4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 18..01 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.01.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
ч.т.дело № 1017 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на адв. П., в качеството и на процесуален представител по пълномощие на А. Л. Г. и Д. Т. Д. против определение № 665 от 06. 10. 2010 год., по ч. гр. д. № 592/ 2010 год. на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на настоящите частни жалбоподател, против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 614 от 09.04.2010 год., по ч.гр.д.№ 3024/2009 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.274, ал.3,т.2 ГПК, поради което се иска отмяната му. Частните жалбоподатели поддържат, че доколкото частната им касационна жалба е подадена на 03.05.2010 год., то тя предхожда ТР на ОСГТК на ВКС № 1/21.07.2010 год., поради което същото е неприложимо, предвид липсата на създадена от процесуалния закон и З. процесуална възможност за обратното му действие, което обстоятелство съставът на второ търговско отделение на ВКС, в нарушение на § 2 и създадената с него процесуалноправна уредба относно висящите производства, не е съобразил, който порок обуславя основателността на исканата отмяна.
Допълнително са наведени и доводи, свързани със справедливостта на допусната обезпечителна мярка, предвид съществуващата финансова криза в страната, при която сумата 2000 лв. се явява завишена и явно несправедлива.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК , намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275,ал.1ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на предпоставките за допускане на искането обжалване по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на ІІ-ро отделение на ВКС, Търговска колегия е приел, че постановеното от Софийски апелативен съд определение № 614/09.04.2010 год., по ч. гр. д.№ 3024/2009 год., с което след отмяна на първоинстанционно определение на Софийски градски съд от 28.04.2009 год. по гр.д.№ 2751/2009 год., постановено по реда на чл.389 ГПК, е допуснато обезпечение на предявените от А. Л. Г. и Д. Т. Д. срещу [заличено наименование на фирма],гр.С. обективно съединени искове по чл.92, ал.1 ЗЗД, но чрез налагане обезпечителна мярка – парична гаранция в размер на 2000 лева, поради своя привременен и несамостоятелен характер не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на последващ инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Определението е правилно.
Въззивният съдебен акт на Софийски апелативен съд, предмет на подадената от А. Л. Г. и Д. Т. Д. частна касационна жалба вх.№ 41125/03.05.2010 год. не е от категорията съдебни актове, за които законодателят с нормата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК лимитативно е предвидил, че подлежат на факултативен съдебен контрол пред ВКС.
1. Произнасяйки се по подадената от[заличено наименование на фирма] частна жалба срещу определението на Софийски градски съд по чл.389, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 391, ал.1, т.1 ГПК, като е отменила същото и е постановила различен правен резултат по направеното от молителите искане за обезпечаване на исковите им претенции по гр.д.№ 2751/2009 год., въззивна инстанция е осъществила и предвидения с нормата на чл. 396, ал.1 ГПК инстанционен контрол за законосъобразност, с което създаденият от законодателя процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на съдебните актове, постановени в обезпечителното производство е изчерпан.
Както това изрично е прието не само в ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 год., но и в задължителните за съдилищата в страната разяснения, дадени с т.6 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год., приложими и при действащия ГПК в сила от 01.03.2008 год. до приемане на ново самостоятелно ТР на ОСГТК, поради аналогичната процесуалноправна уредба на обезпечителното производство, вкл. относно обжалваемостта на постановените определения- чл.315 ГПК/ отм./, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.396, ал.1 ГПК ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само и единствено, когато са постановени за първи път от въззивния съд, какъвто не е разглежданият случай.
Следователно както правилно е съобразил предходният състав на второ търговско отделение на ВКС, отсъствието на създаден от законодателя процесуален ред за последващ въззивния инстанционен контрол над определението на Софийски апелативен съд, в полза на настоящите частни жалбоподатели не е налице възникнало процесуално потестативно правомощие на частна касационна жалба – положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, което изключва и допустимостта на подадената такава.
Що се касае до наведените от частните жалбоподатели доводи, че обжалваното определение попада в обхвата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, като „дало разрешение по същество на друго производство”, то те са лишени от основание в процесуалния закон, в редакцията му преди изменение на нормата на чл.396 ГПК/ ДВ бр.100/2010 год./.
Несъмнено е, че постановените в обезпечителното производство определения са неотносими към предмета на самия правен спор и с оглед целта на последното са предназначени единствено да гарантират изпълнение на съдебното решение от исковия процес, разрешаващо го със сила на пресъдено нещо, поради което тази категория определения имат съпътстващ, привременен, а не решаващ характер и затова касационният контрол по отношение на тях е недопустим извън посочената по- горе хипотеза – постановени за първи път от въззивния съд.
Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения предходният тричленен състав на ВКС,ТК правилно е приложил процесуалния закон.
Следва за прецизност в тази вр. единствено да се посочи, че в случая разпоредбата на § 2 от ПЗР на ГПК, на която частните жалбоподатели се позовават въобще не намира приложение, тъй като е относима само за производства, образувани по молби преди влизане в сила на действащия ГПК, т.е. преди 01.03.2008 год., а производството по гр. д. № 2751/ 2009 год. е образувано по искова молба постъпила в канцеларията на СГС на 27.03.2009 година.
Нещо повече, именно този подход възприет от законодателя и с разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК/ ДВ бр.100/ 21.12.2010 год./, изключва възможността за приложение новелата на ал.2 на чл.396 ГПК понастоящем, тъй като с частна жалба вх.№ 8812/20.10.2010 год. е създадена висящност на производството по ч.т.д.№ 1017/2010 год. преди дата на влизането и в сила.
Останалите, изложени в частната жалба доводи, касаят житейски, а не правни съображения, поради което при липсата на въведено от законодателя изискване, като елемент от фактическия състав на чл.180 и чл.181 ЗЗД, във вр с чл.391, ал.1, т.2 ГПК – определен „по справедливост” размер на предоставената гаранция, те не следва да бъдат обсъждани.
Водим от тези съображения, настоящият тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.2,пр.ІІ ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 665 от 06. 10. 2010 год., по ч. т. д. № 592/ 2010 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: