3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 31.01.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1638 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Н., ответник по обратен иск и трето лице помагач на ответника по първоначалния иск, срещу решение № 467 от 26.02.2018г. по в.гр.д. № 5551/2017г. на Апелативен съд – София, в частта, в която е потвърдено решение № 5415 от 20.07.2017г. по гр.д. № 6356/2015г. по описа на Софийски градски съд в осъдителната му част по първоначалния иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и обратния иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е очевидно неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че апелативният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд само за разликата в размера на иска, който не е предявен, което е недопустимо. С оглед на това, касаторът счита, че и двете инстанции са се произнесли по непредявен иск, поради което и въззивното решение следва да бъде обезсилено. Същевременно съдът не се е запознал в детайли с делото и е направил погрешни фактически и правни изводи, въз основа на твърдения на ответника, които не са подкрепени с нужните доказателства. От събраните доказателства по делото не се установяват наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ регресното право на ищеца, а именно участието на А. Н. в процесното ПТП, нарушавайки правилата за движение и при употреба на алкохол над допустимата по закон норма. Също така счита, че е нарушен принципа за справедливост при определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски.
Ответниците по жалбата, ЗД „БУЛ ИНС” АД и П. П., не представят писмен отговор, с който да изразят становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима –подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили частично първоинстанционното решение в частта за разликата над 25 100 лева до 30 000 лева по обратния регресен иск по чл.274, ал.1 КЗ /отм./, второинстанционният съд е намерил за основателно възражението на жалбоподателя, че е налице произнасяне плюс петитум, тъй като предявеният обратен частичен иск от „БУЛ ИНС” АД против ТЛП Н. е за сумата от 25 100 лева, а не за 30 000 лева, какъвто е размерът на предявения първоначален иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
За да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му част, решаващият състав е заключил, че са налице всички елементи от фактическите състави, както на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), така и на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.). Аргументирал се е с кредитирания по делото съдебен протокол от 31.03.2015т. по НОХД № 4998/2015г. на Районен съд –София, в който е обективирано подписано от третото лице помагач Н. споразумение, в което същият е признал вина, противоправността, участието си при деликта, както и пияното състояние, в което е бил по време на процесното ПТП.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на ПТП апелативният съд е приел, че обезщетението в размер на 10 000 лева е в съответствие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Обсъдил е получената от П. П. в следствие на процесното ПТП „черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение, контузия, охлузване и пунктиформена рана в дясната теменна област на главата, контузия на поясната област”. Според решаващия състав, експертът е направил обоснован извод, че най-интензивни болки и страдания ищецът е търпял по време на болничното лечение. Кредитирал е показанията на вещото лице, разпитано в първа инстанция, че лекостепенната черепно – мозъчна травма (мозъчно сътресение) при правилно лечение и режим отзвучава за период от 3-5 седмици.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото въпрос: „Когато е налице произнасяне от първоинстанционния съд с решението си по непредявен иск по заявено парично вземане досежно неговия размер, което и второинстанционния съд установява с решението си, следва ли да се обезсили последното в тази му част и делото да се върне за ново разглеждане на този иск от друг първоинстанционен състав съобразно заявената от страната претенция, както изрично е предвидил и законодателят в чл. 270, ал. 1, т. 3 ГПК и както е и трайната съдебна практика на ВКС?”. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като не сочи задължителната практика на ВКС, в противоречие, с която твърди, че е постановено въззивното решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице наведените основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Не е налице поддържаната от касатора евентуална недопустимост на въззивното решение. Както е прието в решение № 137 от 15.11.2011г. на І ТО на ВКС по т.д. № 927/2010г., в чл.270, ал.3 ГПК се съдържат различни хипотези на недопустимост на решенията, които водят до различни правни последици. Посочено е, че при нарушение от страна на първоинстанционния съд на чл.130 ГПК – разглеждане и произнасяне по същество по недопустим иск,, произнасянето на въззивния съд до голяма степен замества проверката по чл. 130 ГПК, която е следвало да извърши първоинстанционният съд. В този случай, с въззивния акт се констатира нарушението, обезсилва се постановеното по съществото на спора и се прекратява производството по недопустимия иск. Това се прилага и когато е надхвърлен обхвата на търсената от ищеца защита – произнасяне „плюс петитум”, какъвто е настоящият случай. В хипотезата, в която, първоинстанционният съд е сезиран с допустим иск, но в отклонение от диспозитивното начало и при неправилна преценка на правната му квалификация, първоинстанционният съд се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет на делото, след констатирането от въззивния съд на недопустимостта на произнасянето и обезсилване на първоинстанционния акт, делото се връща за ново разглеждане с оглед произнасяне по действително предявения иск. В настоящия случай първоинстанционният съд се е произнесъл над размера, с който е бил сезиран по обратния иск, който порок е констатиран от въззивния съд и в частта над предявения размер първоинстанционното решение е обезсилено и делото прекратено. В очертаната хипотеза на произнасяне ”свръх петитум” порокът засяга единствено произнасянето над предявения размер на иска, поради което не води до недопустимост на произнасянето на съда в предявения размер на претенцията, нито обуславя необходимост от връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд. С оглед изложеното, неоснователно е твърдението на касатора, че въззивното решение е евентуално недопустимо, тъй като първоинстанционното решение по обратния иск не е обезсилено изцяло и не е върнато за ново разглеждане. Въззивното решение е постановено в пълно съответствие с практиката на ВКС и задължителната практика на ВС – ППВС № 1/1985г., поради което не е налице наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора правен въпрос, свързан с приложението на чл.270 ГПК. Не е осъществен и селективният критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно задължителните разяснения в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на задължителна практика на касационна инстанция, по отношение на която не е доказана обществена и правна необходимост да бъде осъвременена, соченото селективно основание е неприложимо.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 467 от 26.02.2018г. по в.гр.д. № 5551/2017г. на Апелативен съд –София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.