3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
С., 29.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 4 687/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Р. от АК [населено място], срещу определение № 419 от 21.06.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 2 058/2013 г., с което се оставя без разглеждане частната касационната жалба на дружеството, подадена срещу определение № 92 от 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 3 730/2012 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено определение от 20.09.2012 г. по т. д. № 227/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което съдът е оставил без уважение искането на дружеството за встъпване в процеса като трето лице помагач по реда на чл. 218 ГПК.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната частна касационна жалба по същество.
Ответниците по частната жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, първо отделение е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба от [фирма] [населено място], като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК.
Определението на Софийски апелативен съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в обхвата на съдебните актове подлежащи на касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на отказа на Б. да встъпи трето лице-помагач на страната на ответника не е преграждащо за развитие производството по делото, нито има характер на определение, разрешаващо материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство по смисъла на цитирания текст.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжен или апелативен съд, когато този съд е действувал като въззивна инстанция по отношение определение за отказ да се допусне трето лице-помагач, следва и от задължителните указания предвидени в т. 9 на ТР № 1/09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно която определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира трето лице – помагач, не подлежи на касационно обжалване. В случая, с оглед данните по делото, правилността на първоинстанционото определение е проверена от САС и постановеният от него съдебен акт не подлежи на касационен контрол.
При тези фактически данни, определение № 419 от 21.06.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 2 058/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 419 от 21.06.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 2 058/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: