5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 62
гр. С. 06.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
В. Й.
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело Nо 2765 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 4284 от 14.10.2014 г. по въззивно гражданско дело Nо 37/2014 г. Благоевградският окръжен съд, е отменил частично решение Nо 3809 от 16.08.2013 г. по гр.д. № 1490/2010 г. на Разложкия районен съд и е осъдил на основание чл. 108 ЗС, „Интернешъл Проперти Менеджмент“- О. [населено място], М. Г. Г. и Г. Д. Р. да предадат на Д. И. Р., Е. И. Д. и М. К. Х. ( като наследници на починалия в хода на производството ищец И. Д. Хаджирусков ) владението върху 1403/ 3347 ид.ч от поземлен имот с идентификатор 02676.17.148.
С допълнително решение № 3901 от 27.08.2015 г. по гр.д.№ 37/2014г. реда на чл. 250 ГПК Благоевградският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение по иска по чл. 108 ЗС в осъдителна част срещу Надежда А. Топорчева и я е осъдил да предаде на ищците владението върху 1/7 ид. ч. от поземлени имоти с идентификатори 02676.6.378, 0267.8.777, 02676.61.25, 02676.62.3 , 02676.69.89 и 02676.149.15.
Касационни жалби срещу основното въззивно решение от 14.10.2014 г., с вх. № 3711/ 13.11.2014 г., № 3743/17.11.2014 г., № 3744/17.11.2014 г., № 3745/17.11.2014 г., № 3746/17.11.2014 г. и № 3747/17.11.2014 г. са подали ответниците по ревандикационния иск „И. Проперти Менеджмент“ – О., Г. Д. Г., Е. А. Д., М. Г. Г., А. Г. Д. и Надежда А. Топорчева. Жалбите са идентични по своето съдържание, като с тях се поддържа недопустимост на обжалваното решение заради нарушаване на родовата подсъдност предвид цената на иска за един от имотите. При евентуалност се поддържа неправилността му в уважената част на исковете на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с довод, че правните изводи на съда не са съобразени с доказателствата по делото и исканията на страните, както и че не е зачетена силата на пресъдено нещо, формирана в периода след завършване на земеделската реституция, по спор за собственост, по който ответникът А. Г. Д. като общ първи праводател за останалите ответници, е бил признат за собственик на процесните имоти.
В изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите „И. Проперти Менеджмент“ – О., Г. Д. Г., Е. А. Д., М. Г. Г., А. Г. Д. и Надежда А. Топорчева са поставили единствено процесуалният въпрос за недопустимост на въззивно решение, постановено при нарушаване разпоредбата на чл. 104, т. 3 ГПК, съгласно която вещните искове с цена над 50000 лв. се разглеждат като първа инстанция от окръжен съд.
Касационна жалба вх. № 3885/01.12.2014 г. срещу основното решение, в потвърдителната му част, са подали и ищците М. К. Х., починала след подаване на жалбата и заместена от останалите двама ищци, Д. И. Р. и Е. И. Д.. В жалбата се навеждат като касационни отменителни основания неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила , както и необоснованост. Касаторите твърдят, че въззивният съд е постановил диспозитив на решение в отклонение от мотивите си, защото след като е приел, че общият праводател на ответниците не е придобил право на собственост дори върху идеална част от процесните имоти, е следвало да отмени първоинстанционното решение в частта, с която искът срещу него е бил отхвърлен за размера над 1/63 ид.ч, за които районният съд му е признал право на собственост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК касаторите – ищци извеждат въпросите за това може ли съдът по съществото на спора да се позове на факт, установен в хода на производството, на който страната не се е позовала, допустимо ли е да се признае право на собственост на ответника, на основание ( в конкретния случай наследствено правоприемство) на което той не се е позовал и дължи ли съдът в този случай произнасяне по признаване на тези непоискани права. Поддържа се, че специалните основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, като първото от тях е обосновано с посочване на практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение Nо 555 от 09.02.2012 г. на ВКС, 4 –то г.о. по гр.д. Nо 1224/2010 г. и решение Nо 19 от 30.05.2011 г. на ВКС, 2-ро г.о. по гр.д. Nо 262/2010 г., а второто – с неяснота на правната норма, без да се сочи коя.
Срещу допълнителното решение от 27.08.2015 г., касационна жалба вх. № 3338 от 06.10.2915 г. е подала ответницата Надежда А. Топорчева, в която се поддържат същите доводи за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебния акт, каквито и в касационна жалба Nо 3747/17.11.2014 г. срещу основното решение. В изложението по чл. 284, ал.3,т. 1 ГПК се извежда като служебно основание за допускане на касацията същият въпрос, който и към първата касационна жалба – за недопустимост на въззивния акт поради нарушаване правилата на родовата подсъдност предвид цената на иска.
Касационна жалба вх. 3372/07.10.2015 г. срещу допълнителното решение е подадена и от ищците Д. И. Р. и Е. И. Д., в която отново се поддържа, че въпреки направено искане за допълване на решението по ревандикационния иск срещу А. Г. Д., след като е приел за неправилен извода на районния съд, с който са му признати собственически права въз основа на незаявено наследствено правоприемство, въззивният съд не е отменил решението в отхвърлителната, установителна и осъдителна част, над уважената за 1/7 ид. ч. от 1403/3347 ид. ч. от имот с идентификатор 02676.17.148 претенция. Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, по съществото на поставените въпроси и съдържание, е идентично с изложението към жалба вх. Nо 3885/01.12.2014 г. срещу основното решение, като разликата е само в допълнително представената в подкрепа на специалното основание по чл. 280, ал.1, т.1. ГПК практика на ВКС, а именно решение Nо 554 от 08.02.1021 г. на ВКС, 4-то г.о. по гр.д. Nо 1163/2010 г., решение Nо 125 от 15.07.2013 г. на ВКС, 2-ро г.о. по гр.д. Nо 14/2013 г. и решение Nо 61 от 30.04.2010 г. на ВКС, 1-во т.о. по т.д. Nо 741/2009 г.
Подадена е и касационна жалба вх. Nо 3610 /28.10.2015 г. от М. Г. Г. и Г. Д. Г., с която се поддържа недопустимост на съдебния акт с довод за неправилно определена цена на иска, а при евентуалност- неправилност заради нарушаване на материалния закон досежно института на придобивната давност и необоснованост на изводите при интерпретиране на събраните по делото доказателства. В изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се поставят общо четири материалноправни въпроса, като във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК първият от тях, съответно уточнен, е дали могат последващите владелци да се позоват на изтекла в полза на предишния владелец придобивна давност предвид, че позоваването не е право с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, както и за това следва ли да се уважава ревандикационният иск в пълния му размер, ако по независещи от ответниците причини, той остане недоказан в отделна част. Като разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, в обхвата на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, се извеждат въпросите за това прекъсва ли се придобивната давност при предявяване на иск за собственост срещу владелеца при положение, че делото бъде прекратено, като се сочи противоречие с решение Nо 554 от 02.09.2011 г. на ВКС , 2-ро г.о., по гр.д. Nо 1019/2010 г., както и следва ли съсобственик, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част да доказва своенето на вещта чрез т. нар. „преобръщане на владението“, спрямо останалите съсобственици или е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и е достатъчно да доказва само упражняването на фактическата власт върху целия имот за срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, като за този въпрос се твърди противоречие с ТР Nо 1/2012г. на ОСГК на ВКС.
Касационните жалби са подадени в срок , отговарят на изискванията на чл.284 ГПК за редовност и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на делото, поради което са допустими.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот и на идеални части от други шест самостоятелни недвижими имота, основани на земеделска реституция в полза на наследници на И. Г. Ваканчин, починал през 1963г. , осъществена с влязло в сила решение Nо 1Б /05.01.1999 г. на ОСЗГ- Б..
Решителният мотив на окръжния съд, в основното решение по ревандикационния иск за 1/7 ид. ч. от 1403/3347 ид.ч от имот с идентификатор 02676.17.148 е, че не е доказано по делото А. Г. Д., като общ първи праводател на останалите ответници, да е упражнявал, от обективна и субективна страна, владение върху този имот в предвидения в чл. 79 ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок. Прието е, че А. Г. Д. е недобросъвестен владелец поради нищожност – неспазена нотариална форма на договора за продажба с Е. С. Ваканчина от 01.05.1994 г., въз основа на който е установил фактическата си власт, и е владял на правно основание, негодно да го направи собственик. Прието е, че по делото не е доказано А. Г. Д., да е демонстрирал спрямо наследниците на И. Г. Ваканчин, своене на имота след завършване на земеделската реституция в тяхна полза, както и че давността е прекъсната с влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ на 22.11.1997 г., като от тази дата тече нов давностен срок, както и през 2006г. с предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. По оплакването във въззивната жалба на ищците е прието, че неправилно първоинстанционният съд е признал и зачел собственически права в размер на 1/63 ид. ч. на А. Г. Д. върху този имот въз основа на установено в хода на делото наследствено правоприемство, като наследник по закон, на починалата преди сестра си М. И. Ваканчина- Р. И. Дрънгова, след като той не е заявил правоизключващо възражение на това основание.
Съдът е уважил предявения срещу Надежда А. Топорчева иск в осъдителната му част за 1/7 ид. ч. от имоти с идентификатори 02676.6.378, 0267.8.777, 02676.61.25, 02676.62.3 , 02676.69.89 и 02676.149.15, като е приел , че тя не е собственик, тъй като е заявила собственически права въз основа на нотариален акт за договор за продажба от 26.09.2005 г. с А. А. Г. Д. , който е несобственик, поради което сделката между тях, не е произвела вещнотранслативен ефект. По другото правоизключващо възражение на Надежда А. Топорчева, основано на придобивна давност, включително чрез присъединяване владението на праводателя по сделката, е приел, че то е останало недоказано като упражнявана фактическа власт и намерение, както и че петгодишният давностен срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска – 23.09.2010 г.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване, и намира следното:
При проверка на данните по делото, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение констатира, че не е налице съмнение за недопустимост на съдебното решение. Предмет на предявения ревандикационен иск са няколко недвижими имота като само този с идентификатор 02676.17.148 е с данъчна оценка над 50000лв. Цената на иска по чл. 69 ЗС се определя не според данъчната оценка на целия имот, а на съответната идеална част, предмет на иска за собственост. Ищците са предявили ревандикационен иск за 1403/3347 ид.ч. от имот с идентификатор 02676.17.148. Данъчната оценка на целия имот съгласно представеното удостоверение на лист 77 от първоинстанционното производство е 101 779.20 лв. , а за 1403/3347 ид.ч. – 42 664 лв., следователно по правилото на чл. 103 във връзка с чл. 104 т.3 ГПК родовата подсъдност на този обективно съединен иск не е на окръжния, а на районния съд и не е нарушена.
С оглед на изложеното по поставения процесуален въпрос в касационните жалби на „И. Проперти Менеджмент“ – О., Г. Д. Г., Е. А. Д., М. Г. Г., А. Г. Д. и Надежда А. Топорчева, срещу основното решение № 4284 от 14.10.2014 г. по въззивно гражданско дело Nо 37/2014 г. Благоевградският окръжен съд и допълнителното решение № 3901 от 27.08.2015 г. по гр.д.№ 37/2014г. на същия съд не следва да се допуска.
Правните въпроси, поставени в касационната жалба на Д. И. Р. и Е. И. Д. за това може ли съдът по съществото на спора да се позове на факт, установен в хода на производството, на който страната не се е позовала, допустимо ли е да се признае право на собственост на ответника, на основание наследствено правоприемство, на което той не се е позовал и дължи ли съдът в този случай произнасяне по признаване на тези непоискани права, се отнасят за поземлените имоти с идентификатори 02676.6.378, 0267.8.777, 02676.61.25, 02676.62.3 , 02676.69.89 и 02676.149.15, тъй като с основното решение ответниците „И. Проперти Менеджмент“ – О., М. Г. Г. и Г. Д. Г. са осъдени да предадат владението на цялата идеална част от имот идентификатор 02676.17.148. С допълнителното решение въззивният съд не е признал права на А. Г. Д. в размер на 1/63 ид.ч. от този имот, а е зачел правата на Надежда А. Топорчева в този обем, която се е позовала на валидно прехвърлително действие на договора, сключен с нот.акт № 21/2005г. , което е от значение за придобиване на собствеността от нея и отхвърляне на ревандикационния иск за целия имот като насочен срещу съсобственици. При събраните по делото доказателства, че А. Г. Д. е наследник по закон на съпругата на общия наследодател И. Г. Ваканчин, на чиито наследници са възстановени имотите – М. И. Ваканчина, уважавайки иска по чл.108 ЗС само за притежаваната от ищците идеална част, съдът не се е произнесъл в отклонение от цитираната от касаторите Д. И. Р. и Е. И. Д. съдебна практика, поради което не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по техните касационни жалби срещу основното и допълнителното решение.
Не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и по жалбата на М. Г. Г. и Г. Д. Г. срещу допълнителното решение № 3901 от 27.08.2015г. по гр.д.№ 37/2014г. на Благоевградския окръжен съд. Поставените от тях материалноправни въпроси, свързани изцяло с придобивната давност, не са обуславящи за делото, защото в отговора на исковата молба те не са се позовали на придобивна давност, освен това техните права не са противопоставими на тези на Надежда А. Топорчева и поради това съдът не ги е съобразявал.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационните жалби не следва да се допускат до разглеждане по същество.
При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 4284 от 14.10.2014 г. по въззивно гражданско дело № 37/2014 г. и на допълнителното решение на Благоевградския окръжен съд № 3901 от 27.08.2015 г. по въззивно гражданско дело № 37/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: