О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2505 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2-във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4185 от 30.VІ.2015 г. на шуменското [фирма], подадена по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК против разпореждане № 1497 на Варненския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 23.ІV.2015 г. по т. д. № 737/2014 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – е била върната касационна жалба на това дружество /с вх. № 2307/7.ІV.2015 г./ срещу постановеното по това дело въззивно решение № 51/26.ІІ.2015 г.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното разпореждане за връщане на касационната му жалба, търговецът частен жалбоподател претендира за отменяването му и за връщане на делото във Варненския апелативен съд: за по-нататъшно надлежно администриране на неговата редовна касационна жалба и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Инвокират се доводи, че „няма опора в закона” изводът на въззивния съд, че дължимото, съгласно чл. 62, ал. 3 КТ уведомление на работодателя до Н., представлявало елемент от фактическия състав на валидно сключен трудов договор с юрисконсулт, приподписал в случая върнатата касационна жалба, съгласно изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК.
Ответното по настоящата частна жалба „Вивай пианте батистини” – земеделско дружество със седалище в Морторано ди Чезена, Италия, не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. Шумен ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Със свое разпореждане № 1233/22.05.2015 г. съдията-докладчик от 3-и с-в на Варненския апелативен съд, ТК, като е констатирал, че касационната жалба /с вх. № 2307 от 7.ІV.2015 г./ на [фирма]-гр. Шумен е била приподписана от неговия юрисконсулт Милен Кирилов Кънчев, легитимиран с приложен към нея безсрочен трудов договор от 1.01.2014 г., е дал последващо указание на същия да представи и уведомление до Н., дължимо от работодателя му съгласно чл. 62, ал. 3 КТ. Съответно с атакуваното в настоящето пр-во разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е било прието, че въпросното уведомление за наличието на трудов договор до Н. било част от фактическия състав на същия и неизпълнението на указанието за представяне на такова уведомление правело касационната жалба нередовна от гледище изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК.
Този извод на въззивния съд е незаконосъобразен и не може да бъде споделен.
Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. В процесния случай данните по делото са, че сключеният на 1.І.2014 г. между [фирма]- по онова време със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област Т., като работодател, и – от друга страна, Милен Кирилов Кънчев от [населено място], като юрист (юрисконсулт), трудов договор е било извършено именно в изискуемата от закона форма за валидност (ad solemnitatem). Нещо повече: изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за писмена форма на трудовия договор се счита удовлетворено както когато е съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления и същият е подписан от страните, но така и когато е подадена писмена молба за постъпване на работа и приемането на предложението от работодателя в писмена форма (заповед, акт или с друго название документ за назначение) достигне у предложителя – в този смисъл е Р. № 467/31.І.2014 г. на състав от ІV-то г.о. на ВКС, постановено реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 2392/2013 г. Отделно от горното, формирана е и задължителна практика – в положителен смисъл – по материалноправния въпрос дали е валиден трудов договор, по отношение на който не е изпълнено изискването на чл. 62, ал. 3 КТ: постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 218/5.VІІ.2011 г. на състав на ІІІ-то г. о. на ВКС по гр. дело № 775/2010 г. Ето защо в случая се налага извод, че – като неправилно /незаконосъобразно/ – атакуваното от шуменския търговец разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК ще следва да се отмени и делото да бъде върнато на същия състав на Варненския апелативен съд – за по-нататъшно надлежно администриране на подадената от д-вото настоящ частен жалбоподател касационна жалба /с вх. № 2307 от 7.ІV.2015 г./
В заключение, независимо този благоприятен за шуменското д-во изход на делото в настоящата инстанция, не следва да бъде уважено искането му по чл. 78, ал. 8 ГПК (вкл. и досежно платената по с/ка на ВКС държавна такса от 15 лв.), тъй като отговорността на насрещната по частната жалба страна за разноски не може да е функция от усмотрението на жалбоподателя дали да представи по делото или не въпросното уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане № 1497 на Варненския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 17.VІ.2015 г. по т. д. № 737/2014 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Варненския апелативен съд за по-нататъшни действия по надлежното администриране на подадената от [фирма]-гр. Шумен касационна жалба с вх. № 2307/7.ІV.2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2