О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 16.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 865/2016 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от Р. С. Х. чрез неговите процесуални представители адв. К. Г. и адв. К. Г. за изменение на постановеното по делото определение № 149 от 04.07.2016 г. по гр.д. № 865/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. в частта за разноските.
Молителят поддържа, че не са били налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна в настоящото производство, тъй като не са били доказани, доколкото в договора за правна защита и съдействие не бил указан начинът на плащане-по банков път или в брой, както и поради това, че в производството по съдебна делба страните дължат разноски по правилото на чл. 355 ГПК съобразно стойността на дяловете си, което изключва възможността за присъждане на разноски в първата фаза на делбата. При условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и молят същото да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните възнаграждения за адвокатските възнаграждения минимален размер.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
С определение № 149 от 04.07.2016 г. по гр.д. № 865/2016 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Р. С. Х. касационна жалба срещу на решение № ІІІ- 75 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 543/2015 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между С. П. З., Р. С. Х. и Е. Е. Х. на следните недвижими имот: 1/ поземлен имот с идентификатор 51500.506.397 по кадастралната карта на КК ”Слънчев бряг”, общ. Несебър, със стар идентификатор 230 в кв. 5001, с площ 409 кв.м, при квоти 1/6 ид. част от 200/409 ид. части за С. П. З., 5/6 ид. части от 200/409 ид. части за Р. С. Х., и 209/400 ид. части за Р. Х. и Е. Е. Х. в режим на съпружеска имуществена общност, както и на построената в имота хотелска сграда с идентификатор 51500.506.397.1 при квоти 2254/2454 ид. части за Р. Х. и Е. Х. в режим на съпружеска имуществена общност и 200/2454 ид. части за С. П. З.. С това определение съдът се е произнесъл по отговорността за разноски, като е осъдил Р. С. Х. да заплати на С. П. З. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 2 500 лв.
Неоснователно е искането за изменение на определението в частта за разноските поради недоказаност на извършеното плащане на уговореното в договора за правна защита и съдействие № 9444 от 18.11.2015 г., приложен към отговора на касационната жалба, подаден от С. З.. Видно от същия, договореното възнаграждение за защита пред ВКС е в размер на 2 500 лв., и е отбелязано, че същото е платено. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК/ на ВКС, така оформеният договор има характер на разписка, удостоверяваща получаването на уговорената сума. Доколкото в него не е предвидено плащането да бъде извършено по банков път, договорът доказва получаване на сумата в брой.
Неоснователно е и искането за изменение на определението и поради това, разноски за това производство, което е във фазата по допускане на съдебна делба, не следва да се присъждат с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК. Направените пред касационната инстанция разноски се дължат на общо основание по реда на чл. 78 ГПК, тъй като са във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на постановения от въззивната инстанция съдебен акт. Правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния, съответно от касационния съд.
Неоснователно е и възражението за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК на заплатения адвокатски хонорар за защита пред касационната инстанция. Съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба, възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна, по реда на ал.2. В случая материалният интерес на ответницата по касация С. З., определен на база данъчна оценка на допуснатите до делба недвижими имоти към 2008 г., както е посочена в нотариалните актове за извършени с тези имоти разпоредителни сделки /739 497 лв./, и съобразно дела й в съсобствеността, надхвърля сумата 60 000 лв. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. е съобразено с разпоредбата на чл. 7, ал.4 от Наредба № 1/ 2004 г. /в случая минималният размер би бил 2 338 лв./ и съответства на действителната фактическата и правна сложност на делото, предвид обема както на събраните по делото доказателства, така и на касационната жалба и на изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и повдигнатите с тях правни въпроси, които са обсъдени в подадения от С. З. отговор.
По тези съображения молбата на Р. С. Х. чрез неговите процесуални представители адв. К. Г. и адв. К. Г. за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. С. Х. чрез неговите процесуални представители адв. К. Г. и адв. К. Г. за изменение на определение № 149 от 04.07.2016 г. по гр.д. № 865/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: