О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
[населено място], 26.01.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма] чрез адв. Б. Д. – ВАК срещу определение №5247 от 21.11.2011г., постановено по ч.т.дело № 2929/2011г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено като недопустимо произвдоството по ч. жалба вх. № 21914 от 18.08.2011г. срещу разпореждане от 1.08.2011г. по гр.дело № 6013/2011г. на Варненския районен съд, ХVІІ състав, с което е разпоредено на ищеца – частен жалбоподател да внесе ДТ за обективно съединени искове по 16 666 щ.д. Жалбоподателят поддържа в частната си жалба, че доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по изменение на цената, вида и броя на исковете, разпореждането му подлежи на обжалване на основание чл.70 и сл. ГПК. Искането е за отмяна на определението като неправилно, като ВКС произнесе по съществото на претенцията му или да върне делото за произнасяне съобразно дадените от касационната инстанция указания.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни.
С разпореждане от 1.08.2011г. по гр.дело № 6013/2011г. Варненския районен съд е оставил без движение производството по делото и е дал указание на ищеца – частен жалбоподател да внесе ДТ в размер на 1983.74 лв. по два обективно съединени иска, всеки един от тях по 16 666.66 щ.д. Това разпореждане е обжалвано с частна жалба вх.№ 21914/18.08.2011г., по която се е произнесъл въззивния съд с обжалваното определение.
Определението е правилно. Разпореждането на съда, с което е оставена без движение исковата молба за отстраняване на пороци, констатирани от сезирания съд, както и за определяне на дължимата ДТ, не подлежи на самостоятелно обжалване, защото не е преграждащо производството по делото, нито подлежи на обжалване по силата на законова разпоредба / чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/. Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател твърдение, че с разпореждането си от 1.08.2011г. районния съд е допуснал увеличение на цената на иска / чл.70, ал.1 ГПК/. В случая районния съд е приел, че има предявени два обективно съединени иска за солидарно осъждане на ответниците, която преценка не попада в хипотезата на чл.70, ал.1 във връзка с чл.69 ГПК. Срещу определението за оставяне без движение на исковата молба ищецът може да се защити чрез обжалване на определението за прекратяване на производството по делото/ т.5 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/. В заключение, обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №5247/21.11.2011г., постановено по ч.т.дело № 2929/2011г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: