О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 07.02. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2337/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], против определение № 488 от 12.10.2016 г., постановено по ч. т. д. № 634/2016 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 1793 от 07.09.2016 г. по т. д. № 110/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлено искането на [фирма] за издаване на удостоверение за съдебна спогодба по граждански и търговски дела, съобразно формуляр, установен в приложение ІІ на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., въз основа на сключена по делото съдебна спогодба.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Производството по т. д. № 100/2016 г. е образувано пред Пловдивски окръжен съд по искова молба на [фирма], с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове за парични вземания срещу „Е. Б. В.” със седалище в Х. и [фирма] със седалище в Ч.. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.04.2016 г., съдът е одобрил постигната между страните спогодба и е прекратил производството по делото. Определението за прекратяване на делото не е обжалвано и е влязло в сила.
След приключване на делото ищецът [фирма] е подал молба за издаване на удостоверение по чл.60 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съгласно формуляр в приложение ІІ на регламента, на основание одобрената по делото съдебна спогодба. С определение № 1793 от 07.09.2016 г. Пловдивски окръжен съд е отхвърлил молбата по съображения, че не са налице предпоставките на цитирания регламент за издаване на исканото удостоверение.
Сезиран с частна жалба от [фирма], Пловдивски апелативен съд е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение № 488 от 12.10.2016 г., с което е потвърдил определението на Пловдивски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че молбата за издаване на удостоверение по чл.60 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 подлежи на разглеждане по реда на чл.620 ГПК, но по същество е неоснователна, тъй като молителят няма правен интерес от снабдяване с изпълнителен титул въз основа на одобрената съдебна спогодба поради наличие на издаден изпълнителен лист срещу ответниците за вземанията, предмет на спогодбата. Изложил е и аргумент, че издаването на удостоверение, което заедно със спогодбата гарантира прякото изпълнение в държавите – членки на ЕС по седалище на ответниците, би осигурило на молителя втори изпълнителен титул в противоречие с разпоредбата на чл.408, ал.1 ГПК.
Определението на Пловдивски апелативен съд не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Обжалваното определение не е от категорията определения по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като потвърденото с него определение на Пловдивски окръжен съд не е преграждащо за по-нататъшното развитие на делото – делото е прекратено преди постановяване на определението с влязло в сила определение, предвид постигната от страните и одобрена от съда спогодба по чл.234 ГПК. Възможността за обжалване на определението не произтича и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Издаването на удостоверение по чл.60 от Регламент (EС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански дела не е предмет на самостоятелно производство по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. По същността си издаването на удостоверението представлява процесуално действие на съда на държавата – членка по произход, в която е постигната съдебната спогодба, с което чрез използване на установен в приложение ІІ на регламента формуляр се обобщава записаното в спогодбата споразумение между страните за целите на прякото му изпълнение в друга държава – членка на ЕС. Посоченото процесуално действие е част от основното съдебно производство, в което е постигната и одобрена съдебната спогодба, поради което за определението, с което се отказва издаване на удостоверение, са неприложими критериите за касационно обжалване по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Подаването на частна касационна жалба срещу определение на въззивен съд от категорията на обжалваното не може да бъде изведено и от Глава петдесет и седма „Признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения и актове при действието на правото на Европейския съюз” на действащия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. Общата разпоредба на чл.620, ал.1 ГПК урежда издаването на удостоверение от компетентния съд в Република България, който е разгледал делото, за признаване или допускане на изпълнението на българско съдебно решение в друга държава членка, когато акт на Европейския съюз изисква това, но не урежда обжалване по общия ред на акта, с който съдът се произнася по молбата за издаване на удостоверение (за разлика от чл.619 ГПК, предвиждащ изрично ред за обжалване на разпореждането за отхвърляне на молбата за издаване на удостоверение по Регламент (ЕО) № 805/2004). Обжалване пред Върховния касационен съд на акта, с който компетентният съд в Република България се произнася по молба за издаване на удостоверение по чл.60 от Регламент (ЕС) 1215/2012, не е предвидено и в специалните разпоредби на чл.622а ГПК и чл.622б ГПК, касаещи прякото изпълнение по реда на посочения регламент.
Съобразявайки неприложимостта на разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК относно общите критерии за достъп до касационен контрол и липсата на специална разпоредба за допустимост на касационното обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно определение, настоящият състав на ВКС приема, че определението не подлежи на касационно обжалване. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението не създават самостоятелно право за подаване на касационна жалба, след като законът не е уредил ред за касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 488 от 12.10.2016 г., постановено по ч. т. д. № 634/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :