О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр.София, 19.11.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, I гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2828 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. М. П. от гр. П., против решението от 02.01.2008г., постановено по гр.д. №475/2007г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която, след като е отменено частично осъдителното решение от 24.07.2006г. по гр.д. №1962/2005г. на Плевенски районен съд, е отхвърлен предявения от М. М. П. против С. П. Ц. иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за разликата от 8 092,36лв. до 9 859,43лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. П. Ц. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и обжалваемият интерес е в размер над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на Ігр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваната част от въззивното решение след като е отменено частично осъдителното решение на първоинстанционния съд, е отхвърлен предявения от М. М. П. против С. П. Ц. иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за разликата от 8 092,36лв. до 9 859,43лв., представляваща общата стойност на част от втората и целите трета до девета месечни вноски включително, дължими по договор за заем.
Въззивният съд е приел по възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност, че следва да се приложи тригодишна давност по буква „в“ към чл. 111 от ЗЗД, защото в случая са уговорени периодични плащания.
Релевираният от касатора материалноправен въпрос е дали задължението на ответника представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 от ЗЗД, за да се приложи тригодишният давностен срок.
По този съществен правен въпрос за основателността на иска за изпълнение на договорно задължение за периодично плащане трайната съдебна практика е в смисъла, в който се е произнесъл въззивният съд, поради което неоснователни са доводите за наличие на релевираното от жалботодателя основание за допускане на касационното обжалване. Приложените съдебни решения, на които касаторът се позовава, са неотносими към спора, тъй като не се отнасят до еднородни с настоящия случай. В случая съгласно договора за заем вземането по главницата е разпределено на погасителни вноски с определени падежи. След като страните са уговорили задължение за периодично плащане на сумата по главницата на заема, са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време, за които вземания в съответствие с установената съдебна практика е прието, че представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Предвид изложеното не е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение от 02.01.2008г., постановено по гр.д. №475/2007г. на Плевенски окръжен съд, обжалваната от М. М. П. част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: