5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 31.01. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4890/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 30706/21.10.2019 г., подадена от Д. С. М. и Ц. С. Г., чрез адвокат М. К., срещу определение № 1984/03.10.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1129/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допълнено определение № 1440/15.07.2019 г., постановено по същото дело в частта за разноските, като настоящите жалбоподатели са осъдени да заплатят на „САЛИНА 94“ ООД сторените във въззивна инстанция съдебни разноски в размер на 1 000 лева.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и оставяне без уважение искането на ответната страна по делото за заплащане на съдебни разноски във въззивно производство, алтернативно – за намаляване размера на присъдените разноски.
Ответникът по частната жалба – „САЛИНА 94“ ООД, чрез адвокат М. Г., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК определение на окръжен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Производството пред Карловския районен съд е образувано по предявен от Д. С. М. и Ц. С. Г. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 7, ал. 2 ЗОС за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на имот, находящ се в [населено място], парцел VII, в кв. 15 „А“, сключен между „Б. – К.“ ЕООД и „САЛИНА 94“ ООД и обективиран в нотариален акт № 32, том 4, нот. дело № 572/2012 г., по отношение на частта от 402.38 кв.м. от целия посочен имот, за която ищците твърдят, че са собственици. Първоинстанционното производство е прекратено с определение № 233/20.03.2019 г. поради недопустимост на предявения иск предвид констатирана липса на правен интерес за ищците от водене на делото.
По частна жалба на ищците е образувано в.ч.гр.д. № 1129/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Ответникът по жалбата „САЛИНА 94“ ООД е депозирал писмен отговор с вх. № 5664/16.05.2019 г. и становище с вх. № 19480/25.06.2019 г. във връзка с депозирани от ищците молби по делото. С отговора на частната жалба ответникът е заявил становището си по съществото на спора и е релевирал искане за присъждане на сторените във въззивното производство разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съобразно приложен към него списък с разноски по чл. 80 ГПК. Към отговора е приложил копие от договор за правна помощ № 16672/2019 г. и платежно нареждане за извършен банков превод. С определение № 1440/15.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 1129/2019 г. Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение, но не се е произнесъл по заявеното от „САЛИНА 94“ ООД искане за присъждане на разноски по делото.
С молба от 20.08.2019 г. „САЛИНА 94“ ООД е сезирал съда с искане по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, като му се присъдят сторените такива в размер 1 000 лв. С определение № 1984/03.10.2019 г. Пловдивският окръжен съд е уважил молбата му и е допълнил определение № 1440/15.07.2019 г., като е осъдил ищците Д. С. М. и Ц. С. Г. /настоящи жалбоподатели/ да му заплатят сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивен съд. Съдът посочил, че предвид изхода на делото – прекратено поради недопустимост на предявените искове, и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответната страна по жалбата, на последната следва да се присъдят такива. Размерът на присъдените разноски съобразил с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, съгласно който на процесуалния представител адвокат М. Г. се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
При проверка на законосъобразността на постановения акт, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е отчасти неправилно, предвид следното:
Подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване страната е представила надлежни доказателства. Съгласно чл. 78 ГПК ответникът също има право на разноски при отхвърляне на предявения срещу него иск, съобразно отхвърления размер на претенцията при частично уважаване на иска и при прекратяване на делото. Когато страната не е съгласна с постановения съдебен акт в частта за разноските, същата може да поиска от съда, постановил акта, да допълни или измени същия в тази му част. Искането се прави в срока за обжалване на акта, а ако същият не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. Искането се разглежда от съда, постановил акта, по реда на чл. 248 ГПК за допълване или изменение на решението/определението в частта за разноските.
С оглед възприетото по-горе, при съобразяване на обстоятелството, че молбата е подадена от правоимащо лице в установения от закона срок и предвид осъщественото основание за приключване на производството – постановяване на определение, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове, ответникът има право да получи направените разноски за водене на въззивното производството. В този смисъл неоснователни са наведените твърдения за недължимост на адвокатското възнаграждение в производството пред Пловдивския окръжен съд, доколкото съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Същевременно при постановяване на обжалваното определение окръжният съд не е съобразил направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В случая искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, е допустимо и основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая защитата на „САЛИНА 94“ ООД се изразява в изготвяне и подаване на писмен отговор по частната жалба, с която е сезиран Пловдивския окръжен съд, както и в изготвяне и подаване на становище във връзка с молби на насрещната страна по делото. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения в производствата по частни жалби за процесуално представителство, защита и съдействие се дължи минимум 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 НМРАВ. Настоящото дело е образувано по искова молба на Д. С. М. и Ц. С. Г., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 03.05.2012 г. по отношение на частта от 402.38 кв.м. от целия имот, предмет на процесния договор, за която ищците твърдят, че са собственици. Видно от молба вх.№ 8093/24.07.2017 г. цената на така предявения иск възлиза на 6 703.65 лв. По арг. чл. 7, ал. 1, т. 2 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 5000 до 10 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение се определя като стойност, равна на 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв., т.е. в случая е равна на 665 лева. Следователно за защита и съдействие, изразяващо се в подготвяне и подаване на отговор на частна жалба минималното възнаграждение е в размер на 221.66 лв., а в чл. 11 НМРАВ е предвиден минимален размер на адвокатското възнаграждение от 200 лв. При преценка на действителната фактическа и правна сложност на частното дело, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и следва да бъде уважено. Ето защо присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата от 221.66 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1984/03.10.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1129/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допълнено определение № 1440/15.07.2019 г., постановено по същото дело в частта за разноските, в частта, с която Д. С. М. и Ц. С. Г. са осъдени да заплатят на „САЛИНА 94“ ООД разликата над 221,66лв. до пълния размер на сторените във въззивна инстанция съдебни разноски в размер на 1 000 лева., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „САЛИНА 94“ ООД за допълване на определение № 1440/15.07.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1129/2019 г. по описа на ПОС, VII гр.състав в частта за разноските чрез присъждане на сумата 778,34лв. – част от платено адвокатско възнаграждение за второинстанционното разглеждане на делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1984/03.10.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1129/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: