О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 06.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 7601 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. М. против решение № 304/05.08.2013г. по гр.д.№ 555/2013г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.01.2012г. по гр.д.№ 2258/2010г. на РС-Дупница. С последното са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС, предявени от касатора против ЕТ „Б. М.-Х. Ч. Х. М. за предаване владението върху имот 68789.17.324 с площ 560 кв.м. и за ? ид.ч. от имот 68789.17.361 с площ 185 кв.м., и против [фирма] за имот 68789.17.360 с площ 319 кв.м. и другата ? ид.ч. от имот 68789.17.361.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по всички искания във въззивната жалба, като например по искането за разноски и за прогласяване нищожност на придобивната сделка на ответниците, че не е обсъдил писмените и гласни доказателства и за неправилност на съждението, че при недоказана активна материално правна легитимация на ищеца е без значение дали ответниците ползват имота на правно основание.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са повторени основанията за неправилност на решението. Формулирани са два въпроса: 1. от значение ли е обстоятелството дали фактическата власт на ответниците върху спорните имоти е без основание и 2. достатъчни ли са показанията на един свидетел за установяване белезите на владение. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът А. К. М. е наследник /син/ на К. А. М., починал на 01.02.1998г. – съпруг на Ц. Н. М., починала на 22.12.1987г. без деца. Тя е една от дъщерите на Н. А. Д., заедно с Н., починала на 09.11.1960г. и Л. Н. А., починала на 31.01.1991г. и двете не оставили низходящи.
Процесните имоти са № 68789.17.324, имот № 68789.17.361 и имот № 68789.17.361 по кадастралната карта на [населено място]. По първия дворищно регулационен план от 1909г. имотите попадат в кв. 105. Имот 266, за който е отреден парцел ІХ-266., записан на наследодателя на ищеца Н. Д., който сега частично попада върху имот 68789.17.178 по КК. По този план имот 264, за който е отреден парцел VІІІ-264 е записан на „Анонимно дружество за Източни и Задморски тютюни”, което го е придобило от М. Т. с н.а. № 133/24.07.1924г.. Процесните три имота по КК попадат в очертанията на този парцел и на улицата край реката /нереализирана. По следващия план от 1932г. имота на наследодателя не е заснет със самостоятелен пл. №, но терена с площ 556 кв.м. е включен в парцел ІІІ от кв. 105 и върху плана е записано името на наследодателя. Процесните три имота попадат в парцел ІV, записан на „А..дружество за Източни и Задморски тютюни”. С ПМС № 479/10.05.1951г. е отчужден имота на дружеството в полза на Държавния тютюнев монопол и е съставен АДС № 411/08.11.1951г. за имот 264 със застроена и незастроена площ общо 1855 кв.м. Между актуваните сгради е и масивен гараж, построен 1921г. С н.а. № 57/17.05.1955г. Н. Д. е признат за собственик на дворно место с неуредени регулационни отношения с площ 556 кв.м. с описани граници, между които няма собствено место. Същия ден с н.а. № 122/1955г. Д. учредява право на строеж на дъщерите си Ц. и Н.. По плана от 1958г.имота на наследодателя на ищеца е заснет под № 2594 от кв. 140 и за него е отреден парцел ІХ. Той е част от имот 68789.17..178 по КК сега. При действието на този план с н.а. № 10/16.09.1969г. Н. Д. прави приживна делба, като прехвърля на дъщеря си Ц. 320 кв.м., а на дъщеря си надежда – 225 кв.м. С н.а. № 43/03.11.1069г. дъщерята Л. Н. А. продава на С. П. 225 кв.м. от същия имот 2594. Съседният имот 2593 е записан на „Държавна тютюнева промишленост” и за него е отреден парцел VІІІ, в очертанията на който попадат процесните три имота. Частично те заемат и улицата край реката, която е нереализирана. По плана от 1978г. имотите на страните попадат в парцел І-за спортен комплекс. Имот 2080 е записан на името на К. А. М. и е с площ 545 кв.м. С н.а. № 180/1992г. той е признат за собственик на 320/545 ид.ч. Терена на този имот сега попада в очертанията на 68789.17.178 по КК. Процесните три имота попадат в границите на имот 2081. По плана от 1997г. имотите попадат в кв.76. Имот 2080 е в границите си по плана от 1978г. и за него е отреден п. ІV-2080, а процесните три имота отново са в очертанията на имот 2081, за който е отреден парцел ІХ и върху площта, предвидена за път покрай реката, който не е реализиран. За този имот е съставен АДС № 237/24.11.2000г. и АДС № 236/24.111.2000г.. И в двата е посочен като предходен АДС № 411/1951г.. С първия са актувани сгради и терен с площ 1312 кв.м., а с втория – терен с площ 1123 кв.м. И за двата имота е посочено, че са включени в капитала на [фирма]. С н.а. № 62/ 06.12.2000г. ”Д.” БТ продава на [фирма] гараж и котелно без земя, а с н.а. № 188/29.06.2001г. продава на [фирма] и 12/20 ид.ч. от парцел ІХ. Съставен е и АДС № 411/22.02.2002г., с който е актуван терен с площ 1123 кв.м., част от имот 2081 на основание стария акт № 411/1951г. Протоколите, с които се изменят границите между имот 2080 и 2079 не касаят спора с ищците. Със заповед № 202/24.02.3004г. е подпълнена кадастралната основа към плана от 1997г. като площта, за която не бе предвиден номер по плана от 1978г. до имота на наследодателя на ищеца е присъединена към неговия имот № 2080 и след допълването за имота е определен идентификатор 68789.17.178 неговата площ е 712 кв.м. Процесните три имота № 68789.17.324, имот № 68789.17.361 и имот № 68789.17.361 по кадастралната карта на [населено място] не се припокриват с имота на ищеца по нито един от предходните планове. С н.а. № 29/19.11.2004г. „Д. БТ” продава на ЕТ-С. Г.” неурегулирано дворно место от 1018 кв.м., а по АДС от 1951г. – 1123 кв.м., част от имот 2081. С н.а. № 5/14.01.2005г. [фирма] продава на [фирма] имот 324 с площ 560 кв.м. и ? ид.ч. от имот 361. С н.а. № 74/19.06.2008г. ЕТ-„Б. М. продава на С. Г. имот 324 и ? ид.ч. от имот 361 По действащия план, одобрен м. декември 2012г. за процесните три имота е отреден парцел Х и в него не попада никаква част от имота на ищеца. На место между имот № 68789.17.178 и имот № 68789.17.324 е изградена масивна ограда с метална конструкция. Имот № 68789.17.324 е застроен, а другите два имота не са застроени. В АДС през 1951г. е описано дворно место от общо 1855 кв.м. ведно с постройките, включително и гаража, порстроен 1921г.
По делото са разпитани двама свидетели. Св.П. е бил наемател в имота на ищеца в периода 1950-1961г. и след това не е ходил в имота и не знае кой го ползва. Имота на Ц. бил около половин декар и стигал до реката. Действително след подпълване на кадастралната основа през 2004г., имота на ищеца стига до реката и без спорната площ зад гаража. Свидетелят О. установява, че някога имало ограда между имота на А. М. и Тютюнева промишленост, но той я бутнал. Д. не е имал спорове с Тютюнева промишленост, старата къща била на местото на новата, а в дъното на двора нямало постройки. Гаража в дъното бил на тютюнева промишленост.
Въз основа на изложеното, съдът е приел, че ищецът не доказва да е собственик на посоченото основание давностно владение на процесните три имота, поради което не е обсъждал дали ответниците ползват същите на правно основание.
Първият поставен въпрос – от значение ли е обстоятелството дали фактическата власт на ответниците върху спорните имоти е без основание не обуславя допускане до касация. Ищецът не е доказал да е придобил правото на собственост върху процесните три имота – съседни на този, на който е съсобственик. Те са били отчуждени през 1951г. при национализация на Тютюневите дружества и за тях е действала забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност. В издаденият през 1955г.нот. акт за собственост, наследоадтелят на ищеца е признат за собственик само на 556 кв.м. и нито едно от съседните места не е посочено като негово. Г. до имотната граница също е актуван за държавен. Площта, която евентуално е била извън имота на ищеца е присъединена към него през 2004г. при подпълване на кадастралната основа. Не се установява от никакви доказателства, той да е бил собственик на имот с по-голяма площ. При липса на активна материлано правна легитимация на ищеца по иск по чл. 108 ЗС е без значение дали ответника ползва имота на правно основание, защото иска не може да бъде уважен нито в установителната част, нито в осъдителната.. В този смисъл е съдебната практика, с която се е съобразил въззивния съд. Няма основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, защото по приложението на чл. 108 ЗС има много практика, която по този въпрос е непротиворечива.
Вторият въпрос – достатъчни ли са показанията на един свидетел за установяване белезите на владение не обуславя допускане до касация, тъй като броя на свидетелите не е определящ, а съдържанието на показанията им. От разпита и на двамата свидетели не се установява наследоадтеля на ищеца да е владял повече от имота, за който се е снабдил с документ на собственост и в последствие е включен към имота му при подпълване на кадастралната основа.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 304/05.08.2013г. по гр.д.№ 555/2013г. на Кюстендилски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. К. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: