О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 26.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията златка русева гр. д. № 1283/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 3590 от 03.02.2014 г. на Н. Л. К. на влязло в сила решение от 02.02.2000 г., постановено по гр. д. № 813/1999 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
С горепосочената молба се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителката се позовава на новооткрити писмени доказателства, като към молбата представят: 1/ Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр. д. 11/1997 г. на ОСГК; 2/ Заверено копие на декларация за притежаване на непокрити земеделски имоти от А. Г.; 3/ Заверено копие от Опис- Декларация за полските имоти на А. Д. Г. от [населено място], подлежащи на групиране в кооперативни блокове от 14.09.1950 г.; 4/ Заверено копие от Препис – Извлечение на полските имоти на А. Д. Г. от [населено място], включително блокове на ТКЗС (ДЗС) от 23.08.1950 г.; 5/ Заверено копие от удостоверение за наследници на А. Д. Г. № 359/03.12.1991 г.; 6/ Заверено копие от заявление до ПК „С.” № 113/03.12.1991 г., подадено от И. А. Г.; 7/ Заверено копие от Решение № 42 от 18.02.1993 г. на ОСЗГ „С.” за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. Д. Г.; 8/ Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от Л. Х. С.; 9/ Партида на непокрити имоти наследници И. х. С.; 10/ Епикриза.
С решение № 1712 от 07.12.2000 г. на Върховния касационен съд, 5 г.о. по гр. д. № 1122/2000 г. е оставено в сила решението от 02.02.2000 г., постановено по гр. д. № 813/1999 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение от 14.05.99 г. по гр. д. № 1011/1997 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като вместо това е признато за установено по отношение на И. Л. М. и Н. Л. К., че земеделска земя, възстановена с решение от 18.02.93 г. е собственост на общия наследодател на страните И. Х. С..
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното:
Съгласно уредбата на производството по отмяна на влезли в сила решения – чл. 303 – 309 ГПК, то разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай молбата за отмяна е на влязло в сила през 2000 г. решение, поради откриване на нови доказателства, имащи значение за решаване на делото. Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Атакуваното решение е влязло в сила при действие на ГПК /1952 г./ и пределният едногодишен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ е изтекъл много преди подаване на молбата. Това е така, защото според разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, б. „е” и „ж” ГПК /отм./ – от деня, в който страната или нейният представителят са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. С изтичане на визирания едногодишен срок е преклудирано правото да се иска отмяна на това основание. ГПК /2007 г./ не дава нова правна възможност за атакуване по реда на отмяната на влезли в сила и станали неотменими, съгласно приложимите към релевантния момент законови срокове, съдебни актове. Ето защо молбата е просрочена като подадена извън пределния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. За спазването на преклузивните срокове по чл. 232, ал. 1 ГПК/отм./, респ. по чл. 305 ГПК съдът е длъжен да следи служебно и да приложи правните последици от предявяване на процесуално недопустима молба за отмяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна вх. № 3590 от 03.02.2014 г. на Н. Л. К. на влязло в сила решение от 02.02.2000 г., постановено по гр. д. № 813/1999 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: