O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 27.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1146 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3770 12.09. 2011 година на В. С. Т., З. С. Т., Р. С. К. чрез адв. Б. П.- АК С. срещу Решение Nо 236 от 10. 08. 2011 година, постановено по гр.възз.д. Nо 54/2010 година на ОС-Смолян , с което на основание чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на въззивно Решение Nо 257/ 15.11.2010 година по гр.възз. д. Nо 54/2010 година , като и по отношение собствениците на първия жилищен етаж –Т. С. Х. и втория жилищен етаж- С. Х. С. е постановено решение за признаване обема на притежаваните от тях % общи части от сградата-етажна собственост и от дворното място, в която е изградена сградата , а именно им от пол. Nо *, за който е отреден парцел * в кв. 196 по ЗРП на [населено място] .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- чл. 40 ал. 1 ЗС, за моментът към който следва да се определят в хипотеза на етажна собственост, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване се мотивира с наличие на основание по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК .Поддържа се , че съдът се е произнесъл по материално-правния въпрос за приложението на чл. 40 ал. 1 ЗС и тяхното определяне към момента на учредяване на етажната собственост и за съобразяване на допълнително изградени в дворното място пристройки ,в последващ момент в противоречие с Решение Nо 71/12.01.1963 година по гр.д. Nо 1760/1963 г. на ВС-I и Решение Nо1106/28.11.2008 г. по гр.д. Nо 4750/2007 г. на ВКС-II отд.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Т. С. Х., с което се оспорват доводите за допустимост на касационното обжалване , както и доводите за отмяна на обжалваното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес предвид характера на производството.
Релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не са налице .
Поставеният материално-правен въпрос за приложението на чл. 40 ал. 1 ЗС и тяхното определяне към момента на учредяване на етажната собственост и за съобразяване на допълнително изградени в дворното място пристройки в последващ момент, е въпрос, обусловил крайния изход на влязлото в сила решение по същество, с което на базата на изслушано експертно становище са определени идеалните части на отделните собственици на етажи ,в сградата етажна собственост. Този въпрос е произнесен по основното решение Nо 257/15.11.2010 год., а не с обжалваното решение за очевидна фактическа грешка Nо 236/10.08.2011 год. по същото гражданско дело . С обжалваното решение по реда на чл. 247 ГПК въззивният съд само е постановил липсващия диспозитив за определените с мотивите по първото решение, притежаваните от ответниците идеални части от общите части на сградата и дворното място съответно на всеки един от останалите собственик/ респ. съсобственик/ на първия и втори етаж от жилищната сграда. В тази аспект изведеният от касаторите материално-правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК не е обуславящ изхода на делото, а доколкото е бил поставен с касационната жалба или е пропуснато да се постави по начина , формулиран с изложението по настоящата касационна жалба, подадена от същите касатори срещу основното въззивно решение, той не може да бъде обуславящ и изводите по настоящото решение , с което се постановява само допълнителен диспозитив.
В производството за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК , в което производство съдът следва да разреши въпроса налице ли е разминаване във волята на съда между изразено в дипозитива на съдебния акт и мотивите му , обуславящите въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК могат да бъдат изведени само в тази насока. Процесуално -правните въпросите, разрешавани в производството за поправка на очевидна фактическа грешка, са изяснени в практиката на съдилищата от гл.т. на условия и обхват на поправката и в този смисъл липсва необходимост от ново произнасяне от страна на ВКС с оглед еднаквото прилагане на закона поради противоречива съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3770 12.09. 2011 година на В. С. Т., З. С. Т., Р. С. К. , заявена чрез адв. Б. П.- АК С. , срещу Решение Nо 236 от 10. 08. 2011 година, постановено по гр.възз.д. Nо 54/2010 година на ОС-Смолян , с което на основание чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на въззивно Решение Nо 257/ 15.11.2010 година по гр.възз. д. Nо 54/2010 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :