4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр. София, 24.07.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 422 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Й. В. и Н. А. В., чрез пълномощника им адв. И. Н., срещу решение от 23.11.2010 г., по в.гр.д. № 6088/2010 г. по описа на СГС, Административно отделение, III “Б” състав, в частта, с която е отменено като неправилно и незаконосъобразно решение от 22.12.2009 г., постановено по гр.д. № 20321/2008 г., по описа на СРС, 34 с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от Ц. К. С., М.-С. С. К., С. С. С., К. С. Б., Д. Р. С.-Х. и Р. Р. С. срещу Н. Й. В. и Н. А. В. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху описания процесен имот и с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят по 2 084.83 лева обезщетение за ползване без основание на описаното в решението сутеренно помещение, за периода 01.08.2003 г. – 17.07.2008 г., както и в частта, в която на ответниците са присъдени разноски в размер на 1 050 лева, и вместо нето е постановено друго, с което ищците са били признати по отношение на ответниците за собственици на описания недвижим имот, а последните са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС собствеността върху същия, както и да заплатят на ищците по 2 084.83 лева обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за ползване без основание на процесното помещение за периода 01.08.2003 г. – 17.07.2008 г.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК
Ответниците по касационната жалба – Ц. К. С., М.-С. С. К., С. С. С., К. С. Б., Д. Р. С.-Х. и Р. Р. С., чрез пълномощника си адв. Б. Р., са депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, са изложили твърдения за недопустимост на касационното обжалване. Претендират направените пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторите не са формулирали изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, респективно който е решаван противоречиво от съдилищата. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК те са изложили по същество оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1 или точка 2 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторите са поставили три процесуалноправни въпроса единствено във връзка с наведеното основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което са се позовали. Съгласно визираното основание на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
В самата касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. не е посочено какво е значението на поставените процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Не на последно място, по така поставените от касаторите процесуалноправни въпроси има трайна и безпротиворечива съдебна практика на ВКС, намерила отражение в цитираните в касационната жалба тълкувателни решения на ВКС.
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по принцип на ответниците по касационната жалба се дължат направените деловодни разноски за настоящото производство, но в конкретната хипотеза не са ангажирани доказателства от същите, че такива разноски са били направени, поради което такива не следва да им се присъждат.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.11.2010 г., по в.гр.д. № 6088/2010 г. по описа на СГС, Административно отделение, III “Б” състав, в частта, с която е отменено решение от 22.12.2009 г., постановено по гр.д. № 20321/2008 г., по описа на СРС, 34 с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от Ц. К. С., М.-С. С. К., С. С. С., К. С. Б., Д. Р. С.-Х. и Р. Р. С. срещу Н. Й. В. и Н. А. В. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху описания процесен имот и с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят по 2 084.83 лева обезщетение за ползване без основание на описаното в решението сутеренно помещение, за периода 01.08.2003 г. – 17.07.2008 г., както и в частта, в която на ответниците са присъдени разноски в размер на 1 050 лева, и вместо нето е постановено друго, с което ищците са били признати по отношение на ответниците за собственици на описания недвижим имот, а последните са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС собствеността върху същия, както и да заплатят на ищците по 2 084.83 лева обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за ползване без основание на процесното помещение за периода 01.08.2003 г. – 17.07.2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: