ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
София, 25.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 21/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 4* от 7. ХІ.2008 г. на “В” ЕООД – гр. К. срещу Определение № 403 от 9. Х.2008 г. по т.д. № 289/ 2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено въззивното производство по подадената от “В” ЕАД – гр. К. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за реално изпълнение, поради невнасяне на държавна такса и по частна жалба на “В” ЕООД – гр. К. вх. № 4* от 12. Х.2009 г. срещу Разпореждане № 1* от 17.ІХ.2009 г. по същото дело, с което е върната касационната жалба срещу въззивното решение. По изложените съображения, че неправилно въззивният съд с посоченото определение е прекратил производството по делото, образувано по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за реално изпълнение, тъй като жалбоподателят не дължи по нея държавна такса, както и защото не е уважено искането му за удължаване срока за внасянето й, жалбоподателят иска определението да се отмени и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия. По съображения, че е неправилно разпореждането за връщане на касационната жалба, тъй като жалбоподателят е внесъл следващата се държавна такса по всяка от подадените касационни жалби (едната срещу основното въззивно решение и втората срещу допълнителното решение), жалбоподателят иска разпореждането да се отмени и да се даде ход на касационна жалба, посочена като вх. №1736/ 6.ІІ.2009 г.
Ответникът по частните жалби А. за следприватизацио – нен контрол – гр. С. не изразява становище по същите в дадения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното определение и обжалваното разпореждане подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като турят край на въззивното, респ. на касационното производство, че частните жалби са допустими, като подадени в срок и са редовни.
По частна жалба вх. № 4731/ 7. ХІ.2008 г. срещу Определение № 403 от 9. Х.2008 г. по т.д. № 289/ 2008 г. на Варненски апелативен съд:
За да прекрати въззивното производство по жалбата на “В” ЕООД – гр. К. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за реално изпълнение, въззивният съд е изложил, че жалбоподателят не е внесъл следващата се държавна такса по иска за реално изпълнение, който иск е оценяем.
Определението е правилно. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че не дължи държавна такса по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което е уважен искът за реално изпълнение. Както е приел и въззивният съд, искът за реално изпълнение е самостоятелен оценяем иск, поради което, като обжалва първоинстанционното решение в частта, с която този иск е уважен, жалбоподателят следва да внесе дължимата държавна такса. Въззивният съд е определил следващата се държавна такса и е дал указания на жалбоподателя, че следва да отстрани нередовността на въззивната жалба досежно държавната такса, които указания жалбоподателят не е изпълнил. Затова правилно с обжалваното определение е прекратено производството по делото, образувано по въззивната жалба на “В” ЕООД – гр. К. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за реално изпълнение.
Частната жалба следва да се остави без уважение.
По частна жалба вх. № 4* от 12. Х.2009 г. срещу Разпореждане № 1* от 17.ІХ.2009 г. по т.д. № 298/ 2008 г. на ВАС, с което е върната касационната жалба срещу въззивното решение.
С това разпореждане въззивният съд е върнал касационната жалба на “В” ЕООД – гр. К. срещу основното въззивно решение, посочена като кас.жалба вх. № 1* от 6.ІІ.2009 г., с което решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен искът за неустойка за неизпълнение на задължението за инвестиции 1 192 326 лв., по съображения, че жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса за касационно обжалване 30 лв.
Обжалваното определение е неправилно. Жалбоподателят с Молба без дата, изпратена по делото по пощата, като пощенска пратка, с пощенско клеймо 16.ІІІ.2009 г., е изложил, че представя вносна бележка за внесена на 16.ІІІ.2009 г. държавна такса 30 лв. и е приложил копие от вносна бележка, с която на 16.ІІІ.2009 г. “П” АД внася в ТБ ”А” сумата 30 лв. “за жалба по т.д. № 289/08 г. АС Варна”.
Неправилно въззивният съд е приел, че с така внесената от друго лице сума, жалбоподателят не е изпълнил указанията за внасяне на държавна такса, на което основание е върнал касационната жалба. Ако съдът е считал, че представената вносна бележка не подкрепя твърдението на жалбоподателя, съдържащо се в Молбата му без дата, че е внесъл държавната такса по касационната жалба, съдът е следвало да съобщи това на жалбоподателя и да му даде възможност с други доказателства да установи твърдението си, че е внесъл държавната такса.
От направената служебна справка в счетоводството на ВКС за постъпване във ВКС на внесената сума по касационната жалба, на този етап не може да се установи дали сумата е постъпила, поради установената практика от ТБ ”А” да представя на ВКС писма за постъпилите през деня суми, като сбор, без да разграничава от кого и за какво (д.т., обезпечение и др.) тези суми са внесени по сметка на ВКС, което разграничение се прави впоследствие в счетоводството на ВКС.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят е изпълнил задължението за внасяне на сумата 30 лв. – държавна такса за касационна жалба вх. № 601/ 6.ІІ.2009 г., с която обжалва основното въззивно решение, което е № 226/ 11. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 289/ 2008 г. на ВАС. Затова разпореждането за връщане на жалбата поради неотстраняване в дадения срок на нередовността досежно следващата се държавна такса, следва да се отмени и да се даде ход за разглеждане на тази касационна жалба. Настоящото определение е постановено за касационната жалба срещу посочения съдебен акт, като в обжалваното разпореждане е грешно посочен номерът на касационната жалба, въззивното решение, срещу което е насочена и номерът на въззивното дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 403 от 9. Х.2008 г. по гр.д. № 289/ 2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено въззивното производство по жалбата на “В” ЕООД – гр. К. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за реално изпълнение.
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 1* от 17.ІХ.2009 г. по т.д. № 289/ 2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната на “В” ЕООД – гр. К. касационна жалба вх. № 601/ 6.ІІ.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: