О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 12.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.01.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 7264/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№87616/16.07.2014г.,подадена от Б. Т. Х. от [населено място],против решение от 02.06.2014г. на Софийски градски съд,ГК,ІV-Б отделение,постановено по в.гр.д.№388/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 15.02.2010г. по гр.д.№23612/2008г. на Софийски районен съд,ІІго,70 състав за допускане извършването на съдебна делба между Ц. Ц. Х. и Б. Т. Х. на недвижим имот:УПИ – ІІІ-591,кв.123 по плана на [населено място],м.В.,целият с площ от 747кв.м,находящ се в [населено място],район „К.”,кв.”В.”,ул.”16-та”№4,при описани граници,заедно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда,със застроена площ от 121,50 кв.м,при дялове:по ? идеална част –за Ц. Ц. Х. и за Б. Т. Х..
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Ц. Ц. Х.,чрез пълномощника си адвокат Б. П.,в депозирания писмен отговор,смита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че процесният имот е бил придобит от общия наследодател на страните Т. Г. Х.-починал на 07.01.2001г.,по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давност-№198 на 04.06.1990г. по н.д.№1220/1997г.,като през 1996г. по образуваната преписка от Т. Х. за узаконяване,приложена по делото,е узаконена постройка на масивна жилищна сграда с надстроени два етажа,като на основание член 92 ЗС последният е станал собственик по приращение на построената в дворното място масивна жилищна сграда.Съдът е обсъдил доказателствата-показанията на разпитаните свидетели,за установяване на твърденията на ответницата Б. Т. Х.,че е придобила по давност втори и трети етаж от жилищната сграда и е финансирала строежа им,като е отчел обстоятелството, че няма посочени срокове за извършеното строителство,нито размера на изразходваните средства за строителство и начина на финансиране,за което липсват доказателства по делото,като е стигнал до извода за неоснователност на това нейно твърдение.Съдът е посочил,че в конкретния случай не се установява Б. Х. да е упражнявала владение по смисъла на член 68 в твърдения от нея период от 10 години по отношение на принадлежащите на ищеца Ц. идеални части от процесния имот.Наред с това е приел за недоказан и субективния елемент на владението,а именно намерението ответникът да държи принадлежащите на ищеца идеални части като свои,като за да превърне владението в самостоятелно е необходимо този съсобственик за отблъсне владението на съсобственика,чийто идеални части претендира да владее,като го манифестира по явен и несъмнен начин,което в настоящия случай е недоказано.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Моля да допуснете касационно обжалване на основание чл.280,т.1 и 3 от ГПК по следните въпроси,включени в съществените мотиви на СГС и обосновали решението си,а именно:
1.Съществен елемент от началото на давностното владение ли са обстоятелствата,послужили за основание за начало на владението/изграждането на вещта и др./ и следва ли доказването им да бъде задължително само с писмени доказателства?
Следва ли при доказването на тези обстоятелства да бъде изчерпателно относно всички пълни подробности,или за установяване на началния момент на давността на общо настъпване на фактическото обстоятелство?
2.Достатъчно ли е доказването на начален и краен момент на владението за доказване на придобивна давност?
3.Фактическите действия по инцидентно допускане на сънаследник в имота установяват ли отблъскване на последния и са явни и недвусмислени действия по смисъла на ТР №1/2012г. и ППВС 6/1974,т.2,предл.2?
По въпрос 1 моля обжалването да бъде допуснато по т.3 от чл.280,тъй като липсва задължителна практика и въпросът е от съществено значение за развитието на правото-предложение 2 по т.4 от ТР №1/2009г.
По въпрос 2 решението противоречи на задължителната практика.”
която се цитира и прилага с изложението от касатора,а по отношение на въпрос 3,касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280,ал.1т.1 и т.3 ГПК.
Формулираният от касатора въпрос в точка първа от изложението е неотносим към решаващите мотиви на въззивният съд,цитирани по-горе.Освен това възприетото с последните относно недоказаността на твърденията на настоящия касатора за упражнявано владение в хипотезата на член 68 ЗС е в съответствие със задължителна практика на ВКС,която не се нуждае от промяна,поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.3 ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос.По отношение на правния въпрос,посочен в точка втора от изложението на касатора,с оглед правните изводи на съда обусловили изхода на делото,изложени в горепосочените мотиви,такъв правен въпрос не е разрешаван с обжалваното въззивно решение.
Третият въпрос от изложението на касатора е по същество,по който съдът се произнася след анализ и цялостна преценка на доказателствата по делото и в резултат на това формира своите крайни изводи по решаването на повдигнатия правен спор.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.06.2014г. на Софийски градски съд,ГК,ІV-Б отделение,постановено по в.гр.д.№388/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: