О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
Гр.С., 29.01.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.2871 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Филиз Ю. К. срещу решение №.262/10.03.17 по г.д.№.223/17 на Пловдивски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.360/29.11.16 на Асеновградски районен съд, 4гр.с., по г.д.№.1807/15, за изменение на родителските мерки относно малолетното дете Е. Р. С. – като родителските права са предоставени на бащата Р. Р. С., определен е режим на лични контакти с майката /всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00ч. в събота до 20.00ч. в неделя, всяка сряда и петък от 16.00ч. до 20.00ч. и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата/ и издръжка /120лв. месечно, считано от 9.11.15/.
Ответната страна Р. Р. С. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, при които първоначално родителските права върху малолетното дете /родено 29.06.06г./ са били предоставени на майката. От фактическа страна е изяснено, че бракът между родителите е прекратен с решение от 21.12.11 по взаимно съгласие, като според постигнатото споразумение родителските права са предоставени на майката и е определен режим на лични контакти с бащата и издръжка; въпреки развода, страните са заживели заедно първоначално в А., а впоследствие в Германия, но след завръщането им окончателно се разделили през м.09.15г.; в края на м.10.15 майката заминала да работи в Англия, като се завръща всеки втори месец за по 15дни, за да се вижда с детето; последното й завръщане в България е в средата на м.12.16 и в началото на м.02.17 отново е заминала за Англия; при първото заминаване е оставила детето за отглеждане на майка си, но не след дълго бащата настоява и го взема при себе си; от този момент до сега, изключая завръщанията на майката в България, непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му се полагат от бащата, подпомаган от неговите родители. Въз основа на психологична експертиза е прието, че връзката на детето с двамата родители е силна и функционална; то ги възприема като равнопоставени и не дава приоритет на нито един от двамата; в интервюто си пред психолога е изразило предпочитание към откриването на нови хоризонти пред себе си, като е свързало тази възможност за живот с майката; едновременно е изразило предопределеност, че не би получило одобрение и разрешение за това от баща си и затова е готово да се подчини на решението на съда, водено от желание да не засегне никого от родителите си, които приема за най-важните хора в живота си. Във връзка със спорния въпрос налице ли е промяна на обстоятелствата след бракоразводното дело – като се твърди, че тя се изразява в това, че ответницата е напуснала България, живее и работи в Англия от 2015г., че от заминаването бащата се грижи за отглеждането и възпитанието на детето, което живее в дома му, в който е живяло от раждането си /бил е семейното жилище/, че се затруднява разрешаването на ред бюрократични изискавния, свързани с учебния процес на детето, доколкото родителските права не се упражняват от родителя, който полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанито му – съдът е приел, че, предвид горепосоченото, такава промяна е налице. Същевременно, твърденията, че последното заминаване на майката е свързано единствено с уреждане на взаимоотношенията й с работодателя-след което ще се завърне в България и ще остане тук трайно, не са подкрепени с доказателства. От друга страна, считано от заминаването й, с изключение на завръщанията й за по 15 дни, непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от бащата, той притежава родителски капацитет, условията на живот при него са добри, материалните и интелектуални нужди на детето са задоволени в рамките на възможностите на бащата, детето се чувства добре и при двамата родители, не ги дели и ти възприема като равнопоставени. Съдът е приел, че в конкретния случай, като преценява възможностите на родителите, пречупени през най-добрия интерес на детето, намира, че е в негов интерес да се допусне промяна в упражняването на родителските права чрез предоставянето им на бащата, като режимът на лични контакти с майката е правилно определен.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВС /№.1-№.2/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /№.3/: 1. ”наличие на трайна съществена промяна в обстоятелствата, обуславяща изменение на постановени по-рано мерки относно упражняването на родителските права, както и наличието на необходим родителски потенциал и пригодност на осъден баща да отглежда дете от женски пол, преценени с оглед интересите на детето”; ”необсъждане и вземане предвид на всички относими доказателства с оглед интересите на детето и преценка на родителския потенциал – наличие на осъждане и наложено наказание „лишаване от свобода” на претендиращия родител, възможността за лично полагане на грижи за детето предвид пола и възрастта му и данните за трудовата ангажираност на бащата”-които са решени при незадълбочена оценка на доказателствата и пълно игнориране на такива /ППВС 1/12.11.74/; 2. „присъждане на разноски съобразно изхода на спора намира ли приложение при делата по чл.127 ал.2 СК” /опр.№.385/25.08.15 по г.д.№.3423/15, І ГО/; 3.”при изпълнение задълженията си съгласно приетото постановление №.1/ 12.11.74 на Пленума на ВС да извърши цялостна преценка на интереса на децата, Съдът, преценявайки личните качества и пригодността на претендиращия възлагане на родителски права родител, длъжен ли е да изследва и вземе предвид наличие на осъждане за извършено престъпление от общ характер с наложено наказание „лишаване от свобода”, макар и изпълнението на това наказание да е отложено по чл.66 НК”.
Във връзка с първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно цитираната практика /ППВС 1/74/ под изменение на обстоятелствата се разбират както нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при който то е оставено за отглеждане и възпитание, така й обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение; същевременно, от значение за определяне на мерките за упражняване на родителските права е съвкупността на обстоятелствата на всеки отделен случай, като водещ принцип е предоставяне на най-пълна защита на интересите на детето; при спор относно упражняването на родителски права съдът трябва да съобрази всички факти, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, и др. В. съд е обсъдил налице ли е промяна в обстоятелствата, при които родителските права са били предоставени на майката – и е констатирал, че такава е налице – вкл. доколкото тя е променила постоянното си местоживеене /заминала е да живее и работи в Англия, като пребивава в България на всеки два месеца за по 15 дни/, детето живее в дома на бащата, който полага и грижите за отглеждането и възпитанието му /с изключение на горепосочените 15 дни/, а липсата на предоставени родителски права на родителя, при който детето живее и който постоянно се намира в България, води до бюрократични пречки във връзка с решения, касаещи детето. Безспорно положението на детето при родителя, при който е било оставено за отглеждане и възпитание, се е влошило, тъй като същият на практика вече не живее заедно с него и не полага ежедневно грижи за отглеждането и възпитанието му. За това понастоящем се грижи другият родител, като същевременно възможността той да взема решения, касаещи детето, и да ги оформя по съответен официален път, е ограничена и затруднена предвид липсата на предоставени на същия родителски права /такава, обаче, де факто е и възможността на другия родител, макар и по друга причина – отсъствието му от страната/. От друга страна, при преценката си дали при така изменените обстоятелства е подходящо родителските права да бъдат предоставени на бащата, съдът е съобразил депозираното становище на Д”Социално подпомагане” и заключението на психологичната експертиза – които са категорични, че емоционалната връзка на детето и с бащата е силна и функционална, то възприема двамата си родители като равнопоставени, не ги дели и не дава приоритет на нито един от тях, бащата притежава родителски капацитет, условията при него са добри, материалните и интелектуалните нужди на детето са задоволени в рамките на възможностите на бащата, детето се чувства добре и при двамата родители. Евентуално условно осъждане на родителя за престъпление по чл.343 НК, при горните данни – вкл. показанията на разпитаните свидетели /бабата по майчина линия-която заявява, че и двамата родители са много отговорни и много добре се грижат за детето, като никой не е ограничавал контактите на другия с него/, в контекста на всички събрани доказателства, не може да обоснове извод, че той не може да бъде родителят, на който да се възложи упражняването на родителските права. Полът и възрастта на детето, с оглед изложеното в експертизата и доклада, също не биха могли сами по себе си да се приемат като основание, което предопределя единствена възможност за предоставяне на правата на майката. Следва да се има предвид и, че на практика постановената промяна в родителските мерки до голяма степен само привежда фактическото положение в съответствие с правното-тъй като след заминаването на майката за Англия бащата е взел детето да живее при него, майката очевидно не се е противопоставила активно и не е предприела поведение, което да гарантира осигуряване на съвместното й местоживеене с детето, вкл. не е използвала предвидените от закона възможности, за да върне детето в своя дом и живее с него според първоначално определения режим. От друга страна всяка следваща промяна в обстоятелствата, при които е постановено настоящото решение /вкл. окончателно завръщане на майката в България и установяването й тук с възможност за съвместно живеене с детето, евентуално нарушаване на условията на отложеното изтърпяване на наказанието от бащата и др./, може да бъде основание за искане на ново преуреждане на въпроса за родителските права и режима на контакти – съобразно промяната и по-добрия интерес на детето.
Във връзка с третия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. Поставеният въпрос е конкретен, фактически, свързан с конкретните факти и обстоятелства на случая. Отделно от това в задължителната практика, вкл. цитираната от касатора, и множество решения по чл.290 ГПК, са изяснени критериите, от които се ръководи съдът при решаване на въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права, като е установено задължението му да съобрази всички факти, относими към възпитателските им качества и моралния им облик, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, и други. Изброяването не е изчерпателно – във всеки конкретен случай, с оглед неговите особености, съдът е длъжен да определи мерките при съобразяване на обстоятелствата на отделната хипотеза – които могат да бъдат от най-разнообразно естество.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Същевременно, доколкото жалбата и изложението съдържат оплаквания относно отсъждането в частта за разноските, сезирането на касационния съд в тази връзка е преждевременно. В тази част жалбата има характер на молба за изменение на решението в частта за разноските и следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по нея по реда на чл.248 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.262/10.03.17 по г.д.№.223/17 на Пловдивски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: