О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 29.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 469 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 във вр. чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна с вх. № 29871/13.VІ.2008 г. на Т. Н. С. от София, подадена от процесуалния му представител по пълномощие адв. Р. К. от САК, с която, на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, той претендира да бъде отменено влязлото в сила въззивно решение на СГС, ГК, с-в ІV-А, от 28.І.2006 г., постановено по гр. д. № 4107/07 г. С този съдебен акт на въззивната инстанция е било потвърдено първоинстационното решение на СРС, ГК, 44-и с-в от 28.VІІІ.2006 г. по гр.д. № 7591/04 г. за осъждане на молителя – на основание чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ – да заплати на застрахователното д-во „Б” А. – София сумата 1263.70 лв., ведно с лихва от 3.ІХ.2004 г. и до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗ. С. да заплати на застрахователя сумата 127.36 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 15.ІХ.2003 г. и до 3.ІХ.2004 г., както и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ той да плати на З. „Б” АД-София сумата 255.64 лв. съдебно-деловодни разноски. Това въззивно решение, което е предмет на молбата за отмяна, е било постановено и при участието на З. „Х” А. /в несъстоятелност/. Като момент на узнаване на решението, чиято отмяна претендира, молителят С. се позовава на приложената към искането му покана за доброволно изпълнение с изх. № 13802/27.V.2008 г. от ЧСИ М. П. с рег. № 851 и район на д-е, съвпадащ с юрисдикцията на СГС, която му е била отправена по изп. дело № 20088510400417.
По т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК молителят С. обосновава искането си с това, че при решаване на делото от СГС все още не било известно дали предявеното вземане по полицата му за застраховка „гражданска отговорност” е било включено в изготвения от синдика на З. „Х” А. /в несъстоятелност/ списък на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, а от евентуалното му неприемане по необходимост следвало, че той не може да отговаря по иска на З. „Б” А. – София с правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ.
Що се отнася до второто основание на подадената от С. молба за отмяна – по т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК, той обосновава наличието му с аналогия, според която отмяна на влязлото в сила решение можело да се иска и когато то е било „основано на недействаща и отменена към момента на произнасяне норма от закон”.
Ответното по молбата за отмяна З. „Б” А. – София, така както и третото лице-помагач З. „Х” А. /в несъстоятелност/-София, не са ангажирали становища на своите законни представители нито по допустимостта, нито по основателността й.
Молбата на Т. Н. С. от София за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на СГС не е била подадена в пределите на срока по чл. 305 ГПК, а и не съдържа визираните в точки 1 и 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Поради това тя ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията на настоящия състав на ВКС за оставянето й без разглеждане са следните:
В случая молителят С. не се позовава на конкретно новооткрито обстоятелство, а на хипотетично, което дори продължава да е неизвестно и към датата на подаване на молбата му за отмяна. Обстоятелството дали в изготвеният от синдика на третото лице-помагач на С. – З. „Х” А. /в несъстоятелност/ към края на м. януари`2008 г. списък по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ е било включено или не предявеното негово вземане към този застраховател-длъжник по застраховка „гражданска отговорност”, е въпрос, чиито отговор /независимо дали положителен или отрицателен/ е ирелевантен за изхода на спора, имащ за свой предмет иска на З. „Б” А. София с правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ, щом като в този процес не са били ангажирани доказателства за наличие на застрахователно правоотношение между страните по обратния иск на молителя срещу застрахователя-длъжник, основан единствено на твърдението му за наличие на такава полица. Нещо повече, именно поради непредставянето и в двете редовни съдебни инстанции на ключовото за изхода на спора писмено доказателство /полица за сключена застраховка „гражданска отговорност” със З. „Х” АД-София/, в тази му част исковото производство, образувано от С. срещу същото това трето лице-негов помагач, не е било спирано по реда на чл. 637 ТЗ след като срещу последното е било открито пр-во по несъстоятелност. Следователно, щом липсва въобще основание по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК за искането за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на СГС, то липсва и начален момент, от който да започва да тече срока по чл. 305 ГПК.
Не се констатира и наличие на основание за отмяна по т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК, видно от своеобразното признание на молителя, който предлага точно това основание да се прилага „по аналогия” към влязло в сила решение, което е незаконосъобразно на основание това, че случаят е бил разрешен според разпоредба в нормативен акт, различен от закона, който в действителност е следвало да се приложи. Ако обаче – на същото основание – решението на въззивния съд е нищожно, както С. твърди в искането си за неговата отмяна, той е могъл да установи това не в хода на настоящото извънинстанционно производство, а по предвидения в чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./ процесуален ред за това.
В заключение, щом като още в края на месец януари 2008 г. С. е могъл да узнае какъв е бил резултатът при разглеждане на спора от въззивната инстанция – посредством справка по срочната книга на състава, че „делото е тръгнало на 29.І.2008 г. от СГС към СРС”, а и не е ангажирал нови доказателства по реда на чл. 198, б. „д” ГПК /отм./, той е следвало да подаде настоящата своя молба за отмяна най-късно до датата 30 април 2008 г. Неоснователно е както позоваването му на получената на 29.V.08 г. покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, като начален момент на срока по чл. 305 ГПК, а така също и излагането на оплаквания за неправилност на влязлото в сила въззивно решение на СГС, покриващи съдържанието на касационните отменителни основания, визирани изчерпателно в текста на чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Т. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. „П” № 8, на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, МОЛБА ЗА ОТМЯНА на влязлото в сила решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 28.І.2008 г. по гр. д. № 4107/07 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2