О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 05.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4555 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 6221/23.10.2018 г. против определение № 621/11.10.2018 г. по в.гр.д. № 352/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е допуснато обезпечение на исковете, предявени от Д. Н. Г., действащ лично и като баща и законен представител на детето Д. Д. Г. от [населено място], срещу „Аджибадем Сити Клиник Медицински Център Варна“ ЕООД /с предишно наименование „Сити Клиник Медицински Център Брегалница“ ЕООД/ за заплащане на всеки един от тях сумата от по 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес, притеснение и шок, причинени от противоправно поведение на служители на ответника – д-р Г. и м.с. И., осъществено на 26.01.2012 г. и на 27.01.2012 г., довело до смъртта на Д. К. П. – Г., настъпила на 27.01.2012 г., което противоправно поведение се изразявало в действия или бездействия на служителите на ответното дружество, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.12.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението чрез налагане на обезпечителни мерки – запор на банкови сметки в следните банки: ИНГ БАНК Н.В., включително върху сметка с IBAN [банкова сметка], УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, ТОКУДА БАНК АД, ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК, БАНКА ДСК, ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, ИНВЕСТ БАНК, АЛФА БАНК, ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА до размера на цената на исковете – 300 000 лв. на основание чл. 389 ГПК.
Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечение. Твърди, че липсва основание да се приеме, че би било налице бъдещо затруднение да се изпълнят правата по осъдително решение с оглед досегашното поведение на „Аджибадем Сити Клиник Медицински Център Варна“ ЕООД във връзка с други дела. Сочи, че видно от годишния финансов отчет на дружеството не би могло да има съмнение, че то не може да изпълни точно задълженията си. Поведението на дружеството било добросъвестно дори отделило в специална сметка сума от 300 000 лв. Не следвало да се допуска обезпечение за пълния размер на предявените искове, тъй като първоинстанционното решение, с което е присъдено обезщетение в размер на 100 000 лв. на Д. Н. Г. не е обжалвано пред възззивния съд. Медицинският център бил част международна болнична група и е невъзможно да остане без финансови средства. Налагането на запор в размер на 300 000 лв. на всички банкови сметки на „Аджибадем Сити Клиник Медицински център Варна“ ЕООД, открити във всички банки в страната значително затруднявало дейността му.
В срока по чл. 396, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата – Д. Д. Г., действаща и чрез своя баща и законен представител Д. Н. Г., чрез адв. С. Т.. Поддържа се, че правилно и обосновано Апелативен съд – Варна е допуснал поисканото обезпечение. Във връзка с оплакванията относно размера на обезпеченото вземане излага доводи по отношение на цената предявените искове, присъдените суми, включително и лихвата за забава. Сочи, че по делото е постановено и въззивно решение № 150/20.11.2018 г. по гр.д. № 352/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна, което подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 404, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва, в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – арг. чл. 396, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
С атакуваното в настоящото производство определение Апелативен съд – Варна се е произнесъл по направеното искане за обезпечение на предявените осъдителни искове чрез налагане запор на вземания в посочени от ищците банкови сметки на ответника. Съдът е взел предвид, че с решение № 774/27.04.2018 г. по гр.д. № 2399/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна исковете са частично уважени, присъдена е законна лихва върху уважения размер и са присъдени съдебни разноски. Апелативен съд – Варна е посочил, че за да се допусне обезпечение на предявените в производството искове, следва те да са допустими, вероятно основателни, подкрепени с доказателства, да е налице обезпечителна нужда и исканите мерки да са подходящи и адекватни. Приел е, че всички изброени условия за допускане на исканото обезпечение са налице и го е допуснал след внасяне на определена гаранция.
Настоящият състав намира, че по същество частната жалба е неоснователна.
Налице са предпоставките за допускане на исканото обезпечение, предвидени в чл. 391 ГПК. Доводите и твърденията на жалбоподателя, че добросъвестно би изпълнил задълженията си по евентуално бъдещо осъдително решение, не го обвързват правно и не могат да послужат като гаранция на бъдещия кредитор. Обстоятелството, че „Аджибадем Сити Клиник Медицински център Варна“ ЕООД вече е изплатило присъденото обезщетение на родителите на починалата Д. К. П. – Г. може да се тълкува както в полза на добросъвестното му поведение като длъжник, така и в смисъл, че материалното му състояние е вече влошено поради изплащане на друго обезщетение. При всички случаи обаче такива изводи са само хипотетични. Не е налице и свърхобезпечаване с оглед размера на вземанията, върху които е допуснато обезпечение. Молбата за обезпечение на предявените искове е подадена пред въззивна инстанция, освен главница – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,с исковата молба е заявена и акцесорна претенция за законна лихва върху присъдената сума, за чийто размер може да бъде направен вероятен извод с оглед уважените от първостепенния съд искове. Неоснователно е и оплакването във връзка с допуснатия запор по няколко банкови сметки на “Аджибадем Сити Клиник Медицински център Варна“ ЕООД. Съгласно трайната съдебна практика /напр.определение № 582/20.09.2013 г. по ч.гр.д. № 4596/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о./, а и възприетите в теорията разбирания /пр.“Обезпечение на иска“, С. С./ допустимо е налагане на запор върху вземания на длъжник срещу повече от едно лице до пълния размер на иска, евентуално свръхобезпечаване би могло да се преодолее по реда на чл. 402 ГПК. Още повече, че по принцип съдебният изпълнител следва да изпълни заповедта на съда, като наложи запор върху банковите сметки на ответника до размера на претендираната сума, която се посочва в самата заповед. Ако въпреки това се е стигнало до свръхобезпечаване в изпълнителното производство, страната има на разположение друг път за защита. С оглед развитието на производството и постановяване на въззивно решение № 150/20.11.2018 г. по възз.гр.д. № 352/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна, което, както точно са отбелязали молителите в отговора, представлява основание по чл. 404, т. 1 ГПК. Следва да се отбележи, че след образуването на производство по принудително изпълнение обезпечителният запор и възбрана се превръщат от мерки, обезпечаващи осъществяването правата по съдебното решение, в мерки, обезпечаващи успешното принудително изпълнение и се подчиняват на правилата за отмяна на изпълнителния запор и възбрана.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 621 от 11.10.2018 г. по възз.гр.д. № 352/2018 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: