Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
С., 27.02. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. N 307 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1, вр. с чл. 303, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 14264 от 31.10.2016 г. на Е. Е. В. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила определение № 728 от 11.10.2016 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в.ч.гр.д. № 540/2016 г., с което са оставени без уважение частни жалби на Е. Е. В. от [населено място] с вх. № 5761/25.04.2016 г. и с вх. № 7529/01.06.2016 г. срещу разпореждане № 3531/29.03.2016 г., определение № 769/29.03.2016 г. и определение 1062/12.05.2016 г., постановени по ч.гр.д. № 109/2016 г. на Врачанския районен съд, които първоинстанционни актове са потвърдени.
В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила въззивно определение с молба да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна Общинско предприятие „Спорт и туризъм” [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения/определения/. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението/определението/, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в молбата не се сочат обстоятелства, които да се включват в някоя от визираните в закона хипотези като само бланкетно са посочени основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК, без да са посочени конкретните съображения. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на влязлото в сила въззивно определение, които не могат да бъдат предмет на извънредното средство за контрол. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение/определение/ на основание чл. 303, ал. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото.
В конкретния случай във въззивното определение, предмет на молбата за отмяна, съдът е приел, че първоинстанционният съд с разпореждане № 3531/29.03.2016 г., е разпоредил на основание чл. 406 ГПК да се издаде в полза за общинско предприятие „Спорт и туризъм“ [населено място] срещу Е. В. изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение № 75/15.01.16 г. по ч.гр.д. № 109/2016 г. по описа на ВрРС за сумата 325 лв., представляваща съдебни разноски, а с определение № 769/29.03.2016 г., е обезсилил на основание чл. 415, ал. 2 ГПК издадената в полза на общинско предприятие „Спорт и туризъм“ против длъжника Е. В. заповед за изпълнение на парично задължение № 75/15.01.2016 г. за сумата 489, 89 лв. главница, представляваща заплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2016 г. до окончателното й изплащане и производството по делото е прекратено, както и с определение 1062/12.05.2016 г. по делото е отхвърлил искането на Е. В. за спиране на изпълнението по изп. дело № 317/16 г. на ЧСИ В. Й., с район на действие окръжен съд [населено място]. Въззивният съд е приел, че постановените актове на Врачанския районен съд по ч.гр.д. № 109/2016 г. са законосъобразни, а жалбите на Е. В. неоснователни, като е изложил подробни съображения, че по инициатива на Общинско предприятие „Спорт и туризъм“ [населено място] и на основание чл. 410 и сл. ГПК срещу длъжника Е. В., се е развило заповедно производство, образувано е ч.гр.д. № 109/2016 г. Районният съд е издал заповед № 75/15.01.2016 г., с която е разпоредил длъжникът В. да заплати на предприятието заявител сумата 489,89 лв. главница, законна лихва върху главницата считано от 14.01.2016 г. и разноски по делото от 25 лв. държавна такса и 300 лв. адв. възнаграждение. Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, която не е представила редовна жалба по чл. 413, ал. І ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските и пред окръжен съд [населено място] не се е развило производство по обжалване на заповедта за изпълнение в тази част. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът В. е представила възражение като предприятието-заявител е уведомено от съда, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си по издадената заповед за изпълнение № 75/2016 г. В срока за предявяване на иска, с вх. № 3221/02.03.2016 г. предприятието-заявител е представило молба, в която заявява, че длъжникът Е. В. е заплатила изцяло претендираната главница в размер на 489,89 лв. и позовавайки се на задължителната практика на ВКС /ТР № 4/13 г./, заявителят е поискал въз основа на заповед за изпълнение № 75/2016 г., да му бъде издаден изпълнителен лист само за направените в производството разноски, което районният съд е сторил с разпореждане № 3531/29.03.2016 г. за издаване на изп. лист в полза на заявителя, срещу длъжника В., за сумата 325 лв., представляваща съдебни разноски по ч. гр.д. № 109/2016 г. и с определение № 760 от същата дата, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК е обезсилил издадената в полза на заявителя Общинско предприятие „Спорт и туризъм“ заповед за изпълнение № 75/15.01.2016 г. за главница в размер на 489.89 лв. и законната лихва върху главницата считано от 14.01.2016 г. При така установените по делото факти, с атакуваното по реда на отмяната определение, съдът е приел, че постановените разпореждане и определение на Врачанския районен съд са постановени в синхрон с установената задължителна съдебна практика – ТР № 4/2013 г., т. 10 на ВКС, ОСГТК, а именно, че ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение на длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал и в тази хипотеза кредиторът може да иска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК само в частта за разноските като се позове на извършеното от длъжника плащане, а в останалата част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, както в случая с оглед релевираните по-горе факти, е процедирал решаващият съд, чието разпореждане и определение е потвърдено с атакуваното по реда на отмяната въззивно определение. Със същото е потвърдено и определение № 1062/12.05.2016 г. на Врачанския районен съд по делото, с което е оставено без уважение искането на длъжника В. за спиране на изпълнението по изп.д. № 317/2016 г. на ЧСИ Й., тъй като не са били налице предпоставките по чл. 420 ГПК.
Във връзка с депозираната молба за отмяна, не се твърдят нови обстоятелства и не се представят нови писмени доказателства от съществено значение за делото в хипотезата на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК, не се представят доказателства престъпното деяние по см. на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК да е установено по надлежен съдебен ред – с влязла сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Както се посочи по-горе бланкетно са заявени и основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, че молителката е лишена от правото да участва по делото и не е била надлежно представлявана, както и че не е била надлежно представлявана при хипотезата на особеното процесуално представителство/чл. 29 ГПК/, без каквато и да било обосновка. Направените оплаквания в молбата за отмяна се отнасят до евентуално допуснати от въззивния съд при постановяване на въззивното определение съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обаче представляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 303 и сл. ГПК.
В заключение, тъй като въведените в молбата твърдения не сочат на основания от кръга на лимитативно изброените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, а съставляват касационни оплаквания, целящи ревизиране на неблагоприятно за страната съдебно определение без да са налице релевираните предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК, то молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 14264 от 31.10.2016 г. на Е. Е. В. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК на влязлото в сила въззивно определение № 728 от 11.10.2016 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в.ч.гр.д. № 540/2016 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: