О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
Гр.С., 03.10.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2500 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Поделение Товарни превози П. срещу решение №.102/23.03.16 по г.д.№.123/16 на Окръжен съд Хасково – с което е потвърдено решение №.386/11.11.15 по г.д.№.827/15 на Районен съд Димитровград за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна К. С. Б. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил прекратен незаконосъобразно от работодателя – доколкото визираното в заповедта основание за уволнение – чл.328 т.1 т.4 КТ /спиране на работа/, не е било налице. Посочил е, че спирането на работата представлява временно преустановяване на дейността на предприятието или съответнта трудова функция на работника, продължило повече от 15дни; то може да е на цялото предприятие, на негови отдели или звена или на работа от определен вид в предприятието. В случая по делото не е доказано да е било налице спиране на работата в Локомотивен филиал Д. – в който ищцата е заемала длъжността „отчетник, изготвяне наряди” – за повече от 15 работни дни. Доказано е безспорно спиране на работата за повече от 15 дни /27.03.15-4.05.15г./ само за ищцата което е недопустимо. На практика, макар тя стриктно да спазвала работното време, не са й били възлагани задачи – да носи писма, да бъде куриер, да чисти – пощата се получавала от други служители, като за горепосочения период дейността на предприятието или на част от него не е спирала, не е налице прекъсване на дейността на останалите служители, ангажирани със същата работа. Създаден е изкуствен престой само по отношение на ищцата – очевидно с цел да бъде прекратено трудовото й правоотношение – което сочи на злоупотреба с власт от страна на работодателя. Поради това е прието, че не е налице соченото в заповедта за уволнение основание, тя следва да бъде отмена, а ищцата – да бъде възстановена на заеманата длъжност, като й се присъди обезщетение за оставане без работа съобразно чл.225 ал.1 ГПК. Преди тази подробна мотивировка на въззивната инстанция и формирания краен извод за основателност на исковете в края на решението – съответно ясно и недвусмислено възпроизведен и в диспозитива му, в началото на решението /стр.2/ съдът погрешно декларативно е отразил, че правилно първоинстанционният съд е приел, че исковете са неоснователни.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „При направено записване в съдебното решение на следното: ”Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 са неоснователни и недоказани, поради което ги е отхвърлил, който извод се споделя от настоящият съдебен състав” /стр.2 от реш. №.102/23.03.16 по в.г.д.№.123/16 на Окръжен съд [населено място], същевременное записано в частта ”РЕШИ” „ПОТВЪРЖДАВА решение №.386/11.11.15 на Районен съд Димитровград, постановено по г.д.№.827/15, ОСЪЖДА поделение Товарни превози П. да заплати на въззиваемата сумата от 15000лв. направени по делото пред въззивната инстанция разноски”- кое следва да се приеме за вярно – неоснователни и недоказани са исковите претенции на ищцата или сме задължени да изпълним /ПТП П.” решението на въззивния съд?”; 2. „Следва ли при постановяване на съдебно решение съдът да изследва и да вземе под внимание всички доказателства, приети и приложени по делото, включително и свидетелските показания на двете страни по делото, които не са противоречиви, а напротив доказват организационните промени и спирането на работа на ищцата?”; 3.”Допустимо ли е при постановяване на съдебното решение съдът да обоснове решението си с мотивите, че ответникът, в чиято тежест е, не е доказал по безспорен и категоричен начин, че локомотивен филиал Д., в който ищцата е заемала длъжността „отчетник, изготвяне на наряди”, е спирал работа за повече от 15 работни дни. Спирането на работа може да бъде на цялото предприятие, на негови отдели и звена или на работа от определен вид в продприятието. При спирането на работа на отдели или звена на предприятието настъпва съответно престой за работниците и служителите и тези негови структури, като при спирането на работа е от значение временното отсъствие на необходимите организационно-технически условия за извършване на работата, което е и причина за преустановяване на дейността на предприятието или неговата структура, без да е от значение конкретното им проявление”; 4. „Дължат ли се разноски на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК съразмерно с намалената част от ищцата на исковите претенции и допустимо ли е във връзка с осъществяването на процесуално представителство да не се присъдят разноски пропорционално на намалената част на иска при първоначално предявен искът за обща сума в размер на 3138лв./без лихвите/ и присъдена сума за изплащане от ответника в размер на 3019,14лв. т.е. за разлика от 118,86лв.?”.
Настоящият състав намира, че не са налице условията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В случая изведените въпроси не са общи и абстрактни – каквито визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретни, фактически, свързани с конкретните обстоятелства по делото и доказателствените изводи, като отговорът им може да бъде даден при разрешаване на спора по същество – с акта по същество – решението. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК/ /т.1 от ТР №.1/2009 от 19.02.10г./ – а не в настоящата фаза по допускане на касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното въпросите не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.102/23.03.16 по г.д.№.123/16 на Окръжен съд Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: