О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
С., 17.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Л. Богданова ч. гр. дело № 516 от 2016 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. З. Г., Д. В. Б., З. Т. З. и А. Т. З., подадена чрез адвокат Р. Б. срещу определение № 303 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 3950/2015 г. на Върховния касационен съд, І г.о. с което е оставена без разглеждане касационната им жалба, предвид ограниченията за касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, като се поддържа, че преценката за цената на иска е неправилна. Необосновано е прието, че данъчната оценка на недвижимите имоти е под 5000 лв., тъй като по делото липсвала валидна данъчна оценка. Твърдят, че процесните имоти не са ниви, а урегулирани имоти, чиято стойност не би могла да бъде посочена в приложения на лист 6 от първоинстанционното производство документ, както и че оценката е в противоречие с чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./. Неправилно според жалбоподателите съставът на ВКС се позовал на чл.56 ГПК /отм./, тъй като по отменения ГПК не съществували ограничения за обжалване на решения постановени по искове за собственост.
Ответниците не са взели становища по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о., като обсъди данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от активно легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да върне касационната жалба, съставът на ВКС, I г. о., приел, че предявеният иск от Милети Ц. Б. и Я. Ц. Б. срещу Р. З. Г., Д. В. Б., З. Т. З. и А. Т. З., с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е за установяване, че към момента на обобществяване, Б. Я. А., , поч. На 7.12.1968 г., е притежавал правото на собственост върху описаните в исковата молба четири ниви, намиращи се в землището на кв. Ф.,индивидуализирани с номера по плана за земеразделяне, граници и площи. Данъчната им оценка, според приложения на л. 6 от първоинстанционното дело документ, възлиза съответно на 1 121.80 лв., 354.80 лв., 427.10 лв. и 326.20 лв. и съгласно чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ представлява цената на иска. При тези данни и на основание на чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Определението е правилно.
П. производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. С разпореждане от 10.08.2004 г. на ищците е било указано да представят доказателства за данъчната оценка на имотите. Указанието е изпълнено, като е представено удостоверение за данъчна оценка на четирите ниви, цената на всяка от които е под 5000 лв.
В проведеното открито заседание по делото, за което всички страни са били редовно призовани и са приети представените доказателства, въпросът за цената на иска не е повдиган.
При тези данни изводите в обжалваното определение са правилни. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ действаща към момента на предявяване на иска, по искове за собственост, цената на иска е ? от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава ? от пазарната цена на имота. Когато в първото заседание по делото въпросът за цената на иска, не е повдигнат от ответника или служебно от съда, тя се стабилизира такава, каквато е посочена и остава непроменена до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, освен ако не бъде променена по реда на изменение на иска по инициатива на ищеца. В случая цената е останала непроменена в цялото производство. Цената на иска се определя към момента на предявяването му и наведеният довод, че цената била определена неправилно, поради липса на доказателства за данъчната оценка за облагане с данък върху наследството или пазарната цена на имота, не могат да се обсъждат в настоящото производство.
Тъй като касационната жалба е подадена на 17.02.2015 г. – преди 07.07.2015 г., съгласно § 14 от ПЗР на З. /обн., ДВ, бр. 50/03.07.2015 г./ приложима за касационното обжалване е предходната редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК /обн., ДВ, бр. 100/2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела. Разглежданият случай попада в това изключение и въззивното решение не подлежи на касационно обжалвано, както правилно е прието с обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № № 303 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 3950/2015 г. на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: