1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
[населено място] , 29,04, 2014 год.
В и м е т о н а н а р о д а
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря: Н.Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т.дело № 4771/13година.
Производството е по чл.47,т.2 и 3, пр.2-ро и т.6 ЗМТА, образувано по иск на Н. Г. Т. от [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражния съд С. при Сдружение „ Правна помощ и медиация” решение от 03.12.2013г. по арб.д. №66/2011г. по описа на същия съд. Ищецът поддържа, невалидност на арбитражната клауза в договора му с ответника, поради това, че същата съдържа абревиатура, чийто смисъл не може да бъде разбран и че до получаване на съдебни книжа не е знаел, че съществува такъв арбитражен съд. Поддържал е още нищожност на арбитражната клауза, тъй като пред арбитражния съд били събрани доказателства установяващи, че договора с дата 23.09.2011г. не е подписан доброволно от ищеца. Поддържал е и това, че арбитражното споразумение е „ невалидно” тъй като на 23.09.2011г. страните не биха могли да уговорят спорът им да бъде решен от АС- София при СППМ тъй като към тази дата такъв съд не съществувал. Ищецът е посочил като основание за отмяна и това по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА – нямало споразумение за образуване на арбитражния съд и на арбитражна процедура и образуването им противоречи на ЗМТА. В тази връзка е развито подробно оплакване за нарушение на чл.11, изр.2-ро ЗМТА. Основание за тези оплаквания, според ищеца е това, че спора е бил разрешен в ускорено производство и от един арбитър. Страната е твърдяла и че решението на Арбитражния съд противоречи на обществения ред на Република България. Във връзка с това са развити доводи,свързани с определени като формални нарушения на обществени ред и такива по същество.
Ответникът – Ц. Я. Ц. от [населено място] оспорва предявения иск, като излага доводи за неоснователност на сочените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение от 03.12.2013г. по арб.д. №66/13г.арбитър при Арбитражен съд С. е уважил предявения частично иск на Ц. Я. Ц. против настоящия ищец, за изпълнение на задължения по договор за заем, сключен между страните на 23.09.2011г.
Н. Г. Т., чрез пълномощника си адв. М. е поддържал основание за отмяна на така постановеното арбитражно споразумение на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. За да е налице това основание, то ищецът следва да установи липсата на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, като същото е легално дефинирано от чл.7 ЗМТА чрез изброяване на предпоставките, на които следва да отговаря, за да се приеме, че е осъществено правото, спора да бъде разгледан от арбитражен съд. Съобразно тази законова дефиниция арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съгласно императивната разпоредба на чл.20, ал.1 ЗМТА, възпроизведено в чл.25,ал.3 от Правилника на АС – София, възражението за некомпетентност следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. Силата на пресъдено нещо на абритражното решение, преклудира непредявените в срок възражения на ответника по спора. В разглеждания случай с отговора на исковата молба пред АС – София, ответника – сега ищец е заявил, че липсва валидно арбитражно споразумение между страните, поради това, че той никога не е давал съгласие спора му да бъде разрешаван от арбитраж, не познава ищеца и не е сключвал договори с него, за да подпише договора за заем върху него е упражнена принуда и не му е дадена възможност да го прочете. В чл.15 от същия се съдържат абревиатури, които страната не може да разбере, оспорва действителността на целия договор в това число и арбитражната клауза. Следователно, така направеното възражение очертава и валидно въведените възражения за некомпетентност на арбитражния съд, които следва да бъдат разгледани с оглед заявеното основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА.Във връзка с това основание ищецът е поддържал, че клаузата обективирана в чл.15 от договора за заем, сключен на 23.09.2011г. съдържа абревиатури, чийто смисъл не би могъл да бъде разбран. Според него, след като в изречението няма думата „ арбитраж”, нито нейни производни не би могло да се предполага, че наименованието означава арбитражен съд, още повече, посочва ищецът, с тази абревиатура се обозначават още административен съд и апелативен съд.Страната е поддържала и доводи за недействителност на арбитражното споразумение, свързани с опорочаване на волята й при сключване на договора за заем. Оплакванията са неоснователни.В случая арбитражното споразумение, съдържащо се в чл. 15 от договора за заем от 23.09.2011г. е инкорпорирано като клауза в материалноправния договор , поради което същото е валидно и относимо към правоотношенията възникнали по изпълнението на този договор. Клаузата е в писмена форма, която е и форма за съществуване на споразумението / арг. чл.20, ал.2 ЗМТА/, а освен това и съобразно изслушаната пред арбитражния съд почеркова експертиза е установена и автентичността на подписа на ищеца под това споразумение. И тъй като същият е оспорил в отговора на исковата молба само вписването на дата, лице и сума, за които е твърдял, че са вписани допълнително, а е заявил, че останалия текст в договора е бил бланков, то следва да се изведе това, че е установено наличието на валидно сключено арбитражно споразумение, тъй като същото отговаря на всички изисквания на чл.7 и чл.20 ЗМТА.
Неоснователно е разбирането на ищеца, че изписаната абревиатура била неясна, тъй като можела да се разчете и като административен съд или апелативен съд, поради това, че в нея не се съдържала изписана думата „ арбитраж”и производните й.Дотолкова, доколкото е договорено, че „спора ще се отнася „пред АС – София при СППМ, съгласно неговия правилник”,не може да бъде изведен довод, че АС – София може да бъде държавен правораздавателен орган, тъй като тези органи не правораздават по правилник и не е необходимо с нарочна клауза да се договаря тяхното сезиране,освен това / както е приел и арбитражния съд/ спора не е административен, за да бъде разгледан от специализирания административен съд, а апелативния съд не може да действа като първа инстанция по такива спорове. Следователно, налице е достатъчна идентификация на институцията към която страните са договорили да отнасят своите спорове във връзка с подписания договор. Страната не е поддържала, че е налице друг арбитраж със същото наименование, за да възникне спор относно идентичността на арбитражната институция, тъй като се касае за институционален арбитраж.В тази насока правилно е разбирането на арбитражния съд относно неговата компетентност във връзка с изложените по-горе оплаквания на страната.
Неоснователно е и изложеното разбиране за нищожност на арбитражната клауза като последица от поддържаната недействителност на договора за заем, поради сключването му при липса на съгласие.Извън това, че арбитражното споразумение е самостоятелен договор и неговото валидно сключване се преценява отделно, то и заявеното от ищеца, че е доказал обстоятелството, че договора е сключен при липса на съгласие, респективно че е унищожаем, поради сключването му при заплаха е фактически необосновано. Страната не е ангажирала доказателства относно това, че процесния договор е нищожен и в тази връзка като правна последица е нищожно и инкорпорираното в него арбитражно споразумение. Свидетелските показания дори и да бъдат възприети напълно като достоверни установяват факти, които са неотносими към този договор, тъй като за него ответникът по спора – сега ищец е твърдял че е бланков, а свидетелите са установили полагане на подпис върху бели листа т.е. обстоятелства неотносими към спорния договор.
Ирелевантни са останалите подробно развитите оплаквания на страната за некомпетеност, респективно недействителност на арбитражното споразумение, тъй като те не са били заявени с отговора на исковата молба. Или доводите, релевирани след хода по същество, едва с представената по-късно писмената защита не обосновават допустимост на допълнително направеното възражение, поради преклудиране на тази възможност съобразно изричната разпоредба на чл.20 ЗМТА, респективно чл.25, ал.3 от Правилника на АС – София.
Ищецът е сочил като основание за отмяна и това по чл.47, ал.1 т.6 ЗМТА. Според цитираната разпоредба, за да е налице основание за отмяна на арбитражното решение, ищецът следва да установи, че образуването на арбитражния съд или провеждането на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова липсва да противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА.Под арбитражен съд следва да се разбира арбитражния състав разглеждащ конкретния спор, а не арбитражната институция, пред която е отнесен за решаване спора.Следва да се отбележи, че основанието включва не всяко сочено от ищеца процесуално нарушение, а само тези конкретно указани от нормата – по формиране на арбитражния състав и съобразяване на арбитражната процедура със закона и постигнатото споразумение. В конкретния случай страната е поддържала, че не било удолетворено искането й за назначаване на конкретни лица за арбитър и пом. арбитър. Впоследствие е било установено, че те не са вписани към същия момент в арбитражната листа. Развила е и оплакване, че в нарушение на чл.11, изр.2-ро ЗМТА, решаващият орган бил приел, че е компетентен „да решава сам”, като решението било постановено от един арбитър, без да е назначен заместник. Направени са и оплаквани за допуснати процесуални нарушения, развити като относими към основанието – определението от 20.09.2013г. за назначаване на арбитър и зам. арбитър било антидатирано, съставено с оглед дадена почивка от състава, с „ цел саниране на порочна процедура”, подписано от лице, което към датата на съставянето му не било председател на АС – София / тъй като от справка на интернет страница към тази дата председател бил З. Ж./. Поддържа, че правилника бил изменен с оглед забележката на страната, че няма правила за назначаване на зам. арбитър.Разглеждането на спора в ускорено производство и решаването му от един арбитър било грубо нарушение на закона, обосновано със сравнение с правилника на АС при БТПП, във връзка с възприетите от правилника на АС – София критерии за това.
С оглед разгледаната дефинитивност на основанието, така сочените оплаквания не обосновават извод за наличие предпоставките му. Страните са се споразумяли, съобразно приетата арбитражна клауза в чл.15 от договора, спора им да бъде разрешен от АС – София, съобразно неговия правилник.От приложения Правилник на АС – София се изяснява, че съгласно чл.46 при искове с цена до 25000лв. се прилага ускорено производство като чл.47 указва, че решаващият орган в тези случаи се състои от един арбитър, избиран от председателя на арбитражния съд в седмодневен срок от постъпването на исковата молба. В случая с определение на председателя на съда от 20.09.2013г. е назначен арбитър и зам. арбитър, като изрично в заседанието от 11.11.2013г. е било обяснено на настоящия ищец, че тези определения са на разположение в канцеларията на арбитражния съд, където могат да бъдат правени справки.Страната не е ангажирала доказателства за установяване на това, че определението е антидатирано, и че не е постановено от председателя на съда. Твърдението за допуснати нарушения не е достатъчно за да се приеме, че те са налице.Още повече, че тези данни могат да бъдат установени от страната в настоящето производство при проявена активност, като доказателства в тази насока не са разпечатките от интернет сайта на арбитражния съд, които и не установяват твърденията на страната. С оглед изложеното не е налице и поддържаното от ищеца противоречие с императивна законова норма, тъй като както бе обосновано страните изрично са се споразумяли спора им да бъде разгледан по правилника на АС – София, който предвижда изрично ускорена процедура при определени предпоставки, т.е. не е налице сочената хипотеза на чл.11, ал.1 ЗМТА.
Ирелевантно, за наличие на основанието е обстоятелството, дали е назначен зам. арбитър след като назначения титуляр, който следва да разгледа спора е изпълнил задълженията си и не се е налагало неговото заместване. Зам. арбитъра не формира арбитражния състав и не участва в разглеждането на спора. Извън това и с определението от 20.09.2013г. е определен и зам. арбитър, както и е приложена декларация по чл.6, ал.3 от Устава на АС – София на избрания арбитър.
Следователно,становището на ищеца, че образуването на арбитражния състав и арбитражната процедура са проведени в нарушение на правилата е неоснователно.
Н. Т., чрез пълномощника си, е поддържал основание за отмяна на така постановеното арбитражно решение по чл.47, т.3 пр. 2-ро ЗМТА. За да е налице това основание е необходимо ищецът да установи, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. Понятието “ обществен ред” включва основните принципи на правопорядъка – израз на основните идеи и ценности на държавата и обществото. Тези принципи съставляват утвърдени основни начала, нарушаването, на които води до ограничаване на признати от законовия ред права, чиято реализация е препятствувана от постановеното решение.Ето защо не всяко нарушение на материалния и процесуален закон установява това основание. Правният принцип винаги се изразява чрез съдържанието на правните норми, чиято съвкупност го определя. В този смисъл не се считат за принципи на правото отделни норми, колкото и те да са важни и характерни за него, доколкото те не предопределят цялостната уредба на конкретно обществено проявление. Поради това, сама по себе си нормата не става принцип и поради нейното прогласяване от Конституцията.Всеки принцип на правото има своето конкретно проявление, което като осъществен факт изчерпва неговото съдържание. Следователно, страната, която твърди, че е нарушен принцип на правопорядъка, следва да очертае както неговото конкретно проявление, така и да посочи изводите на арбитражния съд, довели до игнорирането му чрез постановяване на решение, което му противоречи. В случая, ищецът е поддържал,”нарушения на обществения ред ”, посочени от него като „ формални”, а именно – „ листовете на арбитражно дело №66/13г. не са подшити и не са номерирани…, важни за процедурата актове не се намират в делото…, арбитражния съд няма материализирани на хартиен носител Правилник, Устав и Тарифа.. , на интернет страницата се публикуват откровени лъжи… в заседателната зала няма условия за разпит на свидетелите…” С оглед посочената дефинитивност на основанието, тези оплаквания са без правно значение и не могат да обосноват отмяна на акта, тъй като съставляват твърдения за деловодни пропуски, които дори не обективират нарушение на правна норма от императивен порядък. Освен това, някои от тези оплаквания са и фактически необосновани, тъй като приложеното арбитражно дело е с номерирани страници, а към него е приложен правилник на АС – София, който е на хартиен носител. Страната е сочила и „нарушения по същество на обществения ред”, а именно – при постановяване на решението си, арбитъра „изопачил” заключението на вещото лице, като са развити оплаквания за неправилност на изводите му в тази връзка, освен това е поддържано още и че арбитъра е „изопачил показанията на свидетелите и не ги бил обсъдил заедно с останалите доказателства”, като също така подробно са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение.Посочено е и това, че арбитърът не допуснал събиране на доказателства, касаещи друг договор сключен между страните- за заем от 31.01.2011г., който не бил „ погасен”. Така развитите оплаквания, касаят конкретни правни изводи на арбитъра, който е развил мотиви, с оглед приемането на доказателствата и установяването на фактическата обстановка по спора. Несъгласието на ищеца с тези мотиви е относимо изцяло към правилността на акта. В тази връзка и разбирането му по конкретно допуснатите нарушения от състава, изцяло изведено от общата му защитна теза, съставлява оплакване за неправилност на решението, така определено и от него. С оглед изложеното се налага извод за това, че арбитражния състав подробно е обсъждал направените възражения на настоящият ищец, разглеждал е относимите към спора доводи и по никакъв начин не е препятствал ответника в арбитражното производство да ангажира доказателства относно правозащитните си възражения, чрез които да установи твърденията си относими към конкретния предмет на спор, извън който остават отношенията между страните по повод други заеми, различни от процесния. Определянето на конкретни твърдяни факти като релевантни за спора, не обосновават друг извод, след като арбитражния съд е разгледал доказателствата и формирал решение по всички спорни между страните въпроси и се е произнесъл по тях. Несъгласието, както бе отбелязано с постановения резултат от тази дейност се дефинира именно като оплакване за неправилност на решението. При формиране на решението по спора не може да се поддържа дори процесуално нарушение, ако с оглед сочените доказателства, съдът възприеме конкретна фактическа обстановка, различна от тази поддържана от една от страните. Или доводите на ищеца съставляват не конкретно твърдение за нарушение на основен принцип на правопорядъка, а оплакване за незаконосъобразност на изводите на арбитражния съд и са ирелевантни към соченото основание по чл.47, т.3-то пр. 2-ро ЗМТА, тъй като в настоящето производство не може да бъде извършвана проверка на правилността на изводите на арбитражния състав, с оглед характера на производството за отмяна на арбитражното решение, искането, по което е основателно само на лимитивно посочени от чл.47 ЗМТА основания.
По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в производството в размер на 600лв.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Т. от [населено място] иск за отмяна на основание чл.47, т.2, т. 3, пр.2-ро и т.6 ЗМТА на решение от 03.12.2013г. по арб.д. №66/2011г. на Арбитражния съд –С. при СППМ.
ОСЪЖДА Н. Г. Т. от [населено място] да заплати на Ц. Я. Ц. от [населено място], направените в настоящето производство разноски в размер на 600лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: