ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
гр. София, 05.11. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3567 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. С. срещу решение № 486 от 28.03.2008 г. по гр. д. № 183/08 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата Р. В. В..
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 99 от 04.10.2007 г. по гр. д. № 2291/07 г. на Районен съд гр. П., с което предявения от Д. С. срещу Р. В. иск по чл. 97 вр. с чл. 255 ГПК, че не дължи сумата от 2 122 лв. обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС за периода от 12.10.1999 г. до 25.09.2003 г., е отхвърлен. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като решението досежно уважения иск по чл. 31 ал. 2 ЗС не е обезсилено. Обезсилването касае само тази част която се отнася до извършване на делбата.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос за дължимостта на обезщетение за ползуване на съсобствен имот, след като решението за извършената съдебна делба е обезсилено. Сочат се основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 КТ. За да се допусне касационното обжалване според този критерий, посочената практика трябва да се отнася до съществения въпрос.становено е по делото, че Р. В. е предявила иск за делба на апартамент останал в наследство от родителите и. С решение № 220 от 07.10.2002 г. по гр. д. № 2758/02 г. Районен съд гр. П. е допуснал извършването на делбата. В производството по сметки Р. В. е предявила срещу Д. С. иск за заплащане на обезщетение за ползуване на имота. С решение № 260 от 03.12.2003 г. Районен съд гр. П. е изнесъл имота на публична продан, като е осъдил Д. С. да заплати на Р. В. 2 122 лв. обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС за периода от 12.10.1999 г. до 25.09.2003 г. С решение от 17.08.2004 г. по гр. д. № 291/04 г. Окръжен съд гр. П. е отменил първоинстанционното решение в обжалваната от Д. С. част, възложил е имота в дял на Д. С. и го е осъдил да заплати за уравнение на дяловете на другите съделители по 6 375 лв. със законната лихва. С решение № 146 от 27.06.2005 г. по гр. д. № 2758/ 02 г. Районен съд гр. П. е обезсилил решение № 260 от 03.12.2003 г. и е изнесъл имота на публична продан. С решение № 519 от 08.03.2006 г. по гр. д. № 2591/05 г. Окръжен съд гр. П. е отменил решение № 146 от 27.06.2005 г. в частта, в която е определена първоначалната цена за изнесения на публична продан имот, определил е нова цена, като е оставил в сила решението в останалата му част. С решение № 2 от 05.02.2007 г. по гр. д. № 469/06 г. ВКС ІV ГО е оставил в сила въззивното решение. На 02.11.2004 г. Р. В. се снабдила с изпълнителен лист срещу Д. С. за дължимото обезщетение. Цитираните тълкувателни решения № 1 от 4.01.2001 г., № 1 от 17.07.2001 г. и № 2 от 2.07.2004 г. на ВКС ОСГК разглеждат конкретни въпроси във връзка с въззивното и касационното производства и нямат отношение към повдигнатия от касатора спорен въпрос за дължимостта на обезщетение за ползуване на имот по време, когато е бил съсобствен и преди частичното обезсилване на решението за начина на извършване на делбата.
Касаторът сочи като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Според него, въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма което да е от значение за развитието на правото, а за преценка на конкретни факти.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 486 от 28.03.2008 г. по гр. д. № 183/08 г. на Окръжен съд гр. П..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: