ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 62
София, 16. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4895 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 31/24.04.2013 на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 56/2013, с което по реда на чл. 294 ГПК са уважени предявените искове по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.
Недоволни от решението са касаторите Н. Д. П. и Й. Н. П., представлявани от К. Т. от Б., които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: в тежест на комисията ли е да обори презумпцията за принос на съпруга на проверяваното лице в придобиването на имущество по време на брака и необходимо ли е участието на приобретателя на имот от проверяваното лице като страна по иска за отнемането на този имот или на равностойността му, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата *****, представляван от инсп. Р. И. я оспорва, като счита че първият повсигнат въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съществува разлика между приноса по СК и приноса по ЗОПДИППД, която се изразява в това, че първият се презумира, а вторият подлежи на доказване, а вторият повдигнат въпрос не обуславя решението по делото, тъй като няма отношение към имуществото, чието отнемане се претендира.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с одобрено от съда споразумение е признато, че ответникът е извършил престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1 и 4 НК, за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода (престъпление в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД), през частта от проверявания период до 1997 г. ответниците – съпрузи са реализирали доход от различни законни източници и дори към този доход да се прибави и декларираният доход от животновъдство, той не е достатъчен да покрие необходимите им средства за живот и други разходи, та да придобият отчуждените в последствие дворно място с построените в него стопански сгради, както и превозните средства, чието отнемане се претендира и евентуално тяхната равностойност. Съдът е приел, че доходите на ответниците от възнаграждения за труд и заеми не са достатъчни и може да се направи основателно предположение, че придобитото е от престъпна дейност, поради което предявените искове са уважени.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като вторият повдигнат въпрос не обуславя решението по делото. Участието на посоченото в касационната жалба лице Р. П. като страна по делото би имало значение, ако се претендира отнемането на закупения от него имот. В случая абаче е отнета равностойността на имота и в тази част въззивното решение е влязло в сила. Първият повдигнат въпрос обуславя решението по делото, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че приносът на съпруга на проверяваното лице се установява чрез декларираните негови доходи и доказването на източника им.
Разноски в касационното производство не се претендират.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 31/24.04.2013 на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 56/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.