1
9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 30.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1237/2019г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. В. М. чрез пълномощник адв Я. Д. от САК срещу решение от №18 от 03.01.2019г по в. гр.дело № 4639/2018г.на Софийски градски съд.
Въззивният съд е потвърдил решение №323786 от 26.01.2018г на СРС в частта за отхвърляне на иска за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на почииналия син на ищцата в резултат пътно-транспортно произшествие,настъпило на 13.10.2016г и признато за трудова злополука,при което е ангажирана отговорността на ответника „Пътпроект 2000” ООД на основание чл. 200 КТ, като в следствие проявена груба небрежност от пострадалия и при условията на чл. 201,ал.2 КТ е постановено намаляване на обезщетението със 70 процента, или над сумата 33 000 лева до пълния заявен размер от 110 000 лева искът е отхвърлен.
Като на свой ред е възприел възраженията за съпричиняване поради груба небрежност в същата степен, определена от първата инстанция ,въззивният съд е отменил решението на СРС за размера над сумата 21 000 лева и е отхвърлил иска за разликата от 12 000 лева,определяйки по справедливост обезщетение за неимуществените вреди в размер на 70 000 лева, спрямо който размер е намалил обезщетението съгласно чл. 201, ал.2 КТ. Над определения от въззивния съд съгласно критерия в чл.52 ЗЗД размер първоинстанционното решение е ревизирано и искът е отхвърлен като прекомерно завишен, изтъкната е съдебната практика на ВКС за сходни случаи. Съобразена е родствената връзка,възрастта на пострадалия,близките отношения с ищцата- негова майка , оказваната морална и материална помощ на последната като вдовица, при обстоятелства възприети за установени предвид показанията на разпитаните свидетели.Изтъкнато е, че въпреки близките отношения с ищцата и синовните грижи за нея починалият не е единственото й дете, на чиято подкрепа да разчита ,не е живял в едно домакинство с ищцата, местожителството му е в друг град и е имал свой живот,което също се взема предвид при определяне на паричния еквивалент.
В обжалваното решение СГС е обосновал изводите по приложението на чл.201,ал.2 КТ като е посочил, че при изяснен съгласно приетата по делото автотехническа експертиза механизъм на произшествието са налице признаците на състава – подчертано субективното отношение, довело до осъществяване на грубата небрежност,като елемент от виновно действие на пострадалия работник или служител. При ясно време, сух път (автомагистрала) и добра видимост същият е самокатастрофирал като е съзнавал, че нарушава установени изисквания за безопасност и че с действията си може да причини вредоносен резултат,в случая като нарушава правилата за движение по пътищата и по конкретно чл. 21 от Закона за движение по пътищата,като е шофирал МПС с превишена скорост – минимум с 151.60 км/ч. при ограничение за пътния участък,по който се е движел от 120 км/ч., т. е минимум с 31.60 км/ч над допустимата скорост съгласно чл.21,ал.1от ЗДвП. Произшестгвието причинило смъртта на сина на ищцата и служител на ответника,е по причина отклоняване на МПС от платното за движение надясно, излизане от платното за движение и преобръщане на автомобила.Според постановлението за прекратяване на наказателното производство,основната причина за това е високата скорост на движение от 193 км.ч/ч.,, несъобразена с конкретните условия и превишаваща максимално допустимата в пътния участък от 120 км/ч,а от заключението на САТЕ по делото, причината за това е неупражняване на непрекъснат контрол от водача върху движението на МПС, доколкото в случая завоят на пътния участък,където е станало ПТП,технически е можел да се преодолее и при скорост от 218,03 км/ч, която вещото лице определя като критична без да настъпи странично занасяне на автомобила и без да има загуба на устойчивостта,но в зависимост от физическите възможности на водача и предвид техническите, на автомобила. В случая експертът приема, че управляваното от прострадалия МПС се е движело с минимум 151,6 км/ч., което за съдилищата е било достатъчно да обуслови извод за проявена груба небрежност.Изтъкнато е,че спазването на правилата за движение относно избора на скорост в рамките на максимално допустимата по чл. 21 ЗДвП, са най-елементарни правила,които всеки водач на МПС следва да съблюдава с оглед безопасността на другите участници в движението по пътищата и на собствената си такава,както и че неправилно ищцата се позовава на приложение на чл.20, ал.2 от ЗДвП в случая.Изборът на скорост съгласно задължението на водача по чл.20, ал.2 от ЗДвП следва да е в рамките на максимално допустимата такава,определена в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Противното би означавало водачът на МПС сам да избира скоростта на движение,без да се съобразява с определената като максимално допустима в чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Към касационната жалба, в която се поддържат всички касационни основания за отмяна на решението, е представено изложение.Като основание за допускане до касация се сочат чл.280, ал.1, предл.първо и второ ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, като се поддържа очевидна неправилност на решението. Първата група формулирани въпроси, по т.1-3 от изложението са от решаващо значение за изводите на съда по прилагането на чл.201,ал.2 КТ : следва ли да се отчитат всички обстоятелства, при които е извършено нарушение от страна на работника ,в случая магистрален път ,отлични пътни условия, добра видимост и скорост на движение,която макар да е превишен ,не е критична за преодоляване на съответния пътен участък,поради което се сочи противоречие с реш. № 1026/2009г І. г.о, реш. по гр.д № 1248/2010г ІІІ г.о според които не всяко нарушение на правилата за безопасност е груба небрежност , а преценката е конкратна ; следва ли да се установи пряка причинна връзка между нарушението и настъпилото увреждане , като се изтъква противоречие с реш. № 977/2010г ІV г.о и реш. №18/2012г ІІІ г.о на ВКС относно това изискване ; относно реда за доказване на възражението за груба небрежност въз основа на прокурорско постановление за прекратяване на наказателно дело и експертиза по него,като противоречието е с реш №67/2014г на І т.о на ВКС поради кредитиране на подобни доказателства от въззивния съд.
Поддържа противоречащо на приложената практика на ВКС разрешение и на два въпроса, обусловили решаващите изводи на въззивния съд по прилагането на чл. 52 ЗЗД съгласно критерия за справедлив размер на обезщетението за неимушествени вреди : преценката за определяне на справедливо обезщетение във връзка с наличие на данни за „проявена груба небрежност „ от пострадалия – поради противоречие с реш. № 33/2018г ІІІ г.о на ВКС и др. и по въпроса за определяне на справедливо обезщетение при отгитане на всички релевантни факти , поради противоречие с ППВС №4/1968г ,реш. № 2015/2017г І т.о , реш. № 66/2015г гр.д № 5839/2014г ІV г.о ., основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК Въпросът по т.4 от изложението се аргументира с неправилно завишен процент на приноса което рефлектира върху критерия по чл. 52 ЗЗД .
Доводът за очевидна неправилност се основава на противоречие между изводите на съда и заключението на вещото лице , тъй като съгласно САТЕ единствена причина за произшествието била загубата на контрол върху управлявания автомобил ,а съдът е направил самостоятелно неправилния извод,че причина е превишената скорост , като при това не е намерил за необходимо да вземе предвид пътните условия, които са били отлични ,т.е не са създавали риск при такава скорост.Очевидно неправилно е занижил и обезщетението.
Постъпил е отговор от ответника по жалбата,чрез адв. М. Ш..Въпросите се отнасят до съществото на спора,не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК. Отчетени са всички обстоятелства.При тежки нарушения на ЗДвП в практиката на ВКС се приема че е налице груба небрежност,неупражненият контрол от водача при управлението на МПС не изключва тази квалификация. Претендират се разноски.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По въпроса следва ли да е налице съответствие между действителния принос на пострадалия при настъпване на трудовото злополука при допусната от него груба небрежност по чл.201 ал.2 от КТ и определения от съда процент на съпричиняване е формирана обилна и последователна практика на ВКС по чл.290 ГПК, с която въззивно решение не е в противоречие .
Въпросите за основанието по чл. 201,ал.2 КТ при намаляване отговорността на работодателя е произнесен решаващо от въззивния съд ,разгледал възражение на това основание.При формулирането на въпросите по т.1-3 в тази връзка , е отговорено на общия критерии в чл. 280, ал.1 ГПК ,но не и на специалните селективни критерии за допускане до касационно обжалване , като въззивното решение не е в противоречие с установената практика на ВКС относно фактическите признаци на грубата небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ и подвеждането на установените факти под тази квалификация.Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховен касационен съд ІІІ г.о намира, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса налице ли е именно груба небрежност на пострадалия и свързана ли е тя с настъпилото като резултат ПТП,не е в противоречие с което и да било от представените от защитата решения.Отхвърленият от възизвния съд довод,че при установено управление на катастрофиралия автомобил със скорост,превишаваща с повече от 30 км/ч разрешената за съответния пътен участък, самокатрофирането при ПТП и последвалите вреди следва да се отдадат на друго нарушение на пострадалия,а именно неупражнен контрол от водача по чл.20, ал.2 от ЗДвП и поради това да се изключи проявената от него груба небрежност,не обосновава съображенията по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК, както и тези по чл.280, ал.2 ГПК.
Не е налице противоречие с установената практика на ВКС относно съобразяването на обстоятлествата, които са от значение за квалифицирането на определено поведение като „груба небрежност”.В практиката на ВКС трайно е установено разбирането, че не всяко нарушаване на правилата за безопасност, или на трудовата дисциплина обективира принос на пострадалия по смисъла на чл.201ал.2 КТ. Определението за груба небрежност е дадено по реш. № 510/30.11.2011г по гр.д №1923/2009 ІV г.о ,реш. №291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, по реда на чл. 290 ГПК. В редица съдебни решения (реш. №348/2011г по грд №387/2010 ІV г.о ,реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІV г.о на ВКС и др.),част от която установена съдебна практика е изтъкната от защитата са изяснени признаците, които отличават грубата небрежност, а също и критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл.201, ал.2 КТ, съответно кои са относимите и подлежащи на преценка в тази връзка обстоятелства (реш. № 149/2011 по гр.д.№ 1248 по описа за 2010г. ІІІ г.о., реш. № 348/2011г по гр.д № 387/2010г ІV г.о, реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о , реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІVг.о.реш.№977/2010г по гр.д №298/2009г, ІVг.о, реш. №125/2016г по гр.д №4417/2015г ,реш. №25/2016г по гр.д №3233/2015г ІІІг.о, реш. № 79/2012г по гр.д №673/2011г ІV г.о ,реш. № 290/2015г по гр.д № 15/2015г ІV г.о на ВКС , реш. № 252/2016г на ІV г.о реш. №63/2017г ІV г.о на ВКС и др.)
При конкретния механизъм на произшествието , като стечение на обективни и субективни фактори,обстоятелствата по делото са преценени от въззивния съд съгласно тази съдебна практика, включително формирана за случаи за управление на МПС с превишена скорост (реш. №18/2012г по гр.д №434/2011г ІІІ г.о реш. № 79/2012г по гр.д №673/2011г І. г.о ,реш. № 63/2017г по гр.д № 3648/2016г.ІІІ г.о, реш. №33/2018г по гр.д№2292/2017г.ІІІ г.о на ВКС и др.) Самонадеяността от значение за грубата небрежност,за която свидетелства управлението на МПС със скорост значително (повече от 30 км./ч)над разрешената по ЗДвП, не се приравнява единствено на самоубийственото безрасъдство. В конкретния случай приносът на грубата небрежност от страна на водача се проявява в причинния процес по начин, който не налага съпостявявенето на каузалния принос на отличните пътни условия, добрата видимост, технически изправния и бърз автомобил,които фактори биха имали отношение към избора на подходяща и безопасна скорост от водача в рамките на разрешената. Направеният от въззивния съд решаващ причинно-следствен извод в тази връзка не би се променил от отговора на въпросите , които защитата поставя.
Не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос,формулиран в т.3 от изложението и не е налице противоречие с установената практика на ВКС ,вкл. с приложеното реш.№67/2014г,І т.о на ВКС. Въззивният съд не е основал изводите си на негодни или неприети по делото доказателства,включително не е възприел като установена скорост на движение на автомобила 193 км.ч по данни от приключилото наказателно разследване и назначената там експертиза ,а е изтъкнал, че има данни за тази скорост на движение при положение , че приетата по делото САТЕ е определила категорично само минималния праг на скоростта преди произшествието.
При формулирането на въпроса по т.4 от изложението не е отговорено на общо изискване в чл.280,ал.1 ГПК Въпросът е неясен, съображенията с които се обосновава поставянето му нямат връзка с определянето на справедливо обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД, тъй като критерият на тази норма не се прилага и съобразява при намаляване на обезщетението на основание чл. 201, ал.2 КТ,отчита се приносът. Обосновката на въпроса се свежда до оспорване изводите на съда от каузален характер, до оплаквания за възприет завишен процент, довел до намаляване на обезщетението, а не до противоречиво разрешаване на правен въпрос .
По въпроса, формулиран в т.5 от изложението въззивният съд не е дал отговор, който противоречи на принципните указания в ППВС№4/1968г.и установената практика на ВКС.Обезщетението за неимуществени вреди от загуба на низходящ ,който е в млада,активна,трудоспособна възраст, добър и грижовен син който вече е пълнолетен , самостоятелен и не живее в едно домакинство с родителя макар да не е създал още семейство, е определено в размер,който кореспондира с установената практика на ВКС за сходни случаи , без значение е дали в тази връзка въззивният съд е цитирал най-подходящите за сравнение примери от съдебната практика. Отчетени са в конкретна и решаваща степен последиците от внезапната загуба на близък социално икономическите условия в страната,отчетени са обстоятелствата ,които защитата изтъква като неоценени. Не е налице противоречие по формулираните правни въпроси с изтъкваните от касатора решения реш.№ 2015/2017г на І т.о и реш. № 66/2015г гр.д № 5839/2014г ІV г.о, които да сочат основание по чл.280,ал.1, т.1 ГПК. Не е налице включително основанието по чл.280,ал.2 ГПК, поради явно несправедливо занижаване на обезщетението .
На ответника по жалбата,съгласно приложения списък следва да се присъдят разноски в размер от 6000 лева, извършени за адвокатска защита по делото .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №18 от 03.01.2019г по в. гр.дело № 4639/2018г.на Софийски градски съд.
Осъжда К. В. М. да заплати на „Пътпроект 2000” ООД със седалище [населено място], сумата 6000 лева разноски за настоящата инстанция
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .