1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр. София, 11.10.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2293 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Х. Д. Я., З. И. Я. и Й. И. С., тримата от [населено място] и чрез процесуален представител адв. Е. С. срещу определение № 467 от 09.07.2019г. по т. д. № 1550/2019г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационната жалба на Х. Д. Я., З. И. Я. и Й. И. С. против въззивно решение № 116 от 26.02.2019г. по в. т. дело № 1368/2018г. на Старозагорски окръжен съд, производството по делото е прекратено като недопустимо и касаторите са осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата 100 лв. – деловодни разноски за касационното производство, формирани от дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поддържат становище, че цената на предявените искове е над 20 000 лв., поради което касационната жалба е процесуално допустима. Молят определението да бъде отменено и касационното производство да бъде продължено.
Ответникът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт П. П. Т. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението на ВКС, поради което моли същото да бъде потвърдено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на Търговска колегия на ВКС е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като решението на Старозагорски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, предвид произхода на претендираното вземане по аргумент от чл. 286, ал. 1 във връзка с чл. 287 ТЗ. Посочил е, че се касае до обективно кумулативно съединени осъдителни искове, поради което за приложението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е меродавна цената на всеки един от тях, а не общият сбор на цените им.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 86/2017г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предвиденият в посочената правна норма минимален размер за обжалваемост пред касационната инстанция на въззивния съдебен акт се преценява съобразно цената на всеки отделен иск, като разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК е неотносима към разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от „Райфайзенбанк /България/“ срещу настоящите частни жалбоподатели обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, връзка с чл. 432, ал. 1 ТЗ, чл. 138 ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми, представляващи неизпълнени задължения по договор за банков кредит от 04.09.2008г. и сключени към договора Анекс № 1 от 10.03.2011г. и Анекс № 2 от 04.12.2012г.: главница в размер на 18 627,73 лв., от която сума 2 747,34 лв. представляват редовно падежирала главница, формирана от неплатени вноски с падежи от 15.07.2014г. до 15.05.2016г., а сумата 15 880,39 лв. – предсрочно изискуема главница; редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 4 033,03 лв., начислена за периода от 15.08.2014г. до 02.06.2016г., вкл.; наказателна лихва /неустойка/ в размер на 545,88 лв., начислена за периода от 15.07.2014г. до 02.06.2016г. вкл.; разход за куриерски услуги в размер на 72 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.06.2016г. до окончателното им изплащане.
Делото е търговско, тъй като претендираните вземания произтичат от договор за банков кредит – абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. Цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове е под 20 000 лв. Следователно касационната жалба е процесуално недопустима, поради което правилно е оставена без разглеждане от съответния съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частните жалбоподатели не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК частните жалбоподатели трябва да заплатят на ответника по частната жалба възнаграждение за юрисконсулт в размер 100 лв., определено по реда на чл. 37 ЗПрП.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 467 от 09.07.2019г. по т. д. № 1550/2019г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.