О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2676 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Победа“ АД вх. № 2237/18.03.2019 г., чрез адвокат Д., подадена срещу решение № 1 от 8.02.2019 г. по гр. д. № 361/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 214 от 28.06.2018 г. по гр. д. № 830/2017 г. на Окръжен съд – Бургас за осъждане на „Победа“ АД да заплати на „Джой” ООД, по иск, предявен от „Уникредит Булбанк“ АД, като процесуален субституент на длъжника, конституиран като ищец по делото, при участието на третото лице помагач ЧСИ П. М., peг. № * в регистъра на КЧСИ. с район на действие – района на ОС – гр. Смолян, сумата от 488 652 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на собствения на ответника недвижим имот – застроен и незастроен терен, представляващ поземлен имот с идентификатор 67653.917.213 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, общ. Смолян, обл. Смолян, одобрени със заповед № РД-18-14/10.05.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2 004 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), находящ се в землището на гр. Смолян, ЕКАТТЕ 67653, общ. Смолян, обл. Смолян, при граници и съседи на поземления имот по кадастралната карта и кадастралните регистри: поземлени имоти с идентификатори 67653.917.206, 67653.917.205, 67653.917.337, 67653.917.220, 67653.917.1063, 67653.917.217, 67653.917.216, 67653.917.214 и 67653.917.208, вследствие на направените от длъжника подобрения в имота – частично изградената сграда БЛОК 2, собствена на ответника на основание чл. 92 ЗС, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от 21.12.2015 г., до окончателното й изплащане.
Въззивният съд е изложил мотиви, че по делото е безспорно, че „Уникредит Булбанк“ АД е кредитор на „Джой” ООД, с неудовлетворено вземане по удостоверение № 8547/18.05.2017 г. по изп. д. № 138/2014 г. на ЧСИ М. в размер на 1 840 487 лв., както и че е доказано, че между „Победа“ АД и „Джой” ООД е била постигната спогодба по отношение погасяване на правото на строеж по давност и по отношение придобиване по чл. 92 ЗС от страна на „Победа“ АД на изграденото в имота преди придобиването му от последния с влизане в сила на постановление за възлагане от 7.10.2015 г. Визирал е, че съдебната спогодба е била одобрена от ОС – Смолян с определение от 30.03.2016 г. по гр. д. № 4/2016 г. на ОС -Смолян, влязло в законна сила на 7.04.2016 г., и в нея не се съдържат уговорки между страните относно плащането на стойността на подобренията, няма и изявление на страните, че с постигането й се уреждат всички имуществени отношения помежду им по повод същите. При тези данни съдът е приел, че ищецът е доказал правото си на иск според изискванията на чл. 134, ал. 1 ЗЗД – налице е неудовлетворено вземане на банката с длъжник „Джой” ООД. От своя страна последното дружество не е упражнило имущественото си право да поиска от ответника заплащане на подобренията, описани в съдебната спогодба. Въззивният съд е счел за неоснователни твърденията на „Победа“ АД, че цената, заплатена от него при публичната продан, включва и стойността на строежа. По този въпрос е посочил, че от съдържанието на постановлението за възлагане такъв извод не може да бъде направен, тъй като изрично при описанието на продадения имот е посочена единствено площта и другите индивидуализиращи белези на поземления имот, като не са отбелязани, нито са отделно оценени наличните подобрения. Съдът е изложил, че спорен е и въпросът за наличието на предпоставките на чл. 72 ЗС, доколкото първоинстанционният съдебен състав е приел, че независимо от качеството на строителя на недобросъвестен владелец, поради знанието на собственика по ал. 2, той дължи сумата, с която се е увеличила стойността на имота му. Във връзка с това въззивната инстанция е приела, че строителните работи са били извършени в имота след издаване на строително разрешение от 27.09.2007 г. и че към момента на публичната продан, от която ответникът по иска е придобил имота, те са били във вида, в който са и понастоящем. По силата на неоспорени от страните по делото клаузи в представения договор за суперфиция, сключен с нотариален акт № 26 от 2007г., „Джой” ООД дължало изграждане на блок 1 и блок 2 за своя сметка и в своя и на прехвърлителите полза по отношение на конкретните обекти, описани в договора. Съдът е посочил, че по делото няма спор, че строителството е било извършено именно от „Джой“ ООД. Поради невключването му от съдебния изпълнител в оценката на имота като подобрения на последния, след публичната продан на поземления имот и погасяване на правото му на строеж, „Джой“ ООД има вземане срещу собственика на земята, придобил строежа по приращение на основание чл. 92 ЗС за всичко, което е построил, а не за 1/3 от него (каквото е становището на ответника по делото). Това е така, защото съобразно условията на същия договор, останалите собственици-учредители на правото на строеж биха придобили вещни права върху конкретните обекти, описани в него, единствено и само след окончателното завършване на сградата до уговорения етап на строителството. Въззивният съд е заключил, че следователно, имущественото право на длъжника по смисъла на чл. 134, ал. 1 ЗЗД представлява вземане за стойността на подобренията, направени по силата на отстъпено право на строеж в съсобствен поземлен имот, който е продаден на публична продан като празен терен, без в оценката да са включени подобренията, а правото на строеж поради неупражняването му в срок е погасено. Посочил е, че първоинстанционното решение не противоречи на приетото в ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като при установеното по делото, че строежът не отговаря на условията да бъде определен като самостоятелен обект на правото на собственост, то съгласно постановките на цитираното тълкувателно решение собствеността върху изграденото преминава по силата чл. 92 ЗС в патримониума на собственика на терена, придобит от публичната продан. Начинът, по който се разрешава въпросът за собствеността обаче не означава, че между длъжника, който е изпълнил строежа, и купувача от публичната продан не могат да съществуват облигационни отношения по повод цената на подобренията. Съдът е счел за неоснователна тезата на „Победа“ АД, че отношенията следва да се уреждат като при неоснователно обогатяване, изхождайки от разрешението, дадено в ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че след като основанието за придобиване на собствеността е чл. 92 ЗС, не може оценката на подобренията да се определя като при неоснователно обогатяване, в които случаи се изисква полученото да е без основание, при неосъществено или отпаднало основание. Ето защо въззивният съд е направил извод, че строежът следва да бъде оценен по правилата за подобренията в чужд имот. Относно оплакването по отношение правото на съищеца да получи сума, равна на увеличението на стойността на имота, съдът е съобразил становището на вещото лице Ч., съгласно което разрешението за строеж и одобрените проекти са загубили действието си, но извършеното строителство не подлежи на премахване. Визирал е, че обстоятелството, че за довършване на сградата са необходими повече средства, отколкото са вложени (по данни от допълнителното заключение на същото вещо лице), не може да промени извода, че построеното увеличава действителната стойност на имота, придобит от публичната продан като празен терен. Посочил е, че при определяне на стойността, с която е увеличен имотът на ответника, първоинстанционният съд е приспаднал разходите за изготвяне на нови проекти съобразно променените законни изисквания. Стойността е определена към момента на постановяване на решението, като страните не са оспорили заключението на вещото лице.
Жалбоподателят атакува въззивното решение като незаконосъобразно и неправилно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба „Победа“ АД се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 , и ал. 2, пр. трето ГПК и формулира следните материалноправни въпроси, по които твърди, че се е произнесъл въззивният съд:
1. По кои правила се уреждат правата на съсобственик, извършил подобрения в съсобствения имот.
Жалбоподателят излага, че при отговора си на този въпрос въззивният съд е приел, че за подобрения, извършени от съсобственик в съсобствения имот, се прилагат правилата за подобрител – владелец, т. е. чл. 72-74 ЗС, като това тълкуване на правилата на чл. 72-74 ЗС противоречи на т. 5 от ППВС № 6/1974 г., според която: „Ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС“, както и на практиката на ВКС, обективирана напр. в решение № 152 от 9.07.2013 г. по гр. д. № 11/2013 г. на I г. о. на ВКС.
2. Кой субект е задължен да заплати стойността на подобренията, дължима при условията и в размерите по чл. 72-74 ЗС – собственикът на имота към момента на извършването или към момента на предявяване на претенцията за тях. По този въпрос жалбоподателят твърди, че въззивният съд е приел, че стойността на подобренията се дължи не само от собствениците на имота към момента на извършването им, но и от техен частен правоприемник, като това тълкуване противоречи на ТР № 48/1961 г. на ОСГК на ВС, съгласно което купувачът на имота не е задължен по вземането за необходими разноски и подобрения – затова и правото на задържане не може да се упражни винаги спрямо него, а зависи от добросъвестността му.
3. Налице ли е подобрение, когато суперфициар не е упражнил правото на строеж и то се е погасило по давност при положение, че построеното не представлява самостоятелен обект на право на собственост и има стойност само доколкото е част от строеж, който следва да бъде завършен. Жалбоподателят твърди, че при отговора на третия въпрос въззивният съд само формално се е позовал на т. 6 от ППВС № 6/1974 г., според която: „Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.“ Счита, че приемайки, че е налице подобрение в процесния случай, съдът напълно е игнорирал неговите принципни характеристики, а именно, че незавършеното строителство не представлява подобрение. Същото е имало стойност като част от започнат строеж, само ако строежът би бил завършен.
Жалбоподателят намира, че принципният отговор на въпроса дали така извършеното представлява подобрение или не е от значение за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. второ ГПК.
4. Когато съсобственик извърши подобрения в съсобствен имот в качеството си на владелец, има ли вземане срещу останалите съсобственици за пълния размер на подобренията или само за частта от тях, която отговаря на притежаваните идеални части.
В изложението се сочи, че при отговора на четвъртия въпрос въззивният съд е приел, че съсобственикът, извършил подобрения, има право да иска заплащането им от частния си правоприемник по чл. 72-74 ЗС, вкл. и на частта, отговаряща на собствените му идеални части.
Жалбоподателят намира, че в тази част решението е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Излага, че правилата на чл. 72- 74 ЗС почиват на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. В случая това означава, че едно лице е увеличило стойността на чужд имот със свои средства. Когато лицето е увеличило стойността на собствен имот със свои средства, очевидно място за неоснователно обогатяване няма. Такова е положението и при подобрения в съсобствен имот – частта от подобренията, отговаряща на идеалната част на подобрителя, увеличава стойността на негово собствено имуществено право и в този смисъл обогатяване на друго лице, от което да се претендира стойността на подобрението, няма.
„Уникредит Булбанк“ АД е депозирало отговор, съгласно който счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намира касационната жалба за неоснователна.
„Джой“ ООД е подало отговор, в който не оспорва касационната жалба.
От третото лице помагач не е постъпил отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.
С исковата молба „Уникредит Булбанк“ АД е предявило, в качеството му на процесуален субституент на „Джой“ ООД, срещу „Победа“ АД иск по чл. 72, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 134 ЗЗД, за заплащане на сумата от 488 652 лв., първоначално предявен частично за 25 001 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на собствения на ответника недвижим имот – застроен и незастроен терен, представляващ поземлен имот с идентификатор 67653.917.213 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, с площ от 2 004 кв. м, вследствие на направените от „Джой“ ООД подобрения в имота – частично изградената сграда БЛОК 2, собствена на ответника на основание чл. 92 ЗС, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от 21.12.2015 г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че с постановление за възлагане № 4602/7.10.2015 г., издадено по изп. дело № 20148810401138 по описа на ЧСИ П. М., влязло в законна сила на 1.12.2015 г., на „Победа“ АД бил възложен горепосочения недвижим имот с идентификатор 67653.917.213. Сочи, че върху същия недвижим имот, преди влизане в сила и вписване на постановлението за възлагане, с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот и учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство, вписан в СВ – гр. Смолян под № 84, том 9, рег. № 2327 от 28.06.2007 г., предходните собственици на имота учредили в полза на „Джой“ ООД право на строеж за изграждането на БЛОК 1 и БЛОК 2, със застроена площ на надземната жилищна част до 3 500 кв. м, но не повече от предвиденото в скицата-виза, със застроена площ на подземната част до 10 000 кв. м, с максимална височина на кота корниз 15 м, които „Джой“ ООД се задължило да проектира и изгради за своя сметка съобразно дадената скица-виза, одобрени архитектурни проекти и съобразно изискванията и предвижданията на устройствения план. Излага, че на 12.12.2015 г. „Победа“ АД подало искова молба, вписана на 21.12.2015 г., с която предявило срещу „Джой“ ООД два положителни установителни иска при условията на кумулативност: за признаване за установено, че учреденото в полза на „Джой“ ООД право на строеж върху поземления имот с идентификатор 67653.917.213 се е погасило по давност и за признаване за установено, че „Победа“ АД е собственик по приращение на незавършения строеж в същия имот. По образуваното по тези искове дело, с определение от 30.03.2016 г., влязло в сила на 7.04.2016 г., била одобрена съдебна спогодба, съгласно която: „Джой“ ООД признало, че по отношение на „Победа“ АД са налице предпоставките на чл. 67, ал. 1 ЗС, респективно уреденото в полза на „Джой“ ООД право на строеж върху имота за построяването на БЛОК 1 и БЛОК 2 е погасено по давност; „Джой“ ООД признало, че на основание чл. 92 ЗС частично изграденият в имота БЛОК 2 е собственост на „Победа“ АД. „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че най-късно на 21.12.2015 г. в полза на „Джой“ ООД е възникнало вземане от „Победа“ АД в размер сумата, с която се е увеличила стойността на поземления имот с идентификатор 61653.917.213 по КККР на гр. Смолян, вследствие на извършените от „Джой“ ООД подобрения в имота – частично реализираното право на строеж за построяването на БЛОК 2 – на ниво стоманобетонова конструкция, с отлети стоманобетонови плочи, колони и стени. Ищецът сочи, че е кредитор на „Джой“ ООД, като задълженията на въпросното дружество към него са в общ размер на 1 840 487.11 лв., което е видно от удостоверение изх. № 8547/18.05.2017 г. по изп. дело № 20148810401138 по описа на ЧСИ П. М.. Твърди, също така, че по същото изпълнително дело, по молба на ищеца, е наложен запор върху вземанията на длъжника, които същият има от „Победа“ АД за подобренията, извършени в имота на последния с идентификатор 67653.917.213 по КККР на гр. Смолян. Запорът бил наложен на 12.01.2016 г. – непосредствено след предявяването на исковата молба от „Победа“ АД срещу „Джой“ ООД. Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД счита, че поради бездействието на длъжника му „Джой“ ООД по отношение на вземането му за обезщетение за подобренията, извършени в гореописания имот, е заплашено успешното му удовлетворяване като кредитор – взискател по изп. дело № 20148810401138 по описа на ЧСИ П. М.. По тази причина, по искане на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД било издадено постановление за възлагане на вземане от трето лице за събиране № 6289 от 4.10.2016 г., с което съдебният изпълнител на основание чл. 510 ГПК възложил за събиране на „Уникредит Булбанк“ АД всички вземания на длъжника „Джой“ ООД, които същият има от „Победа“ АД за подобренията, извършени в собствения на „Победа“ АД недвижим имот с идентификатор 67653.917.213 по КККР на гр. Смолян. Въз основа на така изложеното, ищецът „Уникредит Булбанк“ АД намира, че за него е налице правен интерес, като процесуален субституент на длъжника му „Джой“ ООД, да предяви иск срещу „Победа“ АД на основание чл. 72, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 134 ЗЗД за осъждане на последното дружество да заплати на „Джой“ ООД обезщетение в размер на сумата, с която се е увеличила стойността на имота на ответника с идентификатор 67653.917.213.
Първоинстанционният съд е конституирал като ищец по делото и „Джой“ ООД.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран ЧСИ П. М..
Ответникът е оспорил иска. Същият е възразил, че не е възникнало право да се иска заплащане на направените от „Джой“ ООД подобрения, като е посочил, че с нотариалния акт, с който на въпросното дружество е било учредено правото на строеж, същото е придобило и 1/3 ид. ч. от урегулирания поземлен имот. В тази връзка твърди, че разпоредбата на чл. 72 ЗС не е приложима за подобрения в съсобствен имот, а за подобрения в изцяло чужд за подобрителя имот. Сочи, че след като правото на обезщетение за направени подобрения по смисъла на чл. 72 ЗС изначално не е възникнало, то последващото прехвърляне на собствеността върху земята, в конкретния с случай с постановление за възлагане в полза на „Победа“ АД, с нищо не може да промени правното положение и не може да бъде основание за възникване на правото по чл. 72 ЗС, включително и защото вземането за подобрения има облигационен характер, а постановлението за възлагане има вещноправен ефект. Ответникът твърди, че при липса на оспорване, че сградата не е била завършена в груб строеж към датата на публичната продан, то не е налице самостоятелна сграда като самостоятелен годен обект на собственост, отделен от земята, поради което незавършеното строителство е неразделна част от закупения от „Победа“ АД недвижим имот на основание чл. 92 ЗС – като приращение към него. Ето защо намира, че със заплащането на цената на имота, постигната в рамките на публичната продан, „Победа“ АД е заплатило не само земята, но и всички трайно прикрепени към нея приращения, включително и незавършеното строителство и не следва да бъде задължавано втори път да заплати същите. Излага, че частният съдебен изпълнител не е изнесъл на публична продан и не е оценявал незавършеното строителство отделно от земята. В обявленията за продажба било посочено, че се продава земята и правото на строеж върху терена, но незавършеното строителство не представлява приращение към правото на строеж, а е приращение именно към терена, поради което ответникът твърди, че ЧСИ му е възложил целия поземлен имот, като изрично е посочил, че се придобива както незастроеният, така и застроеният терен. Оспорва качеството на извършените строителни работи, както твърди, че самото незавършено строителство е силно амортизирано, тъй като продължителен период от време построеното е било подложено на негативни атмосферни влияния и в този смисъл разходите по завършване на проектираните сгради са толкова значителни, че не оправдават целесъобразността на самото строителство. Заявява, че не желае запазването на незавършеното строителство, чиято стойност се претендира като стойност на подобренията в имота, както и не желае изпълнението на сградата, чието строителство изобщо не е започнато. Твърди, че строителството в имота не може да бъде законосъобразно извършено, предвид погасеното право на строеж и изтеклите законни срокове за валидност на строителното разрешение и строителните книжа. Оспорва исковата претенция и по размер. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност, тъй като от момента на изграждане на подобренията до предявяването на исковата молба по делото са изтекли повече от пет години. В тази връзка счита, че ако се приеме, че съсобственик, който освен това и владее подобрения имот, може да претендира направените от него в съсобствения имот подобрения, то очевидно няма как началният момент на давността да се брои от датата на смущаване на владението – съсобственик няма как сам да смути собственото си владение, а би следвало да се приеме, че по отношение на подобна претенция погасителната давност тече на общо основание от момента на извършване на подобренията.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първият формулиран в изложението към касационната жалба въпрос е правно ирелевантен, тъй като не е обсъждан от въззивния съд и не кореспондира с фактите по делото.
В конкретния казус не става дума за съсобственик, който е извършил подобрения в съсобствен имот. „Джой“ ООД не просто е извършило подобрения в имота, от който е придобило 1/3 ид. ч., а е осъществило такива въз основа на валидно учредено му право на строеж от останалите съсобственици, т. е. като суперфициар. Тази хипотеза не е и разглеждана във визираните в изложението ППВС № 6/1974 г. и решение № 152/9.07.2013 г. по гр. д. № 11/2013 г. на ВКС, І г. о.Вторият въпрос, така както е зададен, е твърде общ и не е съобразен със спецификите на настоящия казус и с даденото от въззивния съд разрешение.
Видно от мотивите на въззивното решение, Апелативен съд – Бургас е заключил, че вземането на „Джой“ ООД за подобренията срещу собственика на земята е възникнало след погасяване на правото му на строеж. Това му становище съответства на възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, а именно: „Друго самостоятелно основание за прекратяване на правото на строеж е погасяването му по давност. Собственикът на земята може, без да разваля договора, направо да се позове на давността като предяви иск за собственост срещу суперфициаря, на когото той е отстъпил правото на строеж, ако в петгодишния срок от учредяването му, сградата не е завършена до покрив. При уважаването на иска правото на строеж като погасено по давност ще се върне в патримониума на собственика на земята и той ще придобие и подобренията върху нея – изградените обекти или етажи, защото правото на строеж, сключено по единен договор със собственика на земята, не може да бъде упражнено частично.“.
В правната доктрина и съдебната практика е прието, че претенцията за заплащане на подобрения, извършени в чужд имот, почива на основния принцип в гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване и има облигационен характер. Страни по претенцията са неоснователно обеднелият, извършил подобрение в чуждия имот, и собственикът на имота към момента на обедняването. Когато подобренията в имота представляват строеж, извършен въз основа на учредена суперфиция, който строеж не е завършен и не представлява годен обект на собственост поради незавършването на сградата до покрив (Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС), и собственикът на земята се е позовал на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗС, те преминават в патримониума на собственика на земята едва след уважаване на иска за погасяване на правото на строеж по давност – в този смисъл са изложени мотиви както в цитираното тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, така и в решение № 40/20.07.2017 г. по гр. д. № 2874/2016 г. на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Това е моментът, в който се извършва разместването на блага, при което собственикът на земята се обогатява за сметка на извършилия подобренията. По делото моментът на разместване на блага е настъпил с одобряването на съдебната спогодба по гр. д. № 4/2016 г. на Смолянския окръжен съд. Тогава собственик на земята е било „Победа“ АД и затова това дружество, а не предходните собственици на поземления имот, е пасивно легитимирано да отговаря по иска за заплащане на подобренията. В този смисъл е и обжалваното пред настоящия съд въззивно решение.
По отношение на третия въпрос в изложението не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. второ ГПК, тъй като по него е налице съвременна съдебна практика по чл. 290 ГПК.
Така в решение № 46/18.03.2015 г. по гр. д. № 5692/2014 г. на ВКС, І г. о. е даден отговор на аналогичен въпрос, като е прието следното: „Преценката дали построеното в един имот увеличава неговата стойност следва да се извършва винаги конкретно, вкл. с оглед на обстоятелството дали незавършеното строителство може да бъде обособено като самостоятелен обект с оглед изискванията на действащите Строителни правила и норми и съответствието на предназначението на този обект с предвижданията на застроителния план на съответното населено място. Стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията. Критериите, въз основа на които се извършва преценката следователно са обективни. Нежеланието на собственика на земята да ползва подобренията във вида, в който съществуват, респ. да довърши проекта, въз основа на който е започнало изграждането им, само по себе си е ирелевантно при извършването на тази преценка. От значение е обстоятелството дали на пазара за недвижими имоти обективно съществува търсене на подобни подобрения, независимо от незавършения вид на постройките.“.
Обжалваното решение е съобразено с горепосочената практика.
По четвъртия въпрос от изложението също не са налице законовите основания за допускане на касационно обжалване, тъй като същият не кореспондира с мотивите на въззивния съд и с фактите по делото, съобразно изложеното по-горе.
В случая „Джой“ ООД е извършвало подобренията не просто като съсобственик, но въз основа на учреденото му право на строеж от останалите съсобственици, т. е. като носител на ограничено вещно право. Качеството му на носител на ограниченото вещно право на строеж изключва качеството му на владелец, тъй като дружеството упражнява фактическа власт върху идеалните части от имота на останалите съсобственици на основание и в обема на отстъпеното му право на строеж. Едва след установяване по съдебен ред на правопогасяващото действие на изтичането на давностния срок по чл. 67, ал. 1 ЗС, суперфициарят се счита за добросъвестен владелец за подобренията, които е направил в имота в периода на упражняване на прекратеното ограничено вещно право, и има право на обезщетение по чл. 72, ал. 1 ЗС (в този смисъл са изложени съображения във визираните вече тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС и решение № 40/20.07.2017 г. по гр. д. № 2874/2016 г. на ВКС, І г. о.). Както бе отразено, в настоящия казус разместването на блага е настъпило след установяването на правните последици от изтичането на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС, като по тази причина неоснователно обогатило се лице и пасивно легитимирано да отговаря по иска по чл. 72, ал. 1 ЗС е „Победа“ АД.
По изложените съображения и като счита, че въззивното решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС приема, че не следва да допусне касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 8.02.2019 г. по гр. д. № 361/2018 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: