О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 23.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 218 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. В. Б. и М. Д. Б. против определение № 158 от 18.01.2011г. по гр.д.№ 2753/2010г. на П. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските, като им се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция по приложения договор за правна помощ в размер на 400 лв.
Навежда се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила – чл. 80 и чл. 78 от ГПК. Жалбоподателите развиват тезата, че е достатъчно да са заявени разноските преди приключване на устните състезания и да е представен списък, а доказателствата за реалното им извършване може да се представят и по-късно.
Ответниците К. В. К. и П. Т. К. оспорват доводите в жалбата и молят определението, като съобразено с процесуалния закон, да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение е, за което в чл. 248, ал.3 от ГПК е предвидена изрична възможност за обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че жалбоподателите не са доказали претендираните от тях разноски за въззивна инстанция – адвокатски хонорар в размер на 400 лв., тъй като не са представили договор за правна помощ до приключване на устните състезания. Такъв договор е представен в деня на постановяване на възивното решение – 19.11.2010г., на която дата е обявено решението.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. От тази норма могат да се направят следните извода – че разноските следва да се претендират до посочения краен момент и да се представи списък на същите, за да бъде уважено искането за разноски на страната, която съгласно чл. 78 от ГПК има право на такива. Самият списък не е доказателство за направените разноски. Той само обобщава сумарно направените разноски. До приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция следва да се представят и доказателствата за направените разноски. Смисълът на това е да може другата страна да се запознае с искането и доказателствата и евентуално да възрази по прекомерността им Съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК искането за намаляване на разноските при прекомерност следва да се направи от насрещната страна. Въпросът за разноските е част от състезателността на процеса, която следва да се развие до приключване на последното заседание пред съответната инстанция, а за да стане това, доказателствата за направените разноски следва да са представени пред съда до това заседание. Насрещната страна не може да бъде поставяна в състояние на изненада с представяне на доказателства за направени разноски след приключване на устните състезания, срещу които няма възможност да възрази относно редовност или по чл. 78, ал.5 от ГПК. О. по-малко това е възможно с представяне на доказателства за разноски в деня на обявяване на решението. Законът не изисква достоверна дата за договорът за правна помощ, но смисълът на претендиране на разноските до приключване на последното съдебно заседание е да не се създават доказателства след това с оглед узнатия резултат по делото.
Предвид изложеното, като не е изменил решението си в частта за разноските, въззивният съд е постановил определение, съобразено с процесуалната норма на чл. 80 от ГПК, поради което определението следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 158 от 18.01.2011г. по гр.д.№ 2753/2010г. на П. окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: