2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 12.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 521 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Просесфлоус ЮК лимитид” ООД, против определение № 24642/06.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 6342/2018 г. от ІІ”б” състав на СГС.
Ответникът по частната жалба не е представил писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е приел, че подадената молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна, тъй като по делото липсват данни за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер по представения списък за разноски, на основание чл.80 ГПК.
Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.Това следва както от разпоредбите на закона, така и от тълкуването, дадено с т.1 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото, пред въззивната инстанция не е представен договор за правна помощ за производството пред тази инстанция, като такъв не е представен и към отговора на въззивната жалба, приложен към първоинстанционното дело, след връщането му за поправка на очевидна фактическа грешка. Освен списъка за разноски, представен на основание чл.80 ГПК, в който е посочена сумата от 1200 лева, по делото пред въззивната инстанция, до приключване на производството, не са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което се претендира от страната. Тези доказателства е следвало да са представени от страната, която претендира присъждането на разноски, до приключването на устните състезания по делото, което в настоящия случай не е сторено. Едва с молбата си с правно основание чл.248 ГПК, страната е представила разписка, с която удостоверява плащането на посочената по-горе сума, поради което правилно е законосъобразно съдът е оставил молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение. Представянето на доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение след постановяване на съдебното решение не е обстоятелство, водещо до основателност на претенцията за присъждане на сумата, на основание чл.78 ГПК, по реда на чл.248 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 24642/06.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 6342/2018 г. от ІІ”б” състав на СГС.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.