О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 31.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 903/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. Х. Д. срещу определение № 21 от 30.01.2017 г. по гр.д. № 137/2017 г. на ВКС, ІII г.о. С него е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1-3 и т. 5 ГПК на влязло в сила въззивно решение № 122 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 139/2015 г. на Окръжен съд – Габрово. Изложени са доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна.
Ответниците по частната жалба М. Х. Т. и М. М. В. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С определение № 21 от 30.01.2017 г. на ВКС, III г.о. е оставена без разглеждане молбата на И. Х. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1-3 и т. 5 ГПК на влязло в сила въззивно решение № 122 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 139/2015 г. на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено решение № 45 от 19.03.2015 г. по гр.д. № 320/2014 г. на Районен съд – Севлиево, с което е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол между съделителите – М. Х. Т., М. М. В. и И. Х. Д. върху делбените имоти – земеделски земи /подробно описани по дялове/.
За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че във връзка със соченото основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК молителят се позовава на писмени доказателства, които са съществували при разглеждане на делото в двете инстанции и са му били известни, тъй като са били издадени в периода 1992-1998 г., т.е. преди предявяване на иска за делба, и са били в негово държане, тъй като са адресирани до него. Едно от доказателствата- писмо изх. № РД-03-868 е издадено на 13.03.2015 г. и е представено от молителя с въззивната му жалба срещу решение № 45 от 19.03.2015 г. на Севлиевския районен съд. Съобразявайки тези обстоятелства съставът на ВКС е приел, че началният момент на срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК за подаване на молба за отмяна на това основание е започнал да тече от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Това е датата 12.02.2016 г., на която в производство по чл. 288 ГПК е постановено определение № 65 по гр.д. № 5532/2015г. на ВКС, ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молбата за отмяна е подадена на 25.05.2916 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок.
По отношение на останалите сочени от молителя основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2, 3 и 5 ГПК съдът е приел, че е извършено формално позоваване, без молителят да изложи обстоятелства, относими към всяко едно от тях: не е посочил неправилността на решението, чиято отмяна иска, да се дължи на неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото, установени по недлижния съдебен ред; не твърди да е налице постановление на съд или друго държавно учреждение, на което е основано решението и което впоследствие да е било отменено; не е изложил твърдения да е бил лишен от възможност да участва в делото или да не е бил надлежно представляван, в резултат на нарушение на съдопроизводствените правила или да не е могъл да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Обжалваното определение е правилно.
С ГПК от 2007 г. производството по отмяна на влезели решения в сила уредено като двуфазно и съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. За да е допустимо разглеждането на молбата за отмяна по същество, следва тя да отговаря на изискванията за редовност по чл. 306, ал. 1 ГПК, да е подадена от процесуално легитимирани лица в установените по чл. 305 ГПК срокове, да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна.
Съгласно чл. 305 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна е тримесечен, като в хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК този срок започва да тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди новото писмено доказателство. Ако моментът на узнаване от молителя за съществуването на това обстоятелство и снабдяване с документа предхождат влизането в сила на постановеното решение, тримесечния срок започва да тече от влизане в сила на решението. Такъв е и настоящият случай.
Неоснователен е релевирания с частната жалба довод, че с молбата за отмяна, по която е образувано настоящото дело, всъщност се поправяли нередовности на друга молба за отмяна, вх. № 944 от 16.03.2016 г. От данните по делото се установява, че с определение № 184 от 17.03.2016 г. тази молба е била върната на молителя поради неотстраняване на констатираните нередовности в срок. Определението е обжалвано с частна жалба пред Габровския окръжен съд и по нея е образувано ч.гр.д. № 81/2016 г., което е прекратено с определение № 313 от 04.05.2016 г. поради оттегляне на частните жалби. Въззивното определение е съобщено на молителя на 12.05.2016 г. и няма данни да е било обжалвано.
Обосновано съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2, 3 и 5 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционното и на въззивното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, които не се обхващат от някоя от тези хипотези и които не могат да се обсъждат в производството по отмяна на влезли в сила решения.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21 от 30.01.2017 г. по гр. д. № 137/2017 г. по описа на ВКС, IIІ г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: