейност за периода 16.01.2012г. – 01.04.2013г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на задължението, като за разликата до предявения размер 27 046,77 лв. искът е отхвърлен.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – длъжен ли е въззивният съд да отстрани служебно, без да е сезиран с такова оплакване, направена от първоинстанционния съд грешка в правната квалификация на иска; при иск по чл. 203, ал. 2 КТ каква е доказателствената сила на записвания в счетоводните книги спрямо доказателствената сила на протоколи от вътрешна финансова ревизия, с която се установява неистинност на записвания в счетоводните книги досежно установени неотчетени авансово получени суми от работник. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на ВКС – решение по гр. дело № 586/2011г., четвърто г. о. и ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата С. С. К. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По първия правен въпрос жалбоподателят се позовава на ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, според която когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вседствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с това оплакване да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответните доказателства.
Оплаквания относно неправилно определена от първоинстанционния съд правна квалификация на заявеното с исковата молба спорно материално право, респ. за допуснати в тази връзка нарушения в доклада по чл. 146 ГПК не са правени от жалбоподателя с подадената въззивна жалба. В мотивите си въззивният съд е отговорил на всички оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението от първата инстанция относно разпределяне на доказателствената тежест по иска квалифициран по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и относно кредитирането от съда на изслушаната тройна съдебно -икономическа експертиза. Съдът не е имал основание служебно да прилага императивна правна норма като преквалифицира спорното материално право, тъй като правна квалификация на иска е изведена от фактите и обстоятелствата посочени в основанието на исковата молба и от съдържанието на спорното право, посочено в петитума на исковата молба. Още в доклада по чл. 146 ГПК, съдът е квалифицирал исковата претенция по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и представителя на ищеца-касатор не е имал възражения по доклада. Когато съдът е определил правното естество на исковата претенция в рамките на въведените от ищеца основание и петитум, за въззивната инстанция липсва основание за определяне на друга правна квалификация, тъй като материалният закон е приложен правилно.
Вторият правен въпрос, относно доказателственото значение на посочени документи по иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, не е включен в предмета на делото, не е обсъждан с обжалваното решение и не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В този смисъл представеното от жалбоподателя съдебно решение по гр. дело № 586/2011г., четвърто г. о., ВКС, с което е направен паралел между пълната имуществена отговорността за вреди по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ – причинени небрежно или причината за настъпването им е неустановена и по чл. 203, ал. 2 КТ за вреди причинени умишлено, за които нормата не изисква работникът или служителя да е извършвал отчетническа дейност, тъй като отговорността се основава на общото задължение да не се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД) се явява неотносимо за разгледания с обжалваното решение спор.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 04.06.2015г. по в. гр. дело № 228/2015г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ