О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 18,01,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 821 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 18283/14.VІІІ.2009 г. на З. Д. Д. от гр. П., подадена против определение № 1* на Пловдивския ОС, ГК, от 3.VІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1366/09 г., в частта му, с която е била оставена без уважение негова частна жалба с вх. № 8960/27.ІІІ.09 г. срещу първоинстанционното разпореждане на Районен съд-Пловдив от 13.ІІІ.2009 г. по ч. гр. д. № 12382/08 г. – за обезсилване на заповед за изпълнение № 675 и на издаденият въз основа на нея изп. лист от 29. ХІІ.2008 г.
Единственото оплакване на частния касатор Д. е за незаконосъобразност на въззивното определение, поради което той претендира отменяването му, както и това на РС-Пловдив за обезсилването „на процесната заповед за изпълнение”.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал.п 3, т. 1 ГПК частният касатор З. Д. Д. изтъква наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на частното касационно обжалване, изтъквайки, че процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваната част на своето определение, бил този за възможността „искът относно вземането” да се предяви като частичен.
Ответното по частната касационна жалба „Р” ЕООД гр. П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския ОС, частната касационна жалба на З. Д. Д. от гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Произнасянето на въззивния съд е по процесуалноправен въпрос, различен от този, релевиран от частния касатор. Прието е било, че в срока по чл. 415 ГПК З. Д. Д. въобще не е предявил иск относно вземането си по процесния запис на заповед от 19. Х.2004 г. Нещо повече: констатирано е, че и при двукратно предоставяната му процесуална възможност да ангажира писмени доказателства в открито с. з. по частната си жалба пред въззивната инстанция – по реда на чл. 278, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, той не е удостоверил по никакъв начин своевременно завеждане на искова молба след дата 6.ІІ.2009 г., когато му е било надлежно връчено съобщение с указанието по чл. 415, ал. 1 ГПК, че може в едномесечен срок да предяви иск „относно взимането си”. Отделно от това в случая не съществува въпрос, който да е едновременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, щом като към датата на атакуваното произнасяне текстът на чл. 415, ал. 1 ГПК е претърпял изменение (ДВ, бр. 42 от 5 юни 2009 г.), което е в смисъл, че искът „относно вземането” всъщност е такъв за неговото установяване, т.е. положителен установителен иск.
В заключение, правно несъстоятелна е тезата на частния касатор Д. , че доводите му по допустимостта на касационното обжалване в равна степен „се явяват и такива и по нейната основателност”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1* на Пловдивския ОС, от 3.VІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1366/09 г. В ЧАСТТА МУ, с която е била оставена без уважение частната жалба на З. Д. Д. от гр. П. срещу първоинстанционното разпореждане на Районен съд-Пловдив от 13.ІІІ.2009 г. по ч. гр. д. № 12382/2008 год. – за обезсилване на издадените по това дело заповед за изпълнение № 675 и изпълнителен лист от 29. ХІІ.2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 821 по описа за 2009 г.