О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 18.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №688/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба ответницата по исковата молба З. Г. С. – Ж. от [населено място], приподписана от адв. И. В., против въззивно определение №9860/01.7.2011 г. по ч.гр.д.№7239/2011 г. по описа на Софийския градски съд, а.о., ІІІ-В състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
Д. Г. С. от [населено място] е предявил против З. Г. С. – Ж., Ж. Т. Ж. и А. Ж. Ж. обективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД.
С определение от 18.5.2010 г. по гр.д.№18201/2010 г. Софийският районен съд, ГО, 37 състав, е прекратил производството по делото по отношение на ответниците Ж. Т. Ж. и А. Ж. Ж., поради оттегляне на предявените искове по отношение на тези ответници.
С определение №9860/01.7.2010 г. по ч.гр.д.№7239/2010 г., по частна въззивна жалба от ответниците по исковата молба Ж. Т. Ж. и З. Г. С. – Ж., Софийският градски съд, а.о., ІІІ-В състав, е потвърдил определението на първата инстанция.
Прието е, че оттеглянето на исковата молба е едностранно процесуално действие на ищеца, което съгласно чл.232 ГПК не изисква съгласие на ответника, когато е заявено до приключване на първото заседание по делото като съдът в този случай е длъжен да прекрати производството. Въззивната инстанция не е споделила оплакването на частните въззивни жалбоподатели за нарушаване принципа за дирене на обективната истина, тъй като на ищеца принадлежи процесуалното правомощие да посочи ответниците по своя иск. Съдът е стигнал до извод за неоснователност на довода за наличие на необходимо другарство, като е изходено от изявлението на ищеца, че не търси солидарна отговорност в допълнителната си молба, както и че в процесния случай не се касае за правоотношение, което изисква задължителна съвместна процесуална легитимация на ответниците, тъй като заявената претенция е облигационна – за присъждане на парична сума на основание правилата за неоснователно обогатяване.
В изложението към частната касационна жалба се поставя въпроса дали в случай на солидарна отговорност за оттеглянето на иска е необходимо съгласието на всички другари. Като противоречива практика се сочи решение №1079/01.12.2005 г. по гр.д.№511/2003 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците по частната касационна жалба не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок.
За да се произнесе по поставения в изложението въпрос съдът съобрази следното:
Поставеният от частната касационна жалбоподателка въпрос е неотносим към спора, тъй като в процесния случай не е налице искане за солидарна отговорност. Въпросът е зададен бланкетно без да се отчете обстоятелството, че съдопроизводственото действие на ищеца е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.232 ГПК. Поради това обжалваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №9860/01.7.2011 г. по ч.гр.д.№7239/2011 г. по описа на Софийския градски съд, а.о., ІІІ-В състав, по подадена от З. Г. С. – Ж. частна касационна жалба, вх.№61881/07.9.2010 г., приподписана от адв. И. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: