3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 09.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2068 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2840 от 9.VІ.2017 г. на русенското [фирма] (в несъстоятелност), подадена чрез неговия синдик И. Хр. Г. против решение № 60 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 18.ІV.2017 г., постановено по т. д. № 47/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 204/22.ХІІ.2016 г. на ОС-Русе по т.д. № 187/2016 г.: за отхвърлянето – като неоснователен – на неговия конститутивен иск с правно основание по чл. 517, ал. 3 ГПК с предмет прекратяване на ответното [фирма]-гр. Р..
Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на закона – „чл. 517, ал. 3 ГПК”, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който – на основание същия текст от ГПК – да бъдело прекратено ответното [фирма]-гр. Р.. Инвокиран е довод, че смисълът, вложен в посочената разпоредба на процесуалния закон, бил точно обратен на приетото с атакуваното въззивно решение, тъй като неплащането на припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото на д-вото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, вкл. и когато стойността на съответния дружествен дял се оказва отрицателна величина, налагало прекратяване на такъв вид търговец, вкл. с произтичащата от това последваща негова ликвидация.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател, действащ чрез своя синдик, обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. без посочване на която и да е от трите допълнителни предпоставки за това, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво в практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК:
„Следва ли да бъде прекратено търговско дружество в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК, ако е установено, че към момента на изтичане на тримесечния срок припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото на търговеца, определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, е с отрицателна стойност – предвид това, че стойността на пасивите по баланса на дружеството надхвърля тази на неговите активи?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Р. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Р. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на русенското [фирма] (в несъстоятелност), представлявано от неговия синдик И. Хр. Г. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Формулираният от търговеца настоящ частен касатор единствен правен въпрос е предмет на отрицателен отговор, даден с атакуваното решение на Великотърновския апелативен съд, който в тази връзка се е позовал на задължителната /по онова време – бел. на ВКС/ практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 149/22.ІІ.2016 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 1747/2014 г., с което дословно се приема, че отхвърлянето на конститутивния иск с правно основание по чл. 517, ал. 3 ГПК – в хипотезата на установено по делото по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ превишаване на стойността на пасивите над активите в имуществото на конкретно ООД, не следва да се обвързва с предпоставките на изр. 3-то от третата алинея на чл. 517 ГПК, тъй като те са относими към съвършено различната хипотеза, при която това дружество дължи на съдружника равностойността на дела му и доброволното плащане към взискателя е предназначено да осуети прекратяване на дружеството с последиците по чл. 266 и сл. ТЗ /т.е. ликвидацията на търговеца/. Докато постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 114/11.ІІ.2009 г. на І-во т. о. на ВКС по т. д. № 271/09 г. се отнася изцяло до последната разисквана хипотеза, така както и другото, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 77/6.VІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 57/2011 г. В заключение, налице е и последващо решение № 178/22.ІІ.2016 г. на състава на ІІ-ро то. на ВКС, постановено по т. д. № 2316/2014 г. /също в пр-во по чл. 290 ГПК/, според което дружеството с ограничена отговорност /ООД/, което е ответник по иск с правно основание по чл. 517, ал. 3 ГПК, не дължи на взискателя ищец изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника длъжник, когато според баланса към кая на месеца, през който е прекратена участието на този съдружник, пасивът превишава активите на дружеството. Наличието на такава константна, задължителна практика на ВКС, в съответствие с разрешенията на която е било постановено и атакуваното решение на Великотърновския апелативен съд, изключва приложно поле на касационния контрол в единствено възможната в процесния случай хипотеза по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, касаторът [фирма] (в несъстоятелност) ще следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Р. – съгласно приложените към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие № 0155986/16.VІІІ.2017 г., както и списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 18.ІV.2017 г., постановено по т. дело № 47/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] (в несъстоятелност) ЕИК[ЕИК] със служебен адрес [населено място], [улица], представлявано от своя синдик И. Хр. Г. – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІІІ, СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2