О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
С..01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1092 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. И. П. чрез пълномощник адв.И. К. от САК срещу решение № 155 от 4.05.10г.по в.гр.дело № 124/10г.на Окръжен съд – Враца,с което е потвърдено решението от 30.12.09г.по гр.дело № 1111/08г.на Районен съд –[населено място].С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против Р. инспекторат по образованието[населено място] в качеството му на правоприемник на ПУ”С. Врачански”гр.Бяла С..
В приложеното изложение се сочат като основание за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Приложени са копия от решения на състави на ВКС,постановени по реда на отм.ГПК и по реда на чл.290 ГПК,както и влязло в сила решение от 19.05.08г.на С. по гр.дело № 75/08г.
Ответникът по касационната жалба Р.-Враца чрез процесуалния си представител адв.Ц. М. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ответникът Р.[населено място] не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове,тъй като правоприемник на закритото държавно училище е М..
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.На посочения от жалбоподателката въпрос кое юридическо лице е правоприемник на държавно училище,което е престанало да съществува в хода на делото по искове за парични задължения е отговорено с решение № 691 от 22.01.2010г.на ВКС по гр.дело № 3737/08г.на ІІ г.о.;решение № 9 от 22.01.10г. на ВКС по гр.дело № 3764/08г.на ІV г.о.;решение № 999/16.12.09г.на ВКС по гр.дело № 4050/08г.на І г.о.;решение № 477 от 12.07.10г.на ВКС по гр.дело № 544/09г. на ІV г.о. и решение № 339 от 5.05.10г.на ВКС по гр.дело № 77/09гна ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В тях е прието,че когато в акта за закриване на държавно училище не е посочен друг правоприемник,държавата чрез М. като първостепенен разпоредител с бюджетни средства носи отговорност за задълженията на съответното училище.Училищата са държавни структури,които осъществяват държавната образователна функция. Държавата ги създава,финансира и координира дейността им съгласно чл.53 ал.6 от Конституцията.Училищата се финансират от държавния бюджет чрез М.,а при осъществяване на дейността си имат самостоятелност в качеството си на юридически лица да упражняват права и поемат задължения – чл.10 ал.2 и 8 ЗНП.От този им статут следва,че при закриване,когато в акта за това не е посочен правоприемник/какъвто е настоящия случай/такъв е държавата чрез М. като субект,който създава и съответно закрива училището.Противоречивата съдебна практика,на която се позовава жалбоподателката / в решението по гр.дело № 75/08г.на С. е прието,че при закриване на държавни училища правоприемник е Р.,а не М./ е уеднаквена чрез посочените по-горе решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.В случая,както бе посочено по-горе,по поставения от касатора въпрос от значение за изхода на спора има задължителна практика на ВКС,постановена по чл.290 КТ .
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 155 от 4.05.10г.,постановено по гр.дело № 124/10г.на Окръжен съд – Враца по жалба на Т. И. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.