О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 14.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4032/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от П. П. Б. – Д. и И. Х. Д. чрез техния пълномощник адв. К. С. с искане за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като на молителите бъдат присъдени направените от тях разноски в размер общо на 4 920 лв.
Насрещната страна М. Л. М. изразява становище, че искането е неоснователно, както и че претендираното възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК до размера на сумата 1 114.50 лв. за всеки от молителите.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното:
С определение № 612 от 30.11.2015 г. по гр.д. № 4032/2015 г. на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 172 от 12.01.2015 г. по гр.д. № 2487/2013 г. на Софийски градски съд по подадената срещу него касационна жалба от М. Л. М..
Молителите в настоящото производство- И. и П. Д., са подали отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. К. С., видно от който за изготвяне на отговора и за защита на интересите им по делото са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 4 920 лв. В отговора е направено изрично искане за присъждане на разноски, по което съдът е пропуснал да се произнесе с определението.
Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. По същество е частично основателна.
Настоящият състав не възприема доводите, изложени в становището на М. М., за това, че не следва да се присъждат разноски поради липса на предпоставките на чл. 78, ал.3 ГПК, тъй като искът за делба не е бил отхвърлен, а е бил обжалван само начинът на извършване на делбата. Съображенията за това са изложени в определение № 406 от 17.09.2015 г. по ч.гр.д. № 4031/2015 г. на ВКС, І г.о., образувано по частна жалба на М. Л. М. срещу определението на Софийски градски съд от 23.03.2015 г. , с което е била оставена без уважение молбата му за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В частната жалба са поддържани същите доводи като тези, развити в отговора по чл. 248, ал.2 ГПК, и на тях е даден отговор, като е прието, че при обжалване на решението по допускане или извършване на съдебната делба правното положение на съделителите е различно – всеки от тях участва в делото в точно определено процесуално качество като жалбоподател или насрещна страна – ответник по жалбата, поради което разноските се присъждат не по правилото на чл. 355 ГПК, а съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са сторени разноските.
Поради това, с оглед изхода на настоящото дело, налице са предпоставките на чл. 78, ал.3 ГПК за присъждане на разноски на молителите.
Основателно е направеното в отговора по чл. 248, ал.2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал.5 ГПК следва да бъде намалено до размера по чл. 7, ал.2, т.4 във вр. с чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като на двамата молители следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 2 927 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 612 от 30.11.2015 г. по гр.д. № 4032/2015 г. на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА М. Л. М. да заплати на П. П. Б. – Д. и И. Х. Д. разноски за адвокатска защита за производството по чл. 288 ГПК по делото пред ВКС в размер на 2 927 лв./ две хиляди и деветстотин двадесет и седем лв./, определени на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. П. Б. – Д. и И. Х. Д. за присъждане на разноски над този размер до сумата 4 920 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: