4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 29.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 4752 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10341 от 27.ІХ.2013 г. на сливенското [фирма] подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против решение № 1389 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 28.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 2799/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 700/6.ІІІ.2012 г. на СГС, ТК, св.VІ-13 по т. д. № 1545/2010 г. С последното – като неоснователни – са били отхвърлени и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на дружеството настоящ касатор с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ, предявени срещу ответното [фирма]-София за присъждането на сума в размер на 27 255.20 лв. – като застрахователно обезщетение, дължимо по щета №, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на законна лихва върху претендирана главница, считано от датата 12.ІХ.2006 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост, и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковете срещу ответното застрахователно д-во да бъдат уважени, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски или, алтернативно, делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. С. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но схващайки я едностранчиво /”от значение за точното прилагане на закона”/, доколкото с атакуваното решение САС се е произнесъл „по съществен материалноправен въпрос, приемайки погрешна фактическа обстановка, въз основа на която и без доказателства е определил авторството на водача на автомобила, с който е настъпило ПТП, респ. че водач на процесния лек автомобил е бил Д. И. Д., а не действителния такъв – неговият баща И. Д. К.”.
Ответното по касация [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на сливенското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Преди всичко не се констатира в изложението към жалбата да е бил ясно и точно формулиран въпрос /независимо дали материално- или процесуалноправен/, по който САС да се е произнесъл с атакуваното решение. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая само предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Търговецът касатор не само игнорира кумулативното изискване на законодателя релевантният въпрос да е и от значение за развитието на правото – не само за точното прилагане на закона, но и погрешно отъждествява касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга. Според разясненията, дадени в мотивите към същото тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на търговското дружество касатор.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1389 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 28.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 2799/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 4752 по описа за 2013 г.