О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№62
София, 30.01.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети и осми януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4693 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Т. М., Й. П. М. , приподписана от адв. Д от Варненска адвокатска колегия против решение № 407/14.04.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1480/2006 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като В. И. П. и И. И. П. не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените снования за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, А. Т. М. и Й. П. М. са осъдени на осн. чл. 108 ЗС, да предадат на В. И. П. и И. И. П. владението върху подробно описана реална част от недвижим имот.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторите се обосновават с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като в същото време представят и две решения на състави на Върховния касационен съд, от което може да се приеме, че твърдят противоречиво решаване на процесуално-правния въпрос, посочен като съществен.
Той е произнасяне по иск с правно основание чл. 108 ЗС относно реална част от имот /несъществуващ обект/.
Въпросът засяга допустимостта на исковото производство, съответно допустимостта на обжалваното решение.
Той, обаче, не е съществен за разрешението, дадено в обжалваното решение.
Въпреки, че диспозитивът на съдебния акт е непрецизен, с него съдът се е произнесъл относно защитаваното от ищците субективно материално право, а то е собствеността върху имоти пл. № 722 и 723. Приел е, че те се легитимират като собственици на двата имота, а ответниците владеят само част от тях, индивидуализирана с помощта на скица, изготвена от вещо лице. Тя е приподписана от съда и е част от неговото решение.
Следователно, в случая няма заявени и признати права на ищците върху обект, който не съществува в правния мир. Съдът е постановил ревандикация само на частта от недвижимия имот, която е неоснователно владяна от ответниците.
Не е налице и второто условие по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като приложените от самия касатор две решения разглеждат случаи, в които е уважен иск за ревандикиране на част от недвижим имот. Това разрешение е последователно застъпвано в практиката на Върховния касационен съд и на съдилищата в страната, не създава трудности в тълкуването, нито налага такова с оглед точното приложение на материално-правната норма и развитието на правото. Не е установено противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В заключение, жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от А. Т. М., Й. П. М. , приподписана от адв. Д от Варненска адвокатска колегия против решение № 407/14.04.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1480/2006 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: