Определение №620 от 14.8.2012 по търг. дело №395/395 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 620

София, 14.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.02.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 395/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 106 от 21.02.2011 год., по т.д.№ 335/2010 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 30. 03. 2010 год., по т.д.№ 178/2008 год., при условията на чл.271, ал.1 ГПК, е отхвърлен предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма] иск по чл.88, ал.1, пр.2, във вр. с чл. 87 ЗЗД за сумата 29 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.07.2008 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне от страна на въззивния съд по основание, различно от твърдяното от ищеца за разваляне на договора, което, според касатора, е равнозначно на произнасяне по непредявен иск.
Алтернативно се поддържа и оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила – чл.6 ГПК, чл.9 ГПК и чл.154, ал.1 ГПК поради което се иска отмяната му.
Излагайки подробните си съображения във вр. с твърдяните пороци, касаторът възразява срещу обосноваността на изводите на въззивния съд относно приетото конкретно неизпълнение за разваляне на сключения между страните договор за ремонт и рехабилитация на хидрогенератор ХГ-2, предвид изрично въведеното с исковата молба основание за отпадане на облигационната връзка-допусната от изпълнителя забава повече от 15 дни при изпълнение на договорните му задължения, както и за параметрите въз основа на които е отречена поддържаната от ищеца идентичност между сключения впоследствие договор с друг изпълнител и процесния, с оглед въведените от ответника възражения, касаещи техническите и финансови параметри на същия.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.З, тЛ ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и т.З ГПК. Твърдението на касатора е, че произнасяйки се по различно от твърдяното в исковата молба основание за разваляне на договора между страните, въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, независимо, дали несъответствието е пълно или частично и това му разрешение е в противоречие както с трайно установената съдебна практика, така и със задължителната практика на ВКС, последната обективирана в т.8 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Като израз на първата са посочени 5 определения на отделни състави на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК, както и решения на ВКС : № 979/20.10.2008 год., по гр.д.№ 93/2008 год. на III г.о. и № 305/14.07.2009 год., по гр.д.№ 1202/2008 год. на П-ро г.о..
Същевременно според изложеното разрешените от въззивния съд въпроси на процесуалното право, а именно: „Дали произнасянето по ненаправени възражения представлява израз на диспозитивното начало или израз на служебното начало в процеса „; Как произнасянето по непредявено възражение се съотнася към разпределението на доказателствената тежест и ако е недопустимо, как това произнасяне се отразява на съдебния акт? „, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Въведеното основание по т.З на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано със засиленото диспозитивно начало по действащия ГПК и определяне предмета на делото и обема на дължимата защита, по силата на изрично разпореденото от чл.6, ал.2 ГПК, от страните, като приложим този принцип към ответника сочи на празнота в правото, налагащо запълването и по реда на чл.290 и сл. ГПК,
Позовавайки се на възприетото от въззивния съд приложение на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД и анализирайки доводите на ищеца в тази насока жалбоподателят поддържа основанието по т.З на чл.280, ал.1 ГПК и в .2 на изложението си, като твърди, че „така възникналият спор“ се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като договорът за изработка е един от най- разпространените видове договори и има стотици разновидности, като при развалянето му често се стига до сключването на нов.
Поради това хипотезата на разваляне на договора за изработка и сключването на втори договор със същия предмет е много често срещана и важна за гражданския и търговския оборот, а по тази хипотеза няма никаква съдебна практика.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, по съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, свеждащи се всъщност до преповтаряне на оплакванията от касационната жалба, като алтернативно е въведено и възражение срещу основателността на касационните оплаквания на жалбоподателя.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и проври данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по предявения иск правно основание чл.88, алЛ, изр.2 ЗЗД , с който се претендира заплащане на обезщетение за причинени вреди, произтичащи от разваляне на договор за ремонт и рехабилитация на хидрогенератор /ХГ-2/ на ВЕЦ П., част от каскада П. от 31.07.2006 год. и сключване на втори договор от възложителя с нов изпълнител, със същия предмет, но на по-висока цена въззивният съд е приел, че при така събраните по делото доказателства и въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, не е доказано да е налице пълна идентичност на двата договора, разликата в цените на които да съставлява причинената на ищеца вреда, подлежаща на обезвреда.
Същевременно решаващият съд, позовавайки се на приложените по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната специализирана експертиза е счел, че искът се явява неоснователен и поради недоказано към момента на волеизявлението за частично разваляне от 05.02.2008 год. неизпълнение от страна на ответника на възложеното му в частта от ремонта на статора на ХГ-2, независимо, че е приел за установено, че с едностранното си волеизявление ищцовото ТД е упражнило преобразуващото си право да развали договора, сключен на 31.07.2006 год. и новиран с допълнително споразумение от 5.10.2007 год., досежно срока на изпълнението, поради забава на изпълнителя – ответник. Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че в случая не е налице твърдяната от касатора вероятност за неговата недопустимост, която съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.1 на TP № 1/19.02.2010 год., сама по себе си да обуслови допускане на касационното обжалване, за извършване необходимата преценка за допустимост. Последователно поддържаното в правната доктрина и съдебна практика становище е, че основанието на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца право.
Следователно, освен, че фактическият състав на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД е самостоятелен и различен от фактическия състав на правото да се развали договора по чл.87 ЗЗД, и включва развален договор, вреди и причинна връзка между тях, то обстоятелството, че изрично в исковата си молба /л.4/ ищецът се е позовал на виновно неизпълнените от ответника различни задължения по договора, между които и обсъденото от въззивния съд, посочвайки, че в резултат именно на последните, формирали длъжниковото неизпълнение, се е стигнало до разваляне на договора, изключва да е налице твърдяното недопустимо произнасяне по непредявен иск, което да обоснове служебно допускане на касационната жалба до разглеждане по същество. Недоказано в тази насока е и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. С решение № 305/2009 год., по гр.д.№ 1202/2008 год. на II г.о. на ВКС е разрешен процесуалноправен въпрос за допустимостта на поставеното въззивно решение, при произнасяне от въззивния съд плюс петитум, който обусловен от различния разгледан предмет на делото – цялата масивна жилищна сграда, построена на регулационната линия, а не визираната от ищеца самостоятелна постройка- баня и тоалетна е неотносим към обжалвания съдебен акт.
С решение № 979/ 2008 год., по гр.д.№ 93/2008 год. на III г.о. е прието, че съдебният акт на въззивния съд е недопустим, поради произнасяне свръх петитум. Констатираният служебно от касационната инстанция порок е обоснован с разгледани от въззивната инстанция искови претенции, основани на чл.431, ал.2 ГПК/ отм./ за частична отмяна на н.а. и на чл.26, ал.2 ЗЗД – за нищожност на обективираната в него безвъзмездна сделка- дарение, каквито ищецът не е заявил с исковата си молба по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, каквато не сочената от касатора хипотеза.
Цитираните определения, постановени по реда на чл.288 ГПК на отделни състави на ВКС не са част от съдебната практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани. В останалата си част поставените от касатора въпроси на процесуалното право, касаещи обхвата и предмета на направените от ответника възражения, дори и да се приемат за значими по см. на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че по начина по който са формулирани, са предмет на теоретични разработки в множеството учебниците по граждански процес, то по отношение на тях не е осъществено визираното от касатора основание по т.З на чл.280, ал.1 ГПК.
Последното, съгласно задължителните разяснения в т.4 на TP № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, намира приложение, само когато конкретната правна норма, поради неяснота, непълнота или вътрешна противоречивост, изисква действителното и съдържание да бъде уточнено чрез корективно тълкуване или когато се налага да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето различно, предпоставено от необходимост да бъде осъвременено, поради настъпили промени в обществените отношения, при които е било създадено, а точното прилагане на закона изисква конкретният фактически състав да бъде подведен под разпоредбата, която действително го урежда по съдържание и обем, като с оглед въведената от законодателя кумулативност, това точно прилагане на закона за да е релевантно, трябва да е от значение за правото, какъвто не е разглежданият случай.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че по приложението на чл.6, ал.2 ГПК съществува задължителна, по см. на т.2 на TP № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, съдебна практика на касационната инстанция, създадена по реда на чл.290 и сл. ГПК, а това обстоятелство въобще изключва приложимостта на критерия за селекция по т.З на чл.280, ал.1 ГПК.
В т.2 от изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК към касационната жалба конкретен материалноправен въпрос, който да е релевантен за крайния изход на делото, не е формулиран от касатора и доколкото извън правомощията на настоящата инстанция е да изведе същия самостоятелно въз основа на въведените от страната доводи, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, то следва, че в този случай липсва основната главна предпоставка за допускане на касационното обжалване и искания достъп до касационен контрол се явява неоснователен само на това основание.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 106 от 21.02.2011 год., по т.д.№ 335/2010 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top