О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 29.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4885 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. С. Г. и Д. С. Д. , чрез пълномощника им адвокат Т, против решение № 123 от 10.07.2008 г., постановено по гр.д. № 137 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е отменено решение № 56 от 20.06.2005 г. по гр.д. № 120/2005 г. на Радневския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от П. С. Г. и Д. С. Д. против НЕК-Е. , гр. С. иск по чл.200 от КТ за сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. С. Д.
Ответникът Н. Е. , гр. С. не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
При безспорни по делото факти – трудова злополука от 4.04.2002 г., в резултат на която е причинена смъртта на П. С. Д. , чиито единствени наследници са ищците-негови брат и сестра – е прието, че исковете за присъждане обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни, тъй като ищците не са сред лицата, имащи право на иск за неимуществени вреди съгласно ППВС № 6/61 г., ППВС № 2/74 г. и ППВС № 5/69 г.
Касаторът счита, че посочените Постановления на Пленума на ВС имат приложение в случаите на непозволено увреждане по ЗЗД, но не и при предявен иск с правно основание чл.200 от КТ, който е приет и е в сила от 1.01.1987 г. и урежда по нов начин тази материя, като се касае до съществен материалноправен въпрос, тъй като се засягат аспекти на закона с широк обществен интерес – създаване на безопасни условия на труд, поради което с произнасянето на касационния съд ще достигне до уеднаквяване на практиката.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В настоящия случай посоченото основание не е налице. Върховният касационен съд вече се е произнасял по приложението на тълкуването, дадено в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. при разрешаване на спорове за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на смърт, настъпила вследствие на трудова злополука при действието на чл.200 от КТ – решение № 724 от 21.04.2005 г. по гр.д. № 259/2003 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
В обобщение не е налице е хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 10.07.2008 г., постановено по гр.д. № 137 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: