О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 31.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………. и с участието на прокурора .…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 41 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 63/4.І.2017 г. на Н. агенция за приходите /по-нататък „Н.” или „А.”/, подадена против определение № 484 на предходен тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 8.ХІ.2016 г., постановено по ч. т. дело № 1889/2016 г., с което е била оставена без разглеждане частна касационна жалба на А. срещу определение № 1870/2.VІ.2016 г. на Софийския апелативен съд, ТК, ХІ-и с-в, по ч. т. дело (н.) № 2377/2016 г.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, А. претендира отменяването му, както и връщане на делото на същия – за произнасяне по подадената от нея частна касационна жалба срещу определението на САС, потвърждаващо определение № 126/24.ІІІ.2016 г. на ОС-Враца по ч. т. дело № 33/2016 г. С цитиране на определение № 57/14.І.2014 г. на състав на І-во т.о. по ч. т. д. № 4278/2013 г., което е в противоположен смисъл, Н. инвокира довод, че в конкретния случай атакуваното първоинстанционно определение на ОС-Враца, макар и безспорно постановено от съд по чл. 613 ТЗ, не попадало сред категорията актове, визирани в чл. 613а, ал. 3 от този закон, понеже в неговата Част ІV не била „уредена хипотеза, при която съдът по несъстоятелността да оставя без разглеждане подадено възражение срещу списък на приети/неприети вземания като недопустимо, поради което следвало да намерят приложение общите правила на ГПК за обжалване на съдебните актове”.
Ответното по частната жалба [фирма], представлявано от своя синдик, не е ангажирало становище по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК, настоящата частна жалба на Н. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да прекрати образуваното пред него частно касационно пр-во, предходният тричленен състав на ВКС е могъл да констатира, че с обжалваното определение на САС е бил надлежно осъществен инстанционен контрол по отношение на определение на съд по чл. 613 ТЗ за връщането – като процесуално недопустимо – на възражение срещу списък на приети в конкретното пр-во по несъстоятелност на [фирма] вземания.
Съгласно чл. 621 ГПК субсидиарното приложение на ГПК, за каквото в случая претендира А. настоящ частен жалбоподател, е допустимо само доколкото „в тази част (т.е. Част ІV ТЗ – бел. на ВКС) няма особени разпоредби”. Няма съмнение обаче, че разпоредбите на чл. 613а ТЗ, озаглавени „Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд” са включени именно в посочената по-горе част на Търговския закон, а цитираното тяхно заглавие, според чл. 29, ал. 2 от Указ № 883/24.ІV.1974 г. за приложение на ЗНА, разкрива главното им съдържание: да обезпечат бързина в развитието на производствата по несъстоятелност, като – извън случаите на ал. 1 на същия особен законов текст – сведат възможността за обжалване на постановени в такива пр-ва всякакви други съдебни актове единствено „пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс”. В заключение, при съблюдаване точния разум на текста на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, неоснователен е доводът на А. настоящ частен жалбоподател, че прекратително определение, постановено в хода на пр-во по чл. 692 ТЗ, не се обхващало от ограничението по чл. 613а, ал. 3 ТЗ”. Цитираното определение на състав на ВКС представлява изолирана негова практика, която – поради неточното тълкуване на горните правила – ще следва да бъде изоставена.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 484 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 8.ХІ.2016 г., постановено по ч. т. д. № 1889/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 41 по описа за 2017 г.