О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
С., 28.05. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1471 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Х. Д. Х., Д. И. К. – Х., О. В. П. и [фирма], С. с управител Й. К. срещу въззивно решение № 667/28.04.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 295/2011 г.
Излагат доводи за неправилност.
Насрещната страна М. С. Т. чрез адв. В. Б. П. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не саналице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Х. Д. Х., Д. И. К. – Х., О. В. П. и [фирма], С. с управител Й. К. са предявили срещу М. С. Т. за разваляне на договор, с който са й учредили вещно право на строеж. Основанието – няма кой да изпълни строителството на сградата.
Искът е отхвърлен от състав на Софийски градски съд. Решението е потвърдено от въззивния Софийски апелативен съд.
Съдът установил, че ищците, които са съсобственици на един терен в [населено място] взаимно си учредили право на строеж върху конкретно опеделени обекти в бъдеща сграда, която трето лице – [фирма] трябвало да построи. Срещу строителството търговецът получил от собствениците право на строеж върху конкретни обекти от бъдещата сграда. Съсобствениците отстъпили безвъзмезно право на строеж и в полза на М. Т..
Установено е още, че [фирма] се отказал от придобитото вещно право на строеж.
При така установеното съдът направил извод, че иска е неоснователен – липсата на строител няма отношение към изпълнението на договора, с който е учредено вещното право на строеж, а и Т. няма отношение към строителството на бъдещата сграда. Неосъществяването на стоеж в срок има друга правна последица – по чл. 67 ЗС.
Съдът допълнително е изложил доводи, че договорът би могъл да се развали евентуално при установяване на други обстоятелства, на друго, незаявено основание или пък да се прекрати по право, но няма законово основание да се уважи иска, така, както е предявен – при изложените правопораждащи юридически факти и заявен петитум.
В изложението по същество касаторите са развили правни доводи и своето разбиране за установените по делото факти, както и правното им интерпретиране.
Както е изяснено в ТР 1-2009-2009 ОСГТК ВКС, в процедурата по чл. 288 ГПК се разглеждат конкретни правни въпроси, по които се е произнесъл в обжалвания акт въззивния съд, за да достигне до крайното си заключение. К. трябва да изясни какво е конкретното им отношение към резултата по спора, което ще наложи разглеждането им от касационната инстанция, ако са налице и допълнителните условия по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Несъгласието с постановеното от съда, не е такава обосновка, нито отменя изискването за формулиране на правния въпрос, при решаването на който въззивният съд е достигнал до съответния резултат, като определението му противоречи на задължителна съдебна практика или е постановено при наличие на противоречива съдебна практика или пък изисква разглеждането му с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото. Оплакванията за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са касационни основания по чл. 281 ГПК и по тях съдът се произнася по съществото на касационнатата жалба, ако педи това в производството по чл. 288 ГПК е допуснал същата за разглеждане.
В случая, при уточнение от касационната инстанция, повдигнатите правни въпроси са за възможността да се иска разваляне на договор по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 22, ал. 2 ЗЗД, щом М. Т. е трето ползващо се лице; може ли едно лице да получи нещо, въпреки, че основанието за това е отпаднало и в частност за наличие на основанието по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД по отношение на М. Т.; следвало ли е съдът да вземе предвид нарушената еквивалентност на престациите на съконтрахентите по договора, с който съсобствениците на земята са учредили в полза на Т. вещно право на строеж.
Поставените въпроси сочат на взаимно изключващи се основания, като никое от тях не отговаря на въведеното като предмет на иска чрез исковата молба.
Искът не се основава на твърдения, че Т. е трето ползващо се лице от договор между съсобствениците и строителя, нито иска е за разваляне на този договор поради неизпълнение на строителя, а и надлежни страни по такава претенция са съконтрахентите, а не бенефициера. От друга страна [фирма] се е отказало от вече придобити по договора в частта за суперфиция вещни права, което само по себе си не рефлектира върху съществуването на договора между него и собствениците на терена, включително за строителство, съответно върху изпълнението на същия.
Евентуалното разваляне на един договор ще има за последица връщане на престациите, като дадени на отпаднало основание. Подобен иск няма, а искането да се развали договор не може да се основава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, защото полученото по един валиден договор е винаги с правно основание. В случая не е предявен и осъдителен иск, претенцията е конститутивна за разваляне на договор, така, че позоваването на института на неоснователното обогатяване е извън предмета на спора.
Липсата на еквивалентност на престациите, нито е въведено като основание на иска, нито може да послужи като причина за разваляне на договор, на осн чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 667/28.04.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 295/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: