О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София 17.10.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3167/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. А. С. срещу решение № 161от 03.07.2008г по гр.дело № 210/2008г. на Търговищкия окръжен съд , с което в частта относно определения ежемесечен режим на лични контакти между единия родител и детето след постановен развод , въззивният съд е постановил решение по същество след частична отмяна на решение от 29.04.2008г по гр.д.374/2008г на Търговищкия районен съд . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 . От значение за развитието на правото в областта на семейно- правните проблеми е какъв режим на лични контакти е приложим , когато възрастта на детето е до три години . Според защитата на касаторката в тези случаи е недопустимо режимът на виждане да включва контакт с отвеждане , осъществяван по местожителството на другия родител и решение на Върховния касационен съд в тази насока ще е съответно на закона .
Ответникът по касация З. М. И. поддържа ,че законът е приложен точно и няма място за противоречиво или корективно тълкуване на правни норми по поставения проблем .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата е аргументирана с фактическа , но не и правна необходимост , свързана с прилагането на закона . Освен това не може да бъде възприет доводът за наличие на така изтъкваната житейска необходимост, по възрастов признак да се изключи допустимостта на определен режим на личен контакт между детето и другия родител след развода . Както е приел още Върховния съд в задължителната си тълкувателна практика, цитирана и съобразена от въззивния съд, а и както защитата на касаторката изтъква в обосновката си , режимът на лични контакти , осъществяван от единия родител с дете, което не е предоставено на него за отглеждане , е материално- правен въпрос ,който следва да разглежда за всеки отделен случай. Върховен касационен съд не съзира основание да изостави това разбиране и по формален признак , с оглед възрастта на детето , да укаже на задължителни правила при налагане на определен режим в личните контакти при група случаи ,като не се допуска преспиване на детето при другия родител до навършване на 2-3 годинишна възраст . Подобно тълкувателно указание би се явило несъвместимо с материалния закон , предвид ясната норма на чл. 106 ал.2 от СК . Следва да се добави ,че в настоящия случай въззивният съд е съобразил именно задължението си да прецени всички обстоятелства,а не само едно от тях , преценил е тези обстоятелства с оглед интереса на детето , а не с оглед на неприемливия интерес детето да бъде ограничавано в необходимия за емоционалното му развитие контакт ,при наличие на необосновани резерви на единия родител към другия родител.
Ето защо не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и поддържаният от касаторката довод за относимост на случая към въпрос от съществено значение за развитието на правото не следва да бъде възприет .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 161от 03.07.2008г по гр.дело № 210/2008г. на Търговищкия окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .